Стоматологът д-р Крум Войнов посочи кои са най-големите врагове на зъбите и защо не трябва да мокрим четката преди миене

Д-р Крум Войнов е роден в Дупница през 1979 г. Завършва първоначално гимназия с профил биология в родния си град, а след това Стоматологичния факултет на Медицинския университет в София. След края на образованието си започва практика с д-р Великова, като паралелно работи и в клиника Medstom. От 2013 година работи само в собствената си практика. Разговаряме с д-р Войнов за избора му на професия, им ли култура българинът по отношение на здравето на устната кухина и как правилно да се грижим за зъбите си.

- Д-р Войнов, мечта ли Ви беше да станете зъболекар?
- Не бих казал мечта, но при всички случаи исках да уча нещо, свързано с медицината. Затова, когато кандидатствах в гимназия исках да е с профил биология, за да кандидатствам после медицина или стоматология. Никой от фамилията ми не е в тази сфера. Не мога дори да обясня защо исках това да уча, може би ми беше интересно и продължава да ми е интересно.

Народна рецепта премахва зъбния камък за 2 минути

- Приемате ли го като призвание?
- Да, мога да кажа, че е съчетание на хоби и работа. Всъщност човек трябва да различава хобито и работата. В смисъл, че за хобито човек може да прави компромиси, някакви очаквания във времето и да не доизпипва някой неща. Не, че в работата не се допускат грешки. Нещата все пак трябва да са професионални, защото касае и други хора. Особено пък в работа, свързана със здравето на хората.

- Вие сте много натоварен, не ви ли се е искало един ден просто да станете и да си тръгнете?
- Може и да дойде този ден, обаче все още не е дошъл.

- Научи ли се българинът да се грижи за зъбите си?
- Научава се все повече, защото вече 16-та година практикувам стоматология и от начало - през 2002 г. когато започнах, нещата стояха по следния начин: хората търсеха помощ главно, когато имаха нужда – боли го нещо, подул се е, има естетичен проблем, сетил се е, че сега му е дошло времето, докато в последните 10-ина години нещата се преобръщат в посока хората да разберат, че е по-добре навреме да предприемат каквото и да е действие за здравето си. Не само за стоматологичното си здраве. Защото винаги излиза по-изгодно, по-лесно и по-бързо да се профилактира нещо, отколкото след това да се лекува. Затова се опитвам в моята практика да викам на 6 месеца пациентите, които са постоянни. За мен самия е по-лесно да следя тяхното състояние, да работя с голям контингент от хора, които ги познавам и които редовно идват при мен, а и за тях самите е по-изгодно това нещо, отколкото да идват когато има проблем. Не че проблеми не се случват, дори и на пациенти, които идват редовно, но гледаме да сведем до минимум инцидентните ситуации. По-скоро да се грижим за профилактиката. Ние българите започваме да се учим, включително и аз, че е по-добре да отделяме малко време за профилактика, отколкото много време за лечение.

- Кои са най-често срещаните болести?
- Напоследък най-често срещаните болести са свързани с изтриването на зъбите, докато за миналия век най-големите проблеми са били кариесът и неговите усложнения. В същото време най-честите проблеми са свързани с изтриването на зъбите от стрес. Нощното скърцане – бруксизъм и бруксомания и последиците, свързани с промяна в долночелюстната става, с болки в мускулатурата, проблеми със самите зъби и захапката. Но освен това парадонталните проблеми са големият бич, защото при 1/3 от пациентите се среща парадонтит и неговите жестоки последици. Кариесът, разбира се, и усложненията му пулпити и парадонтити са си класика в жанра, но напоследък големият стрес сред хората, особено сред младите хора, довежда до нервно или нощно скърцане със зъби с последващо изтриване и всички останали последици, които следват за цялата лицево-челюстна област.

- В този ред на мисли какво трябва да направят хората, за да се предпазят?
- Много лесен въпрос, с много труден отговор. Никой не може според мен да даде една универсална рецепта за справяне със стреса. Ежедневието е динамично, всеки търси начин за себе си, за да се справя със своя проблем и според мен малцина го намират. И вместо справяне с проблема, той все повече се задълбочава. И това влияе не само в моята област, влияе в цялостното здраве на човек в измерения, които дори не подозираме. Затова рецепта няма. Ние в момента по-скоро в тази област гледаме да лекуваме следствието, а не причината. Такива статистики се показват, не само в България, но и в Европа и световен план. Още повече е задълбочен този проблем в развитите страни. Какво трябва да се направи като превенция, Бога ми, не знам.

- Като изключим стискането на зъбите, относно профилактиката, какво хората бъркат? Последната тенденция е, че когато си мием зъбите, четката не трябва да се мокри преди това, защото сцеплението с пастата не е добро? Това истина ли е, или е мит?
- Конкретният въпрос намира следния отговор. Да, по-добре е четката да не се навлажнява. Независимо дали е глава на електрическа четка, ултразвукова или традиционните ръчни четки. Навлажняването на космите на четката преди употреба намалява тяхната абразивност. Всъщност, като се постави пастата на четката за зъби, когато се разнесе по зъбите, има такова слюноотделяне, че тя се навлажнява от самата употреба. Не е чак толкова важно това. Истината е, че по-важното човек да отделя достатъчно време за това – поне 2-3 минути. Не толкова времето, а да се полагат достатъчно усилия да изчетква навсякъде и яко. Миенето на зъбите е четкане на зъбите. А по отношение бъркаме ли нещо в профилактиката. Тя е в следните направления – човек да отделя достатъчно време и ежедневно (сутрин и вечер) да мие зъбите си качествено. Често се среща човек да каже: „Аз си мия зъбите“. Мие ги и всеки ден го прави, но не го прави добре. Това е задача и на нас зъболекарите да покажем как правилно да се мият зъбите, с какво да се мият, да се използват средства за почистване на междузъбното пространство. Там, където хората не отделят въобще внимание или го правят рядко и инцидентно. Какви води за уста да ползват и да ги ползват ли въобще, в каква ситуация да ги ползват. Но значение има разбира се и начинът на хранене.

Отървете се от лошия дъх в устата само за 5 минути

- Кои са най-големите врагове на зъбите тогава по отношение на храната?
- Обикновено чипсове, снаксове, вафли, смучещи бонбони, дъвчащи бонбони, близалки. Неща, които дълго време контактуват със зъбите и се оставят без следващо пиене на течности или вода, дават големи проблеми. Другите неща, които в профилактично отношение може да се обърне внимание е колко често човек трябва да ходи да си преглежда зъбите. Вече коментирахме, че правилният ритъм е на 6 месеца веднъж. При някои състояния и по-често. Хора, които са с парадонтит – на 3-4 месеца веднъж. Хора, които имат повишена склонност към лигавични заболявания, също на 3-4 месеца веднъж. Но при едно посещение на половин година, каквато е масовата практика, могат да се установят много проблеми. Лигавнични, ортодонтски, по самите зъби, по венците, по гърлото, също така, които могат да се решат своевременно и да се предотврати тяхната поява. Ако трябва да резюмирам – възможно по-правилно хранене, правилно и редовно миене на зъбите, редовно посещение при зъболекаря за профилактика са 3-те неща, които човек чисто практически, но и елементарно може да направи, за да каже „Добре се грижа за устата си“.

- Във Вашата практика кой е бил най-фрапиращият случай, който сте срещали и който ще запомните?
- Обикновено в нашата практика човек си спомня най-често неуспехите. Неуспехите учат, а не толкова добре решените случаи. Така че един случай, който да изведа като фрапиращ, няма. Непрекъснато в ежедневието се срещат какви ли не случаи от какво ли не естество. От чисто психологическа гледна точка има случаи които са особени, странни или трудни. От очакванията на пациента за крайния резултат. Истина е, че разочарования се получават, когато крайният резултат, който е постигнат, не съответства на представата на човека. Трудности или особени случай може да има от общомедицинска гледна точка. Например има много пациенти, които са с общи заболявания, с които трябва да се съобразим. Понякога има комбинация от няколко заболявания и тогава на помощ идват консултациите с други специалисти, разрешението и подготовката от тях. Помощта на колеги като ортодонти, стоматологични хирурзи, парадонтолози, с които работим, за да може да се справим с даден случай. Фрапиращи случаи има и по отношение на клиничната картина. Има хора, които са с много занемарена уста, има хора, които имат редица проблеми, но обръщат внимание на дребен естетичен проблем. Така че фрапиращите, или странни, или трудни случаи са ежедневие, но не мога да изведа някои от тях като приоритет.
Но си спомням първия ми случай след като завърших като зъболекар. Беше на нощно дежурство, при което първата пациентка въобще в практиката ми беше бременна жена. Предстоеше ѝ да роди след 2-3 седмици и тя беше с тежък проблем – периодонтит и беше изпитание. Първо защото беше първият пациент, второ, защото съм сам срещу пациента без ничия помощ на нощно дежурство и на всичко отгоре – бременна пациента, която очаква помощ.

- Напоследък виждаме и по медиите хората се мъчат визуално да изглеждат добре. Слагат се фасети. Това правилно ли е, грешно ли е?
- Правилно е човек да се грижи за себе си. В този смисъл е правилно да обръща внимание на зъбите си, на това как изглеждаме. Не е правилно когато се правят компромиси от медицинска гледна точка само и във връзка с удовлетворяването на естетическите изисквания на пациента. А често той и не знае какво иска. Затова ние предлагаме редица предварителни мерки, каквито са разговор между зъболекаря и пациента; между зъболекаря, пациента и зъботехниците, които евентуално ще изработят бъдещата конструкция, включително и фасетите; предварителен моделаж, който да ни покаже какъв може да бъде очаквания естетически резултат, пренасяне на този моделаж в устата на пациента. Но това, че човек иска да обърне внимание на себе си и на естетиката си, не е грешка. Важното е в разговора да се доближат позициите между възможно, реално и това, което е исканото от пациента.

- А бъдещите тенденции в стоматологията накъде вървят?
- Залага се много на естетиката, защото все повече хора обръщат внимание на това как изглеждат. Тенденциите са свързани с подобряване на техническата осигуреност, има много технологични решения, които ни помагат и те се развиват много бързо. Подобрения има в материалите, които използваме, има достъпност до информацията, чудесна комуникация с колеги от Европа и света, лекции от чужди лектори, светила в стоматологията, които гостуват у нас и от които може да се учим. Има тенденция да се стикова екипът по-добре, така че да е в услуга на пациента. Тенденциите са за подобряване на техническата осигуреност, развитие в областта на материалознанието, така и по отношение за реализацията на практиката, а не на последно място, задълбочаване на връзката с пациента като разговор – какво той очаква, как да бъде постигнато, и в крайна сметка да се постигне добър резултат.

- Имате възможност да отидете в чужбина, защо избрахте България?
- Никога не съм се замислял да отида, нито да живея в чужбина. Животът в България ми харесва. Тук е съпругата ми, тук са децата ми, тук са близките ми, тук са повечето от приятелите ми, тук е практиката ми. Всичко останало, за което трябва да се грижа, ме удовлетворява и си обичам страната. Не от някакъв криворазбран патриотизъм. Просто мястото, на което живея, времето, в което живея и хората, с които живея, ме удовлетворяват и не искам нищо повече от това.
Мисля, че в България има предостатъчни възможности човек да практикува нашата работа. Бих казал повече възможности, от които бих добил и в чужбина, тъй като достиженията от много, много развитите страни са достижения и веднага за България по най-различни канали и пътища. Възможността за обучения, за достъп до информация, до колеги, които работят в чужбина, където има иновации и до някой колеги, които работят паралелно в чужбина и в България, не ни прави изолирани, както е било в миналото, а ни прави съпричастни с целия останал свят. Всъщност не сме извън света. Ние сме в Европа и в света, така че не виждам нещо, с което чужбина, която и да е тя, може да ми даде повече, отколкото ми дава животът и работата у нас.

Цанка ДОНКОВА