Успехът се ражда от грешки

Колко му е да се обадиш вкъщи, че няма да се прибереш за вечеря?

Успехът се ражда от грешки

Уикендът започна още от петък. Докато завършвахме последната работна задача, получихме обаждане от шефа, че всички от отдела се намираме еднакво близо до планинско село, в което има хотел с басейн с минерална вода. Шефът ни каза, който иска да се настанява в него. Колко му е да се обадиш вкъщи, че няма да се прибереш за вечеря?! 

Изведнъж всички колеги се оказахме на една маса в ресторанта, а час по-късно в караоке-бара. Уж бяхме уморени от свършената работа, уж не ни се пееше и танцуваше, а се оказа, че микрофоните са малко и дансингът не ни побира. Но учудването на всички ни дойде сутринта, когато собственикът на хотела отвори извънредно за нас СПА-то, а гост се оказа известен артист, който ни похвали за хубавото пеене през нощта. Най-изненадващо за мен беше това последното - певец да похвали пеенето ми. Аз винаги съм чувал, че не пея хубаво и затова не пеех. Какво се бе случило? Ами - пях! Без притеснение, без смущение, просто се бях отпуснал и пеех. Не ми минаваше през ума дали ще се справя, дали ще се получи, дали има по-добри от мен... Пях и с пеенето извадих от душата си преживените напоследък болки, разочарования, съмнения, страхове, дилеми. Бях забравил всички обичайни заразни мисли, които минават в главата на средностатистическия човек, гледащ американски популярни филми за успеха и как се постига той. 

Сега си лежах до басейна и си мислех за казаното за успеха от хората, които консултирам. 

“Успехът се ражда от низ от успехи! Ден след ден, във всичко, което правя, трябва да бъде с максимален резултат! Така мисля аз! Дали ще е в домакинството, във взаимоотношенията, в работата или с хобито - всичко трябва да е премислено и разиграно в ума с няколко хода напред. Не допускам грешка или провал - в нищо!”

“От месеци си търся работа, която да ме вдъхновява и развива. Наскоро се появиха няколко позиции, към които проявявам интерес. Но не мога да седна да напиша СV-то си. Страхувам се да не се проваля.”  

“Колата ми стои от месеци в гаража. Това беше голямата ми  мечта - да се науча да шофирам. Взех книжка. Дълго събирах пари за автомобил. Даже знам къде искам да отида. Но не шофирам, защото може да допусна грешка.”

“Оваканти се място за зъботехник в известна дентална клиника - от три години чакам тази позиция! Не съм сигурен дали съм на нужното ниво.”

“Отдавна не съм постигал успех в нищо. Нищо ново не правя... Има ли смисъл да опитвам? Ами ако се проваля?”

Замислих се как тези споделяния са в двата полюса, между които се лутаме: “Непрекъснато трябва да съм успешен” и “Нищо няма да правя, защото ще се проваля”.

Какво е успехът за нас сега, в този момент?

От няколко години все по-често чувам въпроса: “Какво трябва да направя, за да постигна това, което искам? А как да го направя така, че да не сбъркам и положителния резултат да е гарантиран?”.

Аз не зная как се постига успех без опит и действие, без практика, без грешка. Замислих се откъде се появи това да искаме да успеем веднага, от първия опит? Какво стои зад тази наша нагласа? Кой е този, който ни казва, че пътят е само напред и нагоре? Кой е този, който отрича спадовете, грешките,  несполучливите опити? Кой е този, който ни казва, че успехът е низ от победи? Американският модел на мислене и живот? “Магическата” психология? Мотивиращата литература? Учебниците по мениджмънт? Тренингите за лична ефективност? Моделите на поведение и мислене в собственото ни семейство? Казаното от авторитетите - учители, лидери. Изискванията на някой важен за нас човек? Животът, който не искаме да водим? Провалът, от който се страхуваме?

Толкова се загубихме в това да създаваме цели, да измисляме стратегии за постигането им, да “разбиваме” в детайли всяка стъпка, да премисляме, за да не сгрешим, че забравихме най-същественото. Да действаме. Да правим опити. Да сме спонтанни и креативни. Да преодоляваме страха чрез правене. Да се осмеляваме и да действаме въпреки страха (или заедно с него). Да опитваме, да грешим, да опитваме отново и да случваме. 

Помните ли как се научихте да сгъвате дрехи? А да миете чинии? Запомнихте ли от кой път си оправихте леглото “под конец”? Спомняте ли си след колко боядисване с латекс стените ви станаха “равни”? Не си спомняте, разбира се, защото сте го правили ежедневно или достатъчно пъти, дотогава, докато се е получило. И после сте продължили да го правите. А се е получило, защото сте действали. 

Сега ще кажете, че с дрехите и боядисването не е като да избереш партньор, да обясниш на тийнейджъра защо не може да отиде на вила с приятели, да направиш презентация на английски език пред мениджъра за Източна Европа, да защитиш дисертация или да кандидатстваш за по-висока позиция във фирмата. 

А с какво е по-различно?

Може би с това, че е по-важно за вас, смятате го за по-голямо, или защото се изискват и други умения. Или може би защото е “гарнирано” с подобни мисли: 

♦ Няма да го направя, защото ще сгреша.

♦ Няма да го направя, защото нямам достатъчно опит.

♦ Няма да го направя, защото ще ме критикуват.

♦ Няма да го направя, защото не го мога.

♦ Няма да го направя, защото са ми казвали, че не мога.

♦ Няма да го направя, защото ще се изложа.

♦ Няма да го направя, защото има по-добри от мен.

♦ Няма да го направя, защото миналия път не се получи.

Спомням си няколко момента от живота си, в които стоях на ръба на зоната си на комфорт. Зад мен бе познатото, извървяното, постигнатото. Знаех, че ако продължа да живея в него, ще се въртя в кръг. Давах си сметка, че ако не изляза от кръга и не тръгна към новото и непознатото, към това, в което нямах опит, щях да остана на едно място. 

Ще завърша така:

Познавам страха. Зная как кънти въпросът: “Ще се справя ли?”. Познавам тежкото, лепкаво, заразяващо с неувереност всички области на живота бездействие. Спомням си момента, в който осъзнах, че когато не действам, всъщност изпращам послание към себе си, че не си вярвам, че ще се справя. Тогава разбрах, че така подсилвам неувереността си и блокирам развитието си. 

Познавам радостта от движението и радостта от малките крачки. Познавам наученото от “провалите”. 

Моето изречение за трудните моменти в новите дейности е: “Следващия път ще го направя по-добре”.

Борянка БОРИСОВА, психолог

Коментари