Дислексията – проява на гениалност или болестно състояние e

Знаете ли, че 40 на сто от милионерите страдат от това заболяване? Редица известни личности от миналото и днес също страдат от това състояние - Уинстън Чърчил, Никита Хрушчов, Ханс Кристиян Андерсън, Леонадро да Винчи, Владимир Маяковски, Алберт Айнщайн, Томас Едисон, Джон Рокфелер, Том Круз, Джъстин Хофман, Дженифър Анистън и много други. В този списък влиза и световноизвестната авторка на криминални романи Агата Кристи. И все пак учените не могат да открият пряка зависимост между дислексията и гениалността. Има едно твърдение, че дислексията няма никакво отношение към умствените способности на човека. Така уверяват специалистите. Това просто е устойчива неспособност към овладяване навиците на четене и писане и се среща при деца с пълноценен интелект, слух и зрение. Мъжете страдат 4-5 пъти повече от жените. Някои учени смятат, че това състояние е пряко свързано с хората, които по-лесно боравят с лявата си ръка. Особено рискови към дислексия са децата левичари, които биват принуждавани да боравят с дясната си ръка. По-рано причисляваха такива деца към мързеливците и двойкаджиите, като нито родителите, нито учителите са си давали сметка, че причината не е мързелът, а наследствеността.

Между другото!

Представете си, че мозъчните центрове, контролиращи езика, слуха и зрението, действат разнопосочно: мозъкът не разбира това, което виждат очите, а езикът не може да се преобърне и да го изговори. За съжаление, много от тези деца стигат до задънена улица, но както виждате, голяма част от световноизвестните личности са успели да преодолеят това състояние и да изразят себе си по уникален начин. 

Д-р Александър Корнев:
Децата с това страдание са много уязвими

Всъщност знаем ли основните причини, прояви и най-вече начините за преодоляване на дислексията? Не, не ги знаем и много рядко биват коментирани по една или друга причина. Затова в MyClinic ще опитаме да хвърлим светлина върху дислексията, като предлагаме на вашето внимание основни моменти от интервюто със световноизвестния руски учен Александър Николаевич Корнев – кандидат на медицинските науки, доктор на психологическите науки, професор от Катедрата по обща и приложна психология, вицепрезидент на Асоциацията на логопатолозите, автор на книгите „Дислексия и дисграфия у децата”, „Нарушения в четенето и писането при децата”, „Основи на логопатологиите в детска възраст”. Той е автор на методики за диагностика и корекция на дислексията „Стандартизирана методика за изследване на четенето”, „Методика на ранното откриване на дислексията”. 

-    Д-р Корнев, кажете какво точно е дислексията?
-    Задължително трябва да се даде еднозначно определение на понятието „дислексия”, защото проблемът предполага много въпроси. Съвсем не е задължително дете, което изпитва трудности в четенето, да е с дислексия. Има много такива деца, които впоследствие догонват връстниците си в училище.

Има обаче една особена група деца, които изпитват огромни трудности при усвояване на четенето, независимо че са с нормален интелект, независимо че нямат нарушено зрение или слух. На тях им е най-трудно да усвоят четенето, като в същото време се справят с другите предмети в училище. Именно тази група деца специалистите наричат дислексици. По принцип във всеки клас може да има по едно-две такива деца. Но за съжаление, много често нито учителите, нито психолозите и логопедите не умеят да открият това състояние при децата, за да им окажат помощ. Причината е проста – рядко се коментира проблемът, затова и толкова малко специалисти биха могли да се ориентират. В това отношение има какво да научим от колегите на Запад. Там проблемът „дислексия” се изучава още от 30-те години на ХХ век…

-    И какви начини на решаване са открили на Запад?
-    Вижте, въпросът с дислексията винаги е стоял много остро в англоезичните страни, защото писменият английски е крайно труден за усвояване, затова дислексията там се среща много често. В повечето европейски страни периодично се организира „година на дислексията”, когато държавата с помощта на всички средства за масова информация привлича вниманието на обществеността към този проблем. Води се разяснителна работа с родителите, съществуват специални програми за обучение на логопеди и психолози. Западните специалисти са разработили методики, позволяващи да се определи предразположеността към дислексия и своевременно да се започне работа… Искам да изтъкна, че дислексията е труднопреодолим проблем, а за разрешаването му се изисква многогодишна и системна помощ. В много държави правата на децата, страдащи от дислексия, са защитени със закон. Т.е. ако правата на детето в училище се нарушават, неговите родители могат да се обърнат към съда и да изискват да се спазва този закон…

-    Това означава ли, че децата с дислексия не получават достатъчно качествено образование в училище?
-    Колкото и да ми е тъжно да го кажа, точно това значи. Те не само че не получават качествено образование, но и тяхното душевно състояние страда в голяма степен. Детето с дислексия е много уязвимо, защото е принудено на всяка крачка да се сблъсква с това да не може да прочете някакъв тест… Аз нееднократно съм наблюдавал фобия към четенето при такива деца. За това допринасят и родителите, които принуждават децата да четат насила, а това ги кара да започнат да ненавиждат книгите. Според западната статистика много висок е процентът на подрастващи с дислексия. Това е социално значим проблем и не случайно западните специалисти му отделят голямо внимание, защото съществува и друг риск – наличието на дислексия увеличава риска от развитие на наркомания…

-    Може ли да се предотврати дислексията?
-    Сега се провеждат изследвания в няколко страни, изучаващи ранните признаци на дислексията, които да позволят на децата с този проблем да се окаже помощ още в детската градина. Аз преди много години написах книгата „Нарушение на четеното и писането при децата”, където описах методика за откриване и корекция на дислексията… Искам да подчертая, че решаващо значение в случая има факторът време: колкото по-рано детето попадне при специалист, толкова по-добре…

-    Кой трябва да оказва помощ на децата, страдащи от дислексия – логопед или психолог? 
-    Идеалният вариант е психолог и логопед. Трябва да се разбере, че децата с дислексия имат огромна потребност от психологическа помощ… Ако родителите на такива деца нямат необходимата информация, години наред могат да приемат децата си за разхайтени и мързеливи, неосъзнавайки, че те страдат от дислексия. Такова неразбиране може да доведе детето до невроза, а една от задачите на психолога е да помогне в решаване на емоционалните му проблеми… 


Преведе от руски Яна БОЯДЖИЕВА