Проф. Пенчо Далев: Открих лек за рака

Извлякох противораково вещество от лактобацилус булгарикус

Проф. Пенчо Далев: Открих лек за рака
Проф. Пенчо Далев е учен, химик, специалист по биотехнологии, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в Института по органична химия към БАН и след това в Научно-изследователския институт по противоракови антибиотици, като защитава дисертация на тема извличане на противоракови вещества. Автор е на научно-популярни книги, сред които “Диворастящата храна”, “Коприва и глухарче - 200 кулинарни и здравни рецепти”, “Алхимията и алхимиците”. За своите изследвания проф. Далев разказва специално за читателите на в. “Доктор”.
 
- Проф. Далев, от какво извлякохте противораково вещество?
- Извличах го от микроорганизма лактобацилус булгарикус. През 1954 г. д-р Иван Богданов, Бог да го прости, вижда как култури от микроорганизма лактобацилус булгарикус, инжектирани в мишки с експериментално предизвикан рак, унищожават туморите. Тогава му дават възможност да организира научна група, а с времето създава Научно-изследователски институт за противоракови антибиотици, в който ме покани за ръководител на химическата лаборатория. Моята задача беше да изолирам, пречистя и идентифицирам активното вещество на този микроорганизъм. Използвах соев бульон като хранителна среда, в която се развиваше съответният щам лактобацилус булгарикус. Изолирането на противораковото вещество ставаше след продължително адаптиране на микроорганизмите. С това се занимавах в продължение на 25 години. След като изолирах и пречистих веществото, в руския Институт по биоорганична химия в Москва ми помогнаха да го идентифицирам, да определя неговата химична структура. На базата на това защитих докторска дисертация през 1976 г.

- Стигна ли до практическо приложение вашето откритие?
- След защитата на моята докторска работа настъпи конфликт между мен и д-р Богданов на чисто научна основа. Бях уволнен от лабораторията и за щастие намерих път към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В следващите няколко десетилетия бях преподавател по биотехнологии. Междувременно д-р Богданов почина. Неговият син приватизира всичко и ако се съди по информацията от интернет, произвежда и продава някакъв продукт. Руснаците пък на базата на веществото, което изолирах и пречистих, успяха да синтезират веществото ликопит. Сега може да го видите в интернет като лекарствен продукт. Продава се като имуностимулант и между другото го препоръчват като противораково средство. Руските учени откриха, че активното действие на изолираното от мен вещество се изразява в стимулиране на имунната система на организма. Дотогава се смяташе, че имунната система действа бавно, в продължение на седмици. А с нашия препарат се доказа, че

имунната система може да срине раково образувание за денонощия, дори за часове.

Когато д-р Богданов инжектираше веществото на опитните животни с експериментални туморни образувания на гърба им - саркома на Крокер, още на следващия ден се отчиташе некротизиране (умъртвяване клетките на тумора) и за няколко дни туморът се разпадаше. Бърз ефект препаратът имаше, когато се инжектира в опашната вена, в кръвта. Имаше опити да се инжектира и директно в тумора, но тогава почти нямаше резултат. Явно препаратът трябва да мине през имунната система, за да може след това организмът сам да се справи. 

- Това вещество в пречистен и изолиран вид има ли свойството да лекува рак?
- Да, има. А в непречистен вид действа имуностимулиращо и оттам противораково. Д-р Богданов е инжектирал цели микроорганизми лактобацилус булгарикус в опашната вена на опитните животни и резултатите са положителни. Използвано е от хора и сега се използва. Нямам директна информация какво съдържа препаратът, който продават. Това, което мога, съм го дал. Жалко, че някои хора смятат, че лично д-р Богданов е пречистил активното вещество. В научните публикации моето име е след неговото. 

- В последната си книга “Диворастящата храна” обръщате внимание на полезните качества на растенията. Разкажете повече за тях.
- Нашата природа е изключително богата на растителни видове. Когато растението има лечебни свойства, се означава като билка. Има и много растения с полезни хранителни качества, които без да са билки оказват положително въздействие върху здравето. Описал съм в моята книга “Диворастящата храна” над 100 растителни вида, които се срещат в България.  Това са растения, които отминаваме и дори презираме, а те имат много високи хранителни качества. Например, ако се махнат бодлите на магарешкия трън, се оказва, че стеблата, листата и корените му съдържат хранителни вещества.

Магарешкият трън е подходящ и за готвене, и за салати.

Листата на цветето латинка също се използват за салата и са много вкусни. Тези растения съдържат предимно полизахариди, белтъци, ненаситени мастни киселини, които са антиоксиданти и унищожават свободните радикали в организма. Това профилактира появата на тумори. Освен това в дивите растения се съдържат витамини, и то всички, като се започне от водноразтворимия витамин С и се стигне до мастно-разтворимите - А и Е. Съдържат също микроелементи като хром, желязо, мед и макроелементи като калций, цинк. Благодарение на тях витамините изпълняват изключително важни жизнени функции за организма. На практика тези растения съдържат всички необходими хранителни компоненти, и то в по-големи количества и в по-балансирано съотношение, отколкото в месните продукти. Месото не съдържа витамин С и трябва да си го набавяме с растителната храна. Неслучайно много вегетарианци, даже вегани, които използват само растителна храна, са в прекрасно здравословно състояние.

- Какви полезни свойства открихте в копривата и в глухарчето, за които сте написали отделна книга?
- Изнесох доклад за копривата като храна на международна научна конференция в Италия преди много години и хората бяха впечатлени. При това в Италия копривата се отглежда индустриално в големи количества.

Копривата е изключително полезно растение

В листата й се съдържат много белтъчини с висока хранителност, балансирани по отношение на незаменимите аминокиселини. Съдържат се също витамини - главно витамин К и витамин Е. В народната медицина копривата се използва основно заради присъствието на витамин К, който действа благоприятно върху кръвотворните органи и помага много на жени с проблеми с менструалния цикъл. Витамин К играе роля при съсирването на кръвта и предотвратяването на кървенето, за изграждането на здрави кости, предотвратяване на сърдечносъдови заболявания. Пълноценното усвояване на калция е свързано с витамин К и витамин D.

Корените на копривата също съдържат полезни хранителни вещества. Влакнините в стеблата на копривата може да се използват за направата на тъкани и хартия. Сибирските народи в Русия правят въжета от коприва. В приказката “Дивите лебеди” на Ханс Кристиян Андерсен сестрата трябва да изплете ризи от коприва на превърнатите в лебеди братя, за да станат отново хора. Това означава, че от стари времена копривата е използвана като влакнодайно растение.

Глухарчето има почти същите хранителни качества като копривата, особено корените на глухарче. Листата, стеблата и цветовете му, всичко може да се използва за храна.
 
Внимателно с диворастящите растения
 
Част от диворастящите растения съдържат биологично-активни вещества, които в по-големи количества са токсични. Затова човек трябва да има предварителна информация кое растение може и кое не може да се използва за храна. Флавоноидите, съдържащи се в някои растения, в малки количества са полезни, но не и в големи. Други растения съдържат алкалоиди, които са опасни и в малки количества. 

Мара КАЛЧЕВА

Коментари