Децата на разделените родители могат да бъдат щастливи

Малките страдат, ако не знаят причината, довела до раздялата - говорете с тях

Децата на разделените родители могат да бъдат щастливи
Днес все повече родители отглеждат детето (децата) си сами. И често отглеждащият сам детето си си задава многобройни въпроси: “Постъпих ли правилно, като се разделих?”, “Как ще се отрази раздялата ни на детето?”, “Ще му липсва ли майка му/баща му?”, “Как да компенсирам липсата на другия родител?”, “Как да го възпитавам така, че да е щастливо и да прави добри избори в живота си?”, “Какво да му кажа за причината за раздялата с майка му/баща му?”, “Да имам ли друг партньор в живота си и кога е уместно това да се случи?”, “Какво отнех на детето си, разделяйки се с майка му/баща му” и т.н. Според официалната статистика половината деца у нас живеят в семейства с един родител, обикновено това е майката. Как да се справим с тази нелека задача - самостоятелното отглеждане на едно или повече деца - ето съветите на психолога Борянка Борисова.

Тук правя уточнението, че разсъжденията и изброените по-долу стъпки се отнасят за случаите, в които партньорите се разделят, защото отношенията им са изчерпани. В случаите, в които раздялата е следствие на насилие и зависимост (алкохол, психоактивни вещества, хазарт),  действат други механизми и действията са с по-различен нюанс.

Когато единият партньор се чувства нещастен и избере да си тръгне от връзката, дава послание на детето, че не е необходимо да жертва себе си в името на това семейството да остане заедно. С това свое действие той показва на детето си, че избира да живее по по-удовлетворяващ начин. 

Родителите, водени от чувството за отговорност към децата си и от желанието си да направят най-доброто за тях, са склонни да пренебрегнат себе си, чувствайки се виновни за избора, който са направили.

Наистина ли страдат децата на разделените партньори от раздялата?

Да, страдат, ако не знаят причината, довела до раздялата. Страдат, ако няма откровен разговор по темата в присъствието на двамата родители и съобразно възрастта на детето. Ако родителите обяснят на детето, че връзката им се е изчерпала, че вече няма какво да си дадат, че не се чувстват добре един с друг и бъдат искрени, то детето ще разбере. Това, което е нужно да се направи в тази ситуация, е двамата партньори да запазят в диалога си уважение един към друг, в начина, по който говорят един за друг, да няма обиди, етикети, осъждане.  Нека детето не само чуе от вас думите: “Ние се разделяме като партньори”, но и тези: “Винаги ще бъдем твои родители и заедно ще вземаме решенията за теб и ще те подкрепяме в моментите, в които имаш нужда от това”. Тук е необходимо детето да усети искреността ви.

Наистина е важно да се запази уважението към предишния партньор. Ако използвате обиди и негативни определения по адрес на другия родител, ако го осъждате, негодувате от постъпките или изборите му пред детето, то ще чува всичко това и ще се чувства нещастно. Защото то изпитва любов и към двама ви. То иска да ви обича и уважава. Когато сте настроени негативно към партньора си, детето може привидно да “пее във вашия хор”, но в себе си започва да се отчуждава и от вас, и от другия, започва да губи уважение, да губи устоите си.

Вие сте му най-ценните, най-значимите, то носи и двама ви в себе си. Как да запази любовта и уважението си, като чува обиди или неодобрение. 

То интуитивно усеща, 

че искате да го привлечете на своя страна, и се разкъсва от противоречие, защото обича и вас, и другия си родител. И се обърква. Не знае кой е правият. Тъй като детето търси отговора на въпроса: “Кой съм аз?” и това е важна за него тема, ако чуе от вас упрека: ”Същият/та си като баща си/ майка си!”, то се идентифицира с онези черти на личността на родителя си, които от другия се приемат за негативни. 

Нужно е детето да чуе друго послание - че носи всички положителни качества и черти и на двамата си родители, защото е плод на тяхната любов и няма вина за раздялата на родителите си. Че двамата са решили да си тръгнат един от друг, заради това, което не се получава между тях, а не защото то им пречи, усложнява живота им и заради него трудно организират деня си или имат повече задължения и отговорности. 

Друго често разпространено поведение на родителя след раздяла е да се посвети изцяло на детето, пренебрегвайки себе си. В това поведение, в основата на което стои доброто намерение да се осигури на детето всичко необходимо, за да не му липсва другият родител, също има “преминаване на мярката”. Посланието на това поведение е: “В нашия живот има явна липса, но аз така ще го подредя, така ще работя и ще го организирам, че нищо да не ти липсва.” 

И родителят се преуморява от работа, прави всичко възможно да осигури на детето си необходимото, което във вариант-семейство се дава от двама. И тук става въпрос за това, че не само материално, а и ролево, и полово детето получава в повече от единия родител. И се губи балансът между мъжкото и женско присъствие и роля. Майката често става инициативна, действена, поемайки и функцията на мъжа. Бащата понякога стои отстрана, детето губи съдържанието на връзката с него, той се превръща в “даващия пари за издръжката” или “недаващия достатъчно пари за издръжката”...

В случаите, в които след раздялата детето остава да живее при майката и разпадането на семейството не е вследствие на това, че тя е срещнала друг мъж, с когото иска да живее,  се наблюдава често повтарящ се модел - 

майката трудно влиза в нова връзка 

Излизайки от раздялата с предишния партньор, баща на детето, и преминавайки през етапите на  “влизането в новия живот”, някак неусетно майката обсебва детето и го замества с партньора, когото няма.  “Скрива” се зад детето си, за да не влезе в нова връзка. Зад привидната всеотдайност и посветеност, всъщност стои друго. Майката превръща детето си в партньор. Тя измества центъра в ролите майка - дете. Детето неусетно се превръща в неин пазител, закрилник, отстояващ правата й, а тя за него става единствената и най-добра приятелка, довереница, грижовница.

Тук проблем се заражда от това, че майката натоварва детето с функции и отговорности, които не са му присъщи, не са свойствени и естествени и не са негови. Привързва го към себе си и му отнема възможността да се откъсне от нея на по-късен етап в живота си. Отнема му възможността, когато порасне, да има връзка, а впоследствие - семейство. С това поведение майката формира у детето чувство за вина, когато то иска да живее живота си, да се осъществява, развива, реализира. Тръгвайки по своя път детето, то изпитва чувство за вина, че е изоставило майка си, че я оставя сама, и тя страда за пореден път. Това чувство за вина или възпира, или тежи. И в двата случая детето натрупва много гняв и недоволство към родителя си и това може да разруши взаимоотношенията им.

Понякога в стремежа на родителя да даде всичко на детето си, той формира у него т.нар. “заучена безпомощност”. Това ще рече, че родителят избира вместо детето и подрежда дрехите му за следващия ден, приготвя учебниците му и подрежда раницата му, пише домашните му (или в голяма степен го прави),  сервира на масата приготвената храна и т.н. По този начин лишава детето от отговорност и му предава послание: “Ти не можеш да се справиш с това”. В добавка към това, детето може да стане и инертно.

Какво да направим?

В трудни ситуации човек е важно да има ориентири, “постоянна маркировка”, която ще може да вижда и в силна буря, и в гъста мъгла - това са принципите. Английската пословица казва “Не възпитавайте децата, така или иначе те ще приличат на вас. Възпитавайте себе си...” 

За да сме успешни и удовлетворени личности, е нужно да опознаем себе си и да живеем така, че да се правим щастливи. Нужно е да опознаем себе си, да знаем какво ни прави щастливи и да го практикуваме в живота си. Така предаваме на детето си послание за живот, изпълнен със смисъл, съдържание и удовлетвореност. Предаваме му и личния си пример за действие за щастие. 

Когато някой си отива от живота ни, ние отново оставаме със себе си. И това е най-дългата ни връзка - тази с нас самите. Затова е важно да сме щастливи със себе си, да се обичаме, да се ценим, да извършваме дейности, които са ни приятни. 

В заключение ето отговорите на тревожните въпроси:

Постъпих ли правилно, като се разделих?” - постъпвам правилно, когато избирам да живея щастлив/а.

Как ще се отрази раздялата на детето?” - ще разбере, че на човек е “разрешено” да си тръгне от връзка, в която не се чувства добре.

Ще му липсва ли майка му/баща му?” - ако връзката продължи и се пълни със съдържание, вероятността за усещане за липса е малка.

Как да компенсирам липсата на другия родител?” - не я компенсирам. Аз съм един човек, другият родител е другият човек. Всеки носи отговорност за родителството.

Как да го възпитавам така, че да е щастливо и да прави добри избори в живота си?” - като правя себе си щастлив.

Какво да му кажа за причината за радялата с майка му/баща му?” - истината. Да бъдем двамата родители, когато водим този разговор.

Нека чуе и двамата. И нека се съобразим с възрастта на детето.

Да имам ли друг партньор в живота си и кога е уместно това да се случи?” - да, имам. Уместно е всяко време. Интимността е важна част от живота ми. Детето познава този човек, знае за него, не е длъжно да го харесва, но е нужно да проявява уважение към него. 

Какво отнех на детето си, разделяйки се с майка му/баща му” - отнех му възможността да ни вижда нещастни един с друг.


Борянка Борисова

Коментари

Светоалава 03.06.2015 9:30

И тази тема е дълга и за много хора е начин на живот.... Едва ли с няколко думи нещата ще се наредят, за това НАПРАВЕТЕ ФОРУМ И ДАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБСЪЖДАНЕ ... Нека тези,които имат нужда от подкрепа да имат възможност за връзка с психолога... Би било полезно.. А за Борянка Борисова - поздравления и продължавай да ни интригуваш със статиите си!