Д-р Тонка Калчева: 80 на сто от децата имат алергия към плесен, мухъл и домашен прах

15% от българчетата са с астма

Д-р Тонка Калчева: 80 на сто от децата имат алергия към плесен, мухъл и домашен прах
Д-р Тонка Калчева е завършила медицина в МУ-Стара Загора. Има придобити специалности по педиатрия и детска пулмология. Първи детски пулмолог е в Старозагорска област, с дългогодишна практика по специалността. Разговаряме със специалиста не само за сезонните белодробни заболявания при децата, но и за все по-масовите алергии и астма при тях.

- Д-р Калчева, кои са най-често срещаните белодробни инфекции и заболявания при децата в този сезон?
- Белодробните инфекции през изминалия месец бяха по-редки, но понякога - доста тежки. Често при децата в този сезон се появяват обостряния на астматичните заболявания, които си имат. Възможна причина за това е самоволното спиране на лекарствата или на чувството за подобрение, което ги кара да намалят терапията. Обострянията на астмата се срещат целогодишно.

- Увеличава ли се броят на децата с астма у нас през последните години?
- От година на година като че ли се увеличават тези заболявания. Това е свързано главно със замърсяването на въздуха, особено в по-големите градове. В световен мащаб е доказано, че тези заболявания се увеличават заради урбанизирането на обществото. Към момента 10-15% от децата са с астма, за разлика от преди 20 години, когато са били 5-8% по груба статистика.

- Освен замърсяването на въздуха кои са другите причини, които предизвикват увеличаване на заболеваемостта?
- Самата среда на живот на съвременното общество е свързана с отопление и охлаждане. Смята се, че променянето на домашната температура по този начин влияе върху развитието на акари, плесени, източници, които се явяват алергени за човека.

Има и една хигиенна теория, на която се обръща все повече внимание напоследък. Според нея подобрените битови условия на живот при хората през последните години и по-доброто предпазване от инфекциозни заболявания, води до “стерилност”на имунитета. В смисъл той става несъвършен, защото няма заболявания, които да предизвикат имунен отговор. И от там се получава изкривяване в посока на алергичните заболявания. Вероятно има нещо вярно в тази хипотеза. Както са забелязали повечето родители, колкото повече едно дете се пази да не ходи на ясла, за да не му текне носът, да пипне нещо и после да не си избърше ръцете, толкова повече зачестяват не инфекциозните, а алергичните заболявания. А астмата е едно от тях.

- Как влияят домашните любимци? Вие “за” или “против” отглеждането им сте от гледна точка на провокирането на алергии?
- Различно е мнението на специалистите по този въпрос. Повечето приемат, че домашните любимци като алергенни носители, не са добре дошли в жилище, в което има болни с астма или други алергии. Но се срещат теории, според които животът на малкото дете с котка, куче, папагал, дразни имунната система по начин, който я кара да се усъвършенства и да реагира адекватно спрямо тях. Приема се, че деца, които са отраснали с домашни любимци, бързо преодоляват симптомите на алергия и в по-късна възраст нямат такива. Но въпросът е спорен. Ако детето има доказана алергия към някакво животно, трябва да се прекрати контактът с него. Силно алергизираща е храната за рибки и костенурки, нещо което много хора не знаят.

- Кои са най-честите и страшни алергени?
- За всеки човек те са различни. Като цяло алергените се делят на вътредомашни и такива извън домашната среда. Най-силни са тези в домашна среда в днешно време. Извън домашните като цяло са по-редки, защото днес вече прекарваме повече време в затворени помещения. Преди време полените бяха много основен фактор, но сега отстъпват на заден план за сметка на плесента, мухъла, домашния прах, микрокърлежите. 70-80% от децата вече имат алергии към тях.

Един от най-силните алергени също са котките 

Когато човек има алергия към това животно, дори след извеждането му от къщата, минават месеци докато се изчистят напълно всички алергени, независимо от почистващите техники, които се използват.
Другият важен момент при алергиите е наследствената предразположеност. Ако тя съществува при детето, все ще се намери алерген, който да го дразни.


©Shutterstock

- Доколко опасни са климатиците за провокирането на алергии?
- Не можем да отричаме климатиците, но те трябва да имат биофилтри и да се мият редовно. Опасно е, когато в тях се задържа влага, която предразполага към развитието на микроорганизми. Другият проблем на климатиците е, че раздухвайки въздуха, надигат праха и онова, което се съдържа в него - микрокърлежи, микроспори, полени и др.

- Следвайки логиката на “хигиенната теория”, каква хигиена е добре да поддържаме в домовете си?
- Редно е да има определена умереност във всичко. Това е принцип за целия ни живот, всъщност. Не можем да оставим пълна мръсотия в къщата, ясно е. Едно от най-добрите средства е влажно почистване на повърхностите и пода, само с вода. А ако използваме дезинфектанти за под, трябва да е веднъж седмично или дори по-рядко, като през това време детето да не е вкъщи поне ден-два след измиването. Ако детето все пак пипне нещо мръсно на земята, не е необходимо веднага да го бършем с мокри кърпи, които са обработени с химични препарати. Много деца кашлят и от миризмата на самите мокри кърпи.
Човек започва да вижда доста неща, след като се сблъска с тях. Например, аерозолните ароматизатори в дома. Тези, които са със силна миризма или изразено алергично действие, просто трябва да се премахнат.

Да не говорим за цигарения дим, за който е ясно, че е алерген.

Отоплението с брикети също носи опасност. Дори и да няма алергии, то натоварва дихателните пътища заради дима от тях. Не може да живеете в една стая 20 човека, да пушите и да дими брикетът вътре и да искате да сте здрави...

Като цяло начинът на живот е много важен, не е въпрос само на лекарства или да идеш веднъж в годината на балкан. Това са ежедневни мерки, които трябва да се прилагат редовно. И ако детето има проблем, родителите трябва да ги спазват поне заради него - в противен случай нито лечението, нито лекарствата, които се вземат, няма да имат нужния ефект.

- Дайте съвети на родителите, как да разпознават симптомите, как да пазят децата си?
- Има определени хигиенни мерки, които трябва да се спазват от всяко семейство, независимо дали детето има проблем или не. Това са грижи за здраво дете, а понякога хората ги пренебрегват като несъществени. Те са важни, според мен, за да не се стигне до приемането на лекарства:

• влажно забърсване с вода вкъщи
• редовно проветряване
• поддържане на оптимална температура 22-23 градуса в стаята
• да не се трупа детето с много дрехи, с цел да не изстине
• рационалното хранене е много важно, защото има родители, които на 2-годишни деца дават фъстъци и кока-кола


Разбира се, храненето при всички е важно, но при малките деца е от изключително значение, защото в ранна детска възраст има хранителни алергени, които, ако не се елиминират, лечението след това става много трудно. Ако родителите забележат, че детето има постоянна кашлица седмици наред, ако забележат, че има някакво затруднено дишане или не му стига въздухът, ако отказва да бяга, да играе или въобще да се движи и се стреми да стои на едно място, значи определено има проблем. Разбира се, родителите не биха могли да установят точно какъв, но следва да се обърнат към личния лекар и по силата на логиката той трябва да ги насочи към специалист.

- Има ли новости в лечението на астмата?
- Последните години много се промени лечението на бронхиалната астма. Преди 20 години навлизаха първите инхалатори с плаха стъпка, рядко се изписваха, и то предимно в по-напреднали ситуации. Докато сега доста по-бързо стигаме до лечение. Специално при децата диагностиката на астмата е много трудно нещо. Като цяло критериите са доста размити. Но все пак, ако едно дете има персистираща кашлица повече от 2 месеца в годината, ако боледува редовно (3-4 пъти в годината и повече) от респираторни инфекции със свиркане в гърдите, има голяма вероятност да страда от астма.

- Трябва ли да се направят някакви изследвания, ако има съмнение за астма?
- Всички изследвания, които могат да се направят, са допълнителни и не са определящи. Обикновено се изследва кръвна картина за търсене на еозинофили в кръвта, може 

да се направят кожно-алергични проби 

или с венозна кръв - тестове за алергия. Но, като цяло, критериите за поставяне на диагнозата се определят основно от начина на разболяване на детето.
Редно е да се направят и допълнителни изследвания с цел изключване на други заболявания със сходна клинична картина. Има значение също фамилната обремененост, защото най-често някой в семейството също има алергия или астматично заболяване.

- Как приемат родителите поставената на децата им диагноза астма? Информирани ли са достатъчно добре какво е заболяването и какви са възможностите за лечението му?
- Обикновено родителите доста трудно приемат диагнозата астма, защото си представят тежко състояние, в което човек се задушава и загива. Но не е нужно изобщо да стигаме до там. 
Астмата има различни прояви и степени на тежест. Например, при леката астма не се налага ежедневно лечение. Докато при средно тежката и тежката форма на болестта вече има различни критерии за това какъв медикамент да се включи и колко време да се дава.

Но най-важното, което трябва да знаят родителите, е, че тези медикаменти целят лекуването на детето, не само поддържането на състоянието му. Подчертавам това, тъй като много от тях се притесняват от самото лечение и смятат, че ще има странични ефекти, че не бива толкова дълго да се прилагат лекарства. Досега много деца са лекувани с такива препарати и слава богу съществени странични действия не са се получили. 

Така че родителите повече би трябвало да се притесняват от самото заболяване, а не от лечението, защото болестта е сериозна и ако не се вземат мерки, тя прогресира. А продължителното възпаление на дихателните пътища води до увреждане на бронхите и хронично заболяване, което трудно се лекува.
 


©Shutterstock

Психологически портрет на астматика

Астматичните състояния говорят за тежки вътрешни обиди, а проявата на болестта в детска възраст показва пренасянето на обиди от един човек на друг. Например, прехвърляне на обидата от съпруга към детето, от дъщерята към внучката. Вътрешният конфликт започва, когато човек осъзнава, че някой не е оправдал очакванията му.

Най-типичните моменти в това отношение са следните: даваме на близките си възможността да бъдат “просто хора”, т.е. да грешат, да вземат “неправилни” решения. Но има и друг сценарий: изискваме от останалите да отговарят на идеала ни за тях и съответно искаме да коригираме и себе си, за да сме и ние самите идеални.

Това беше само прелюдия към портрета на астматика, а сега самият портрет.

• Вечно съмняваща се натура, старателно предъвквайки всяка ситуация, с изразена склонност към самосъжаление.
• Нервен и капризен човек. Не умее да се разтоварва от стреса, потиска го дълбоко в себе си, което провокира и пристъпите на задух и задушаване.
• Не умее да общува и да разрешава конфликтни ситуации. Външно приема гледната точка на другите хора, но вътрешно се придържа към напълно различно мнение.
• Не е в състояние открито да изразява мнението си, трупа обида в себе си, което е причина за вътрешен конфликт.
• Много е раним, не умее да прощава.
• Дълбоко в душата си е убеден, че неговата гледна точка е единствена и най-правилна.
• Държи всичко да става така, както той иска, а когато нещата не се развият в желаната от него посока, привлича вниманието към себе си с астматична “свирка”. Астмата също е и добро извинение за това, че не е толкова силен, колкото му се иска да бъде.


Картината не е розова, но изход от тази ситуация има. На първо място преразглеждане на отношението към себе си и към другите, към мислите си и чувствата, тъй като те са храна за душата ни. На второ място трябва да се погрижим и за телесната си храна, придържайки се към специална диета.

Има и много техники за успокояване на отрицателните емоции. Широко приложение намират различните дихателни упражнения. Дишането е процес, чрез който може да се контролират както механизмите на тялото, така и на емоциите. Да нормализирате емоционалния си фон, ще ви помогнат дихателната психотерапия, рейки, йога, медитация и холотропният метод на дишане.

• Дихателната психотерапия премахва енергийното и физическото блокиране на дишането, основава се на съзнателния подход.
• Рейки - енергиен метод на лечение, когато при повишена тревога се създава допълнителна енергийна защита на подсъзнателно ниво, което човек възприема като реални симптоми.
• Йогата и медитацията формират способността да се отпуснете, да се отървете от негативните мисли и да си върнете емоционалния баланс.
• Холотропно дишане - това е учестено, повърхностно дишане, в резултат на което се активира подкорието и съзнанието се освобождава от негативните преживявания.


Милена ВАСИЛЕВА

Коментари