Проф. Огнян Хаджийски: Пред изписване е жена, която беше с 91% изгаряне!
70% от инцидентите с деца са до 3-годишна възраст
Проф. Огнян Хаджийски от болница “Пирогов” бе избран за “Медик на 2014 година” от редакционната колегия и обществения съвет на “Форум медикус” за принос в развитието на науката и практиката в сферата на изгарянията и пластичната хирургия. Проф. Хаджийски е началник на Клиниката по изгаряния и пластична хирургия в “Пирогов” и национален консултант по изгаряния. Има много специалности - обща хирургия, пластична хирургия, спешна медицина, медицина на бедствени ситуации, организация на здравеопазването, здравен мениджмънт. Наградата на изтъкнатия специалист беше повод да разкаже за читателите на в. “Доктор” за своя опит в медицината и за ежедневните проблеми, с които се сблъсква.
- Проф. Хаджийски, разкажете как се насочихте към изгарянията?
- Софиянец съм. Завърших 11-а гимназия (сега Първа математическа), после учих 6 години в Медицинската академия. Бях разпределен една година да работя в хирургичното отделение в Габрово. След казармата като русенски зет започнах работа в Русе, където се сблъсках с изгарянията в тамошното отделение. Там ми пасна на душата тази специалност. Като всеки софиянец, дърпах да се прибера в София. В “Пирогов” имаше места и в други отделения, друг тип работа, но аз предпочетох отделението по изгаряния. И така работя там от 1977 г. до днес.
- Извън медицината с какво се занимавате, как релаксирате?
- Освобождавам се от стреса, като прекарвам времето си заедно със семейството си, със синовете, с наследниците. Обичам да пътувам. Обичам да гледам спорт. Доскоро спортувах, но вече спортът е на по-заден план. Когато бях по-млад, тичах много, играех футбол, баскетбол, волейбол. Ако говорим за хоби, това са пътуванията, и то на далечни разстояния. Стигал съм обратната страна на Земята, пътувал съм на много места по света - и на север, и на юг. Винаги пътувам с моята съпруга, с децата. Но най-хубавото място е София и моят дом.
- С какво чувство приемате наградата “Медик на годината”?
- Наградата се връчва на мен, но не е моя. Това е награда за целия екип, с който работя - 200 души, за които отговарям повече от 20 години в Клиниката по изгаряния. Това са и 2400 души, работещи в болница “Пирогов”, които имат пръст в лечението на болните, за които аз се грижа.
- Колко души минават на година през вашата Клиника по изгаряния и пластична хирургия?
- Ние сме единствената клиника в цялата страна, която има детско отделение по изгаряне. Годишно преминават около 2000 болни, като половината от тях са с тежки изгаряния. Може да се похвалим, че тази година нямаме нито едно починало дете, а възрастните са само 18. Тези цифри са много под бройката на починалите в центровете по изгаряния в света.
- Какъв е проблемът на вашата болница при този огромен поток от тежко болни?
- След почти 40 години работа в “Пирогов”, аз съм изминал целия път от обикновен лекар до шеф на клиника, включително и до член на борда на директорите. За мен няма тайни в администрирането.
Работя повече от 40 години по изгарянията
Така че и там няма тайни за мен. От тази гледна точка бих казал, че проблеми няма. Ако погледнем от другата страна на нещата, “Пирогов” е болница, работеща изключително интензивно, в която апаратурата и всичко, което имаме, много бързо се амортизира. Проблемът е как бързо всичко това да бъде подменяно с нещо по-ново, съвременно и вършещо по-добра работа. Другият проблем е персоналът. Няма да скрия, че доста от лекарите, които обучихме, загърбиха “Пирогов” и заминаха за чужбина. Не ги коря. Болницата прави всичко възможно да има допълнително материално стимулиране, за да може хората да останат и да работят. Парите са много важни, но не са единственият проблем. Човек трябва да има душа, да има сърце, да има желание да работи.
- Достатъчно модерна ли е апаратурата във вашата клиника?
- Апаратурата ни е достатъчно немодерна и достатъчно амортизирана. Представете си - при нас лежат 60 болни, минават постоянно през операционни зали, апаратурата се амортизира. Но тази болница не е само клиниката по изгаряния. През “Пирогов” преминават 40 000 болни на година, които трябва да бъдат обслужени авторитетно и с качествена апаратура. Новите апарати се разпределят равномерно сред всички звена на болницата.
Най-старите ни апарати - на повече от 20 години - са тези, с които се дават упойките. Имаме и нови апарати за анестезия, но само 10 зали, в които ги използваме.
Един апарат за анестезия струва колкото хубава лека кола
Разбирате, че каквото и да правим, не може всичко да е ново. Както старата кола върши работа, и старият апарат върши работа.
- Какво е нивото на вашата клиника в сравнение с аналогични клиники в чужбина?
- Доста съм видял, по целия свят. Не сме по-назад. Просто имаме друга система на работа. При нас водещото е болният, докато на Запад, особено зад океана, по-важно е дали този пациент е осигурен и има ли финансово покритие. При нас не е така.
- Днес кой беше най-тежкият ви случай?
- При нас леки случаи няма. Случаят днес беше на 92-годишна жена с 15% изгаряния, получени вкъщи - заляла се е с гореща вода. Възрастта, големината на изгарянето, придружаващите болести - хипертония, диабет, белодробна недостатъчност, сърдечна недостатъчност - утежниха операцията, но се справихме.
- Има ли шанс тази жена да оцелее?
- За нас
има шанс, докато диша пациентът
Пред изписване е например жена с 91% изгаряне, която беше докарана при нас от провинцията. Има много фактори, които определят прогнозата за тази болест. Важно е не само колко е голямо, но и колко е дълбоко изгарянето, има ли засегнати подлежащи тъкани, каква е възрастта на пациента, има ли придружаващи заболявания.
- Защо толкова много деца получават изгаряния при домашни инциденти?
- Нашите статистики показват, че около 70% от изгарянията при децата са до 3-годишна възраст. Това е периодът, през който детето е все още несамостоятелно и трябва да бъде наблюдавано от родители и близки. Около две трети от пораженията на деца в тази възраст са от горещи течности. Инцидентите стават най-често в края на деня или през уикенда, когато родителите са си вкъщи. Това показва, че в такива моменти е занижено вниманието към децата. Те са оставени самички да пипат някаква храна на масата, да докосват печката или ютията с ръце. Случва се и да паднат в гореща вода преди баня, когато водата не е разхладена достатъчно. Превенцията е най-вече в ръцете на родителите и във възпитанието, което те ще дадат на децата си.
- Един съвет към родителите - как да действат, когато детето им се попари с гореща вода или друга течност?
- Две трети от пораженията са от горещи течности - супа, попара, чай, вода. Най-важното в тези моменти е да не се изпада в паника. Максимално бързо детенцето да се охлади със студена вода, да се махнат веднага дрехите, които най-вероятно са напоени с горещата течност, да се завие поразеното място с чиста кърпа и да се отиде без много паника и шум в най-близкото болнично заведение. Каквато и да е болницата, там може да се окаже първа помощ при изгаряне. Не трябва раната да се пипа и да се маже с кремове, лосиони, зеленчуци, кисели млека. В болницата раната се почиства, за да се разбере колко голямо и дълбоко е изгарянето. А отстраняването на всичките мазила дразни и носи допълнителна болка на детето.
Не се палете - болката е жестока
Изгарянията, причинени от пламък, са възможно най-дълбоките, най-големите и най-трудни за лечение. Човекът гори като факла и се поразява цялото тяло.
Винаги се засягат и дихателните пътища от вдишването на дима - още едно усложнение, което довежда до трудности в лечението. Като се добавят и изгарянията върху лицето и ръцете, такива пациенти трудно се лекуват. Но имаме и спасени. Зависи от бързината на оказване на първа помощ и от компетентността на хората, които се занимават с лечението на тази болест.
Ако хората можеха да видят какви са пораженията, нямаше да се самозапалват. Една от най-жестоките болки е от изгаряне. Дори и да е оказана правилна първа помощ, и да е започнало правилно лечение, раните остават, превръзките се сменят през ден-два или три, операциите са няколко - обикновено с една операция не става. Всичко това удължава болката.
Мара КАЛЧЕВА
- Проф. Хаджийски, разкажете как се насочихте към изгарянията?
- Софиянец съм. Завърших 11-а гимназия (сега Първа математическа), после учих 6 години в Медицинската академия. Бях разпределен една година да работя в хирургичното отделение в Габрово. След казармата като русенски зет започнах работа в Русе, където се сблъсках с изгарянията в тамошното отделение. Там ми пасна на душата тази специалност. Като всеки софиянец, дърпах да се прибера в София. В “Пирогов” имаше места и в други отделения, друг тип работа, но аз предпочетох отделението по изгаряния. И така работя там от 1977 г. до днес.
- Извън медицината с какво се занимавате, как релаксирате?
- Освобождавам се от стреса, като прекарвам времето си заедно със семейството си, със синовете, с наследниците. Обичам да пътувам. Обичам да гледам спорт. Доскоро спортувах, но вече спортът е на по-заден план. Когато бях по-млад, тичах много, играех футбол, баскетбол, волейбол. Ако говорим за хоби, това са пътуванията, и то на далечни разстояния. Стигал съм обратната страна на Земята, пътувал съм на много места по света - и на север, и на юг. Винаги пътувам с моята съпруга, с децата. Но най-хубавото място е София и моят дом.
- С какво чувство приемате наградата “Медик на годината”?
- Наградата се връчва на мен, но не е моя. Това е награда за целия екип, с който работя - 200 души, за които отговарям повече от 20 години в Клиниката по изгаряния. Това са и 2400 души, работещи в болница “Пирогов”, които имат пръст в лечението на болните, за които аз се грижа.
- Колко души минават на година през вашата Клиника по изгаряния и пластична хирургия?
- Ние сме единствената клиника в цялата страна, която има детско отделение по изгаряне. Годишно преминават около 2000 болни, като половината от тях са с тежки изгаряния. Може да се похвалим, че тази година нямаме нито едно починало дете, а възрастните са само 18. Тези цифри са много под бройката на починалите в центровете по изгаряния в света.
- Какъв е проблемът на вашата болница при този огромен поток от тежко болни?
- След почти 40 години работа в “Пирогов”, аз съм изминал целия път от обикновен лекар до шеф на клиника, включително и до член на борда на директорите. За мен няма тайни в администрирането.
Работя повече от 40 години по изгарянията
Така че и там няма тайни за мен. От тази гледна точка бих казал, че проблеми няма. Ако погледнем от другата страна на нещата, “Пирогов” е болница, работеща изключително интензивно, в която апаратурата и всичко, което имаме, много бързо се амортизира. Проблемът е как бързо всичко това да бъде подменяно с нещо по-ново, съвременно и вършещо по-добра работа. Другият проблем е персоналът. Няма да скрия, че доста от лекарите, които обучихме, загърбиха “Пирогов” и заминаха за чужбина. Не ги коря. Болницата прави всичко възможно да има допълнително материално стимулиране, за да може хората да останат и да работят. Парите са много важни, но не са единственият проблем. Човек трябва да има душа, да има сърце, да има желание да работи.
- Достатъчно модерна ли е апаратурата във вашата клиника?
- Апаратурата ни е достатъчно немодерна и достатъчно амортизирана. Представете си - при нас лежат 60 болни, минават постоянно през операционни зали, апаратурата се амортизира. Но тази болница не е само клиниката по изгаряния. През “Пирогов” преминават 40 000 болни на година, които трябва да бъдат обслужени авторитетно и с качествена апаратура. Новите апарати се разпределят равномерно сред всички звена на болницата.
Най-старите ни апарати - на повече от 20 години - са тези, с които се дават упойките. Имаме и нови апарати за анестезия, но само 10 зали, в които ги използваме.
Един апарат за анестезия струва колкото хубава лека кола
Разбирате, че каквото и да правим, не може всичко да е ново. Както старата кола върши работа, и старият апарат върши работа.
- Какво е нивото на вашата клиника в сравнение с аналогични клиники в чужбина?
- Доста съм видял, по целия свят. Не сме по-назад. Просто имаме друга система на работа. При нас водещото е болният, докато на Запад, особено зад океана, по-важно е дали този пациент е осигурен и има ли финансово покритие. При нас не е така.
- Днес кой беше най-тежкият ви случай?
- При нас леки случаи няма. Случаят днес беше на 92-годишна жена с 15% изгаряния, получени вкъщи - заляла се е с гореща вода. Възрастта, големината на изгарянето, придружаващите болести - хипертония, диабет, белодробна недостатъчност, сърдечна недостатъчност - утежниха операцията, но се справихме.
- Има ли шанс тази жена да оцелее?
- За нас
има шанс, докато диша пациентът
Пред изписване е например жена с 91% изгаряне, която беше докарана при нас от провинцията. Има много фактори, които определят прогнозата за тази болест. Важно е не само колко е голямо, но и колко е дълбоко изгарянето, има ли засегнати подлежащи тъкани, каква е възрастта на пациента, има ли придружаващи заболявания.
- Защо толкова много деца получават изгаряния при домашни инциденти?
- Нашите статистики показват, че около 70% от изгарянията при децата са до 3-годишна възраст. Това е периодът, през който детето е все още несамостоятелно и трябва да бъде наблюдавано от родители и близки. Около две трети от пораженията на деца в тази възраст са от горещи течности. Инцидентите стават най-често в края на деня или през уикенда, когато родителите са си вкъщи. Това показва, че в такива моменти е занижено вниманието към децата. Те са оставени самички да пипат някаква храна на масата, да докосват печката или ютията с ръце. Случва се и да паднат в гореща вода преди баня, когато водата не е разхладена достатъчно. Превенцията е най-вече в ръцете на родителите и във възпитанието, което те ще дадат на децата си.
- Един съвет към родителите - как да действат, когато детето им се попари с гореща вода или друга течност?
- Две трети от пораженията са от горещи течности - супа, попара, чай, вода. Най-важното в тези моменти е да не се изпада в паника. Максимално бързо детенцето да се охлади със студена вода, да се махнат веднага дрехите, които най-вероятно са напоени с горещата течност, да се завие поразеното място с чиста кърпа и да се отиде без много паника и шум в най-близкото болнично заведение. Каквато и да е болницата, там може да се окаже първа помощ при изгаряне. Не трябва раната да се пипа и да се маже с кремове, лосиони, зеленчуци, кисели млека. В болницата раната се почиства, за да се разбере колко голямо и дълбоко е изгарянето. А отстраняването на всичките мазила дразни и носи допълнителна болка на детето.
Не се палете - болката е жестока
Изгарянията, причинени от пламък, са възможно най-дълбоките, най-големите и най-трудни за лечение. Човекът гори като факла и се поразява цялото тяло.
Винаги се засягат и дихателните пътища от вдишването на дима - още едно усложнение, което довежда до трудности в лечението. Като се добавят и изгарянията върху лицето и ръцете, такива пациенти трудно се лекуват. Но имаме и спасени. Зависи от бързината на оказване на първа помощ и от компетентността на хората, които се занимават с лечението на тази болест.
Ако хората можеха да видят какви са пораженията, нямаше да се самозапалват. Една от най-жестоките болки е от изгаряне. Дори и да е оказана правилна първа помощ, и да е започнало правилно лечение, раните остават, превръзките се сменят през ден-два или три, операциите са няколко - обикновено с една операция не става. Всичко това удължава болката.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари