Д-р Росица Лолова: Далекогледите хора слагат рано очила за близко виждане

Късогледството при децата се коригира с операция, но след 20-годишна възраст

Д-р Росица Лолова: Далекогледите хора слагат рано очила  за близко виждане
Д-р Росица Лолова е специалист по очни болести. Завършила е Медицинска академия - София през 1991 г. Придобива научна и образователна степен доктор през 2014 г. Специализира очни болести в очната клиника към болница “Св. Анна” в столицата. През 1993-1996 г. има призната специалност по очни болести. През 1996 г. е асистент в същата очна клиника. Преминала е редица курсове и специализации: Мюнхен (1995 г.) - очна хирургия, Индия (1997 г.) - детска офталмология, Мюнхен (2002; 2006 г.) - страбология.

Клиничните й интереси са насочени към детската офталмология; страбологията; микрохирургията на преден очен сегмент; контактологията. Има публикувани трудове в български списания - 23 и в сборници от научен форум - 4. Член е на Съюза на очните лекари в България; Европейската страбологична асоциация (ESA); Британската асоциация на контактолозите (BCLA).

- Д-р Лолова, кои са рефракционните аномалии при децата?
- Те са същите както при възрастните - далекогледство, астигматизъм и късогледство, разбира се, като изключим пресбиопията.

- Каква е честотата им? Има ли тенденция за увеличаването им?
- Най-висока е честотата на далекогледството, на второ място е астигматизмът, а на трето - късогледството, като има световна тенденция за нарастването му. По-голямата част от рефракционните аномалии се унаследяват. Например, ако единият от родителите има късогледство, шансът детето да го развие е 2 пъти по-голям.

В ранната възраст децата не могат да ни кажат дали виждат добре или не, и не винаги има забележими за другите признаци (кривогледство, ечемици, често мигане), дори при 5 или 6 диоптъра далекогледство. Затова е важно родителите да имат здравна култура и да не пропускат профилактичните прегледи от очен специалист, особено при наличие на очен проблем в рода.

- Каква е тежестта на тези проблеми?
- Ако човек има неголямо далекогледство, може да вижда прекрасно до около 40-45-годишна възраст. Но далекогледите хора слагат рано очила за близко виждане и носят по-високи диоптри в сравнение с тези без рефракционни аномалии. Обратно, късогледите трябва винаги да бъдат с очила или контактни лещи, но те ползват предимството, че в по-късна възраст не носят очила за близко виждане, защото техният фокус е на около 30-50 см - разстоянието, на което четем.

- Как е най-добре да се коригира късогледството?
- Ако става дума за деца до 10-12-годишна възраст, най-добре е да се носят очила и то точен диоптър, защото иначе детето няма да вижда добре. По-ниският диоптър не забавя развитието на късогледството. На по-късен етап, когато започне да има значение естетическият момент,

няма проблем да се носят и контактни лещи 

Те също не могат да забавят късогледството, но са по-удобни, защото с тях хората имат по-широко периферно зрение. Когато диоптърът се стабилизира след 20-годишна възраст, е разумно, ако човек иска, да се извърши рефрактивна хирургия. Така няма да е зависим от очила или контактни лещи за около 20-25 години.

- Какво представлява кривогледството? Заболяване ли е?
- Да, това е заболяване, при което двете очи не работят синхронно и очните оси не са успоредни. Едното око се отклонява в някаква посока - навътре, навън, нагоре, надолу. В някаква степен то е свързано с рефракционните аномалии. Има кривогледство, което може да се оправи само чрез корекция на рефракционните аномалии, а има и такова, при което се налага операция. Ние искаме да коригираме кривогледството, защото природата ни е дала две очи и чрез тях постигаме дълбочинното зрение, когато са успоредни. Това ни позволява да извършваме много фини манипулации.

- Какви са причините за разминаването на осите?
- Има много силен наследствен елемент. При кривогледството има както нарушение на движенията на очните ябълки, така и нарушена проекция в мозъка на образите, които се наблюдават. Второто по-трудно се оправя и не винаги успяваме напълно. Затова говорим за функционално лечение при кривогледството - целта ни е да коригираме и двата проблема.

- Как протичат операциите при кривогледство и кога се налагат?
- Кривогледството може да се раздели на три групи. Първата обхваща случаите, когато то се дължи на голям диоптър далекогледство или астигматизъм. Точните очила го коригират. При втората група децата нямат голям диоптър, но имат дисбаланс в работата на очните мускули. Тогава директно се предлага оперативно лечение. Има и трета група, тя е смесена. Тези пациенти трябва да носят очила и да бъдат оперирани.

- Какво представлява операцията?
- При операцията отслабваме по-силните мускули и засилваме действието на по-слабите. 

При децата се прави с обща анестезия 

При възрастни пациенти зависи от типа на кривогледството и наличието на други здравословни проблеми - в определени случаи може и с местна анестезия.

- Много хора ли се нуждаят от подобни корекции?
- Винаги има пациенти с кривогледство, но понякога решението се взема трудно от страна на родителите или пациентите. Естетичната корекция на кривогледството може да се извърши във всяка възраст, но функционалната е добре да стане до 7- годишна възраст. При възрастните кривогледството може да се появи след травми, прекаран инсулт, тиреотоксикоза. Има и форми на вертикално кривогледство, което може дълго да се компенсира и например да се прояви след 30-40-годишна възраст. Възрастните хора имат функционални проблеми, защото виждат двойно, но много често попадат при невролози, а не при офталмолози. Ето защо двойното виждане предполага задължителна консултация и с очен лекар.
 



Кои са най-честите проблеми сред малчуганите?

Реално расте късогледството, защото е свързано с увеличаването на предно-задния размер на окото. Колко ще се увеличи, зависи от генетичното предразположение и от зрителното натоварване. Близката работа има отношение към тенденцията за увеличаване на късогледството.

Далекогледството по принцип не расте, то е с определена стойност. Обикновено децата са далекогледи, защото тяхното око е по-късо в сравнение с това на порасналия човек. Постепенно с израстването на окото този диоптър намалява.
Астигматизмът най-често не се променя, стига да не е свързан с други заболявания, като например кератоконус.

Милена ВАСИЛЕВА

Коментари