Колко опасни за очите са 3D филмите?
3D-технологията е много по-натоварващ процес, отколкото обикновеното гледане на кино
Темата с вредата от този нов вид технологии в последно време занимава доста родители, които се обръщат към нас за съвет. Заедно с нашия редовен консултант доц. д-р Красимир Коев, д.м. – специалист по очни болести от Медицинския университет – София, коментираме проблема. Той ни предостави полезна информация, придружена с препоръки и съвети. Защото тази сравнително нова и много модерна технология така или иначе навлиза в живота ни и е добре да знаем нейните „плюсове” и „минуси”, касаещи здравето ни.
- Доц. Коев, да поясним първо какво представлява 3D технологията и как действа тя върху зрението?
- Тази модерна технология представлява т.нар. бинокулярно възприемане на образите с двете очи под различен ъгъл. Наслагването на двата сигнала дава усещането за дълбочина на образа. Ние определяме отдалечеността от обектите и виждаме действителността триизмерно. На екран обаче тя все пак изглежда плоска. За да има 3D филм, той бива също заснет по този начин – от два различни ъгъла. Затова, ако гледаме такъв филм без очила, образът е размазан. Именно 3D очилата са ключов елемент в тази ситуация, защото те поляризират, т.е. разделят на две образа от екрана на образ за лявото и на образ за дясното око. Двата сигнала пристигат отделни в мозъчния център на зрението, там се наслагват, защото този мозъчен център подава команда фокус. И по този начин двата наложени един над друг образи буквално лъжат мозъка, че очите „виждат” екрана не плосък, а в дълбочина.
- И това „измамно виждане” негативно ли е за зрението?
- От това веднага става ясно, че процесът е далеч по-натоварващ в сравнение с обикновеното гледане на кино. Разбира се, 3D технологията постоянно се развива, и то качествено, за да омекоти натоварването.
- Очаквам да ми кажете какви цели си поставят производителите на тази модерна технология, развивайки и подобрявайки своето качество, за да се омекоти това натоварване?
- Целите, които си поставят, са елиминиране на очилата като необходим аксесоар.
- Защо? Нали точно те предпазват очите и зрението, освен че осигуряват 3D визуализацията?
- Има два вида 3D очила, които си имат своите предимства и недостатъци:
Пасивни:
• Предимствата при тях са, че са без батерии и електроника, т.е. без никакви излъчвания. Те са леки, евтини са, няма дефекти в изображението, предизвикани от нарушаване на синхрона, няма „мигане”. Т.е., освен че са комфортни, очите не се уморяват, както става при безумното премигване на течнокристалните дисплеи. Имат обаче и недостатъци. Понеже общата резолюция се поделя на две, се постига по-ниска резолюция на изображението. Това означава по-ниско качество на картината. Освен това поляризираните филтри повлияват на стандартното 2D изображение.
• Активни са другият вид 3D очила, които също имат своите предимства и недостатъци. Предимства – пълна резолюция, по-дълбок и детайлен 3D ефект. Те не влошават 2D изображението, дори го подобряват, защото имат по-висока честота на опресняване.
Недостатъците са неприятни
и се отразяват негативно на зрението. Появява се „мигане” на дисплеите, предизвикващо умора на очите, дефекти в изображението, предизвикани от загуба на синхронизация. По-тежки като тегло са и са по-скъпи.
- Доц. Коев, искате да кажете, че предпазването от негативните последствия при гледане на тези филми е наше решение, особено що се касае за децата?
- Технологията се развива и постоянно търси поле за изява. След киното тя посяга и на видеоигрите и на симулаторите. А това ни води пак до децата – най-ентусиазираните и най-податливи фенове. И докато децата зависят от нашите решения, е редно да си го зададем този въпрос за влиянието на тази технология и да потърсим информация, преди да сложим 3D очила и на тях. Ясно е, че почти всички детски филми в момента са на 3D. Това са високо бюджетни продукции, широко рекламирани, подплатени с всякакви маркетингови стратегии, които докарват децата до истерия.
- А какво да направят родителите?
- 3D образът може да се блокира от родителите. Японска фирма твърди, че е предвидила предпазни мерки под формата на система за родителски контрол в 3DS, чрез която родителите на малки деца ще могат да блокират конзолата да работи единствено в 2D-режим – освен при въвеждане на зададен от тях PIN код. Може само да се гадае до каква степен подобна възпираща децата мярка ще има ефект. Особено като се има предвид, че основният акцент в 3DS е именно триизмерното изображение и ограничаването му до двуизмерен режим би намалило пазарната му атрактивност.
- Защо специалистите предупреждават за това, че 3D технологиите не са безопасни? Има ли конкретни примери за негативно въздействие – в световен мащаб? Пък и в национален?...
- Има, да. Избухна скандал, след като в Тайван почина 43-годишен мъж, който гледал 3D филма „Аватар”. Един американец публикувал в блога си информация, че бил принуден да напусне прожекцията на същия този „Аватар” с 14-годишния си син, тъй като момчето получило силен световъртеж, слабост и главоболие.
- Можем ли тогава да посочим конкретни рискове, до какво може да доведе гледането на 3D филми, особено от деца?
- Рисковете от гледането на 3D продукции не са по-големи от тези при
продължително гледане на телевизия или кино
И в двата случая могат да настъпят главоболие, напрежение в очното дъно, както и някои изменения в зрителния апарат. И не само това – могат също така да предизвикат епилепсия и трайно увреждане на зрителния нерв. Предвид факта, че детското зрение не се счита за оформено до 6-годишна възраст – рискът си съществува. Той е още по-голям за децата със съществуващи вече очни проблеми, особено астигматизъм и кривогледство. Наследственият фактор също играе своята роля.
- Защо се случват тези изменения и нарушения в зрението?
- Когато човек гледа триизмерното изображение, очите му едновременно се фокусират и върху излъчващия светлина екран, и върху изображението на предметите. А те виртуално могат да се намират както отпред, така и зад екрана. Вижте изводите, извлечени от опит с 24 доброволци, участвали в изследването. Ако разстоянието до екрана не е голямо, например колкото до монитора на компютъра, 3D изображението се възприема по-некомфортно, отколкото при по-голяма дистанция – например в киносалон. Там ситуацията е противоположна – предметите, които се излъчват от екрана, по-малко дразнят очите.
- Доц. Коев, можем ли да дадем някакви препоръки и съвети на хората, които гледат 3D филми? Има ли начин на предпазване от негативни последствия?
- Ако някой зрител усеща следните симптоми – нарушаване на зрителното възприятие, главоболие, световъртеж, неволно потрепване на очните и други мускули, лоша концентрация, гадене, загуба на съзнание, спазми, дезориентация в пространството, веднага трябва да престане да гледа този тип филми. Гледането на 3D филми може да предизвика също мускулна слабост, напрежение в очите, нарушено равновесие, сънливост, алкохолизъм, опиянение. Освен това и очилата също влияят върху здравословното състояние. По принцип в кината раздават на зрителите еднакви очила, а би трябвало да има женски, детски и мъжки. Само при това условие се отчита разстоянието между очите. Неправилните очила според учени също могат да предизвикат световъртеж и главоболие.
- Не ви попитах за кои хора въобще е противопоказно гледането на 3D филми?
- За тези, страдащи от вегетосъдова дистония; за тези с нарушения на вестибуларния апарат; за децата в предучилищна възраст; за хората с увредено бинокулярно зрение; за хората с късогледство или далекогледство.
Яна БОЯДЖИЕВА
- Доц. Коев, да поясним първо какво представлява 3D технологията и как действа тя върху зрението?- Тази модерна технология представлява т.нар. бинокулярно възприемане на образите с двете очи под различен ъгъл. Наслагването на двата сигнала дава усещането за дълбочина на образа. Ние определяме отдалечеността от обектите и виждаме действителността триизмерно. На екран обаче тя все пак изглежда плоска. За да има 3D филм, той бива също заснет по този начин – от два различни ъгъла. Затова, ако гледаме такъв филм без очила, образът е размазан. Именно 3D очилата са ключов елемент в тази ситуация, защото те поляризират, т.е. разделят на две образа от екрана на образ за лявото и на образ за дясното око. Двата сигнала пристигат отделни в мозъчния център на зрението, там се наслагват, защото този мозъчен център подава команда фокус. И по този начин двата наложени един над друг образи буквално лъжат мозъка, че очите „виждат” екрана не плосък, а в дълбочина.
- И това „измамно виждане” негативно ли е за зрението?
- От това веднага става ясно, че процесът е далеч по-натоварващ в сравнение с обикновеното гледане на кино. Разбира се, 3D технологията постоянно се развива, и то качествено, за да омекоти натоварването.
- Очаквам да ми кажете какви цели си поставят производителите на тази модерна технология, развивайки и подобрявайки своето качество, за да се омекоти това натоварване?
- Целите, които си поставят, са елиминиране на очилата като необходим аксесоар.
- Защо? Нали точно те предпазват очите и зрението, освен че осигуряват 3D визуализацията?
- Има два вида 3D очила, които си имат своите предимства и недостатъци:
Пасивни:
• Предимствата при тях са, че са без батерии и електроника, т.е. без никакви излъчвания. Те са леки, евтини са, няма дефекти в изображението, предизвикани от нарушаване на синхрона, няма „мигане”. Т.е., освен че са комфортни, очите не се уморяват, както става при безумното премигване на течнокристалните дисплеи. Имат обаче и недостатъци. Понеже общата резолюция се поделя на две, се постига по-ниска резолюция на изображението. Това означава по-ниско качество на картината. Освен това поляризираните филтри повлияват на стандартното 2D изображение.
• Активни са другият вид 3D очила, които също имат своите предимства и недостатъци. Предимства – пълна резолюция, по-дълбок и детайлен 3D ефект. Те не влошават 2D изображението, дори го подобряват, защото имат по-висока честота на опресняване.
Недостатъците са неприятни
и се отразяват негативно на зрението. Появява се „мигане” на дисплеите, предизвикващо умора на очите, дефекти в изображението, предизвикани от загуба на синхронизация. По-тежки като тегло са и са по-скъпи.
- Доц. Коев, искате да кажете, че предпазването от негативните последствия при гледане на тези филми е наше решение, особено що се касае за децата?
- Технологията се развива и постоянно търси поле за изява. След киното тя посяга и на видеоигрите и на симулаторите. А това ни води пак до децата – най-ентусиазираните и най-податливи фенове. И докато децата зависят от нашите решения, е редно да си го зададем този въпрос за влиянието на тази технология и да потърсим информация, преди да сложим 3D очила и на тях. Ясно е, че почти всички детски филми в момента са на 3D. Това са високо бюджетни продукции, широко рекламирани, подплатени с всякакви маркетингови стратегии, които докарват децата до истерия.
- А какво да направят родителите?
- 3D образът може да се блокира от родителите. Японска фирма твърди, че е предвидила предпазни мерки под формата на система за родителски контрол в 3DS, чрез която родителите на малки деца ще могат да блокират конзолата да работи единствено в 2D-режим – освен при въвеждане на зададен от тях PIN код. Може само да се гадае до каква степен подобна възпираща децата мярка ще има ефект. Особено като се има предвид, че основният акцент в 3DS е именно триизмерното изображение и ограничаването му до двуизмерен режим би намалило пазарната му атрактивност.
- Защо специалистите предупреждават за това, че 3D технологиите не са безопасни? Има ли конкретни примери за негативно въздействие – в световен мащаб? Пък и в национален?...
- Има, да. Избухна скандал, след като в Тайван почина 43-годишен мъж, който гледал 3D филма „Аватар”. Един американец публикувал в блога си информация, че бил принуден да напусне прожекцията на същия този „Аватар” с 14-годишния си син, тъй като момчето получило силен световъртеж, слабост и главоболие.
- Можем ли тогава да посочим конкретни рискове, до какво може да доведе гледането на 3D филми, особено от деца?
- Рисковете от гледането на 3D продукции не са по-големи от тези при
продължително гледане на телевизия или кино
И в двата случая могат да настъпят главоболие, напрежение в очното дъно, както и някои изменения в зрителния апарат. И не само това – могат също така да предизвикат епилепсия и трайно увреждане на зрителния нерв. Предвид факта, че детското зрение не се счита за оформено до 6-годишна възраст – рискът си съществува. Той е още по-голям за децата със съществуващи вече очни проблеми, особено астигматизъм и кривогледство. Наследственият фактор също играе своята роля.
- Защо се случват тези изменения и нарушения в зрението?
- Когато човек гледа триизмерното изображение, очите му едновременно се фокусират и върху излъчващия светлина екран, и върху изображението на предметите. А те виртуално могат да се намират както отпред, така и зад екрана. Вижте изводите, извлечени от опит с 24 доброволци, участвали в изследването. Ако разстоянието до екрана не е голямо, например колкото до монитора на компютъра, 3D изображението се възприема по-некомфортно, отколкото при по-голяма дистанция – например в киносалон. Там ситуацията е противоположна – предметите, които се излъчват от екрана, по-малко дразнят очите.
- Доц. Коев, можем ли да дадем някакви препоръки и съвети на хората, които гледат 3D филми? Има ли начин на предпазване от негативни последствия?
- Ако някой зрител усеща следните симптоми – нарушаване на зрителното възприятие, главоболие, световъртеж, неволно потрепване на очните и други мускули, лоша концентрация, гадене, загуба на съзнание, спазми, дезориентация в пространството, веднага трябва да престане да гледа този тип филми. Гледането на 3D филми може да предизвика също мускулна слабост, напрежение в очите, нарушено равновесие, сънливост, алкохолизъм, опиянение. Освен това и очилата също влияят върху здравословното състояние. По принцип в кината раздават на зрителите еднакви очила, а би трябвало да има женски, детски и мъжки. Само при това условие се отчита разстоянието между очите. Неправилните очила според учени също могат да предизвикат световъртеж и главоболие.
- Не ви попитах за кои хора въобще е противопоказно гледането на 3D филми?
- За тези, страдащи от вегетосъдова дистония; за тези с нарушения на вестибуларния апарат; за децата в предучилищна възраст; за хората с увредено бинокулярно зрение; за хората с късогледство или далекогледство.
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари