Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
18°C
Времето Видин
19°C
Времето Сандански
16°C
Времето Плевен
14°C
Времето Пловдив
19°C
Времето Русе
19°C
Времето Сливен
16°C
Времето Шумен
15°C
Времето Хасково
19°C
Времето Варна
0°C
Времето Бургас
17°C

Мария Виденова: Дислексията не е болест, а дарба

Образователната система унижава и смазва дислексиците. В Америка ги правят президенти, в България им дават ТЕЛК
Прочитания: 20152  8 Коментара
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Психологът Мария Виденова работи с деца с дислексия по своя собствена методика в единствения засега в страната Център за дислексици в София. Самата тя е дислексик, както и едно от децата й. Изводите от своя близо 15-годишен опит с деца дислексици тя сподели пред в. “Доктор”.
 
-Г-жо Виденова, какво представлява дислексията?
- Дислексията не е болест, а състояние на духа, особеност на интелекта. Често хората с дислексия са с много висок коефициент за интелигентност (IQ) и дарба в някаква насока, но с ниски резултати в училище. Това е, защото детето не разбира веднага заданието на учебния материал, казано жаргонно, “зацепва по-бавничко”. Но когато към него се подходи индивидуално, когато му се обясни правилно заданието, то се справя. 

България е може би единствената страна в света, която лекува таланта и дори дава ТЕЛК за дислексия. В развитите страни и в Америка хората с дислексия стават президенти - например Джордж Буш-младши. С дислексия са също актьорите Том Круз и Антъни Хопкинс. И в България познавам много артисти, певци, лекари, юристи с дислексия. Във ФБР и в НАСА има квота 50% да са дислексици. Те ги издирват и привличат на работа, защото дислексиците са много добри мениджъри, изключителни профайлъри и виждат невидимото - това, което обикновеният човек не забелязва, те не го пропускат. В световен мащаб няма нереализирал се дислексик. Ярък пример е милиардерът сър Ричард Брансън. А у нас различните ги смятаме за луди и ненормални. Мъчно и болно ми е, че не сме като в развитите страни в отношението към дислексията. 

- Какво се случва с децата дислексици в училище?
- Отношението към децата с дислексия е трагично. Образователната система в България е месомелачка, унижаваща детето. Няма изобщо адекватно отношение към тези деца на държавно ниво. Те просто не съществуват за държавата, няма нищо, което да е в тяхна подкрепа и на техните семейства. Моята цел е да създам национален център по дислексия и единен регистър на децата. Но първото, което спешно трябва да се направи, е децата дислексици да се извадят от групата на СОП - специфична образователна потребност. Там попадат деца с умствена изостаналост, а 

дислексиците са много интелигентни 

Абсурдно е на дислексиците да се дава ТЕЛК - все едно са болни, инвалиди. Тези деца са системно унижавани. 

В България няма адаптирана програма, която да е насочена към развитие на техните дарби. А дислексиците имат огромен потенциал - от тях стават велики конструктори, художници, IT-специалисти. Тъкмо за развитието на техния интелект и дарби, и за изграждане на тяхното самочувствие работим в нашия дислексичен център в София. Методиката е моя и нейната философия е: когато детето расте със самочувствие, то като възрастен ще бъде много успешно. Много съм горда с един проект в подкрепа на децата с дислексия “Моля, не лекувайте таланта. Дислексията е дарба”.  

- Как стигнахте до тази методика?
- Благодарение на това, че самата аз съм дислексик и моето дете, което вече е в 10-ти клас, също. Имам 15-годишен опит в първичен скрининг и диагностика на дислексията. 
Един дислексик не може да се адаптира лесно към учебния процес, затова на него му се налага да стои на последния чин, да слуша главно от учители: “идиот”, “тъпак”, “малоумник”, “бавноразвиващ се”. И това е в цялата страна.


Малките са таланти и в рисуването

Всъщност по този начин се нанася травма на детската психика. Когато чуеш лошо за себе си от учителя, ти започваш да живееш с мисълта, че от теб нищо не става. Никой не ти казва, че твоят “недостатък” всъщност е твоят дар и ти трябва да го развиваш. Точно в това се изразява 

моята методика ХУД 

Тя е мотивационна. В основата й стои моето минало на спортист в джудото. Повлияна съм от източните бойни изкуства като начин на мислене и философия. В моята система влизат практикуване на спорта плуване и изкуство - рисуване и актьорско майсторство. Открила съм, че плуването е спортът, който много помага на дислексичното мислене. Във водата си сам със себе си, там побеждаваш себе си, пречупваш много от страховете си. За две години имаме 100% успеваемост. 

- Колко време е необходимо да работите с тези деца, за да се почувстват те пълноценни?
- Това е дълъг и индивидуален процес при всяко дете. В нашия център идват деца, на които са давани лекарства, успокоителни, на които са изследвали мозъка, които са съсипани от психиатри. Много “вълшебни специалисти” във “вълшебни кабинети” се упражняват върху тези деца, паразитират върху тяхната проблематика. Все още се твърди, че тези хора имат говорни дефекти, че се нуждаят от логопед. Изобщо не е вярно. Самата аз съм дислексик и говоря изключително добре. 

Децата с дислексия са чаровни, позитивни, отдадени, с чувство за справедливост. Чудила съм се как няма грам корист, грам злоба в тези деца. Те са много верни приятели. И работата ми с тях е огромно удоволствие.   

- Дайте пример за успешни българи с дислексия.
- Част от моя екип е големият художник Иван Яхнаджиев, който е дислексик. С него децата рисуват, организираме пленери. Пътуваме из страната с художника и показваме какво могат децата с дислексия. А те са талантливи. Усещането им за цветовете, за тяхното съчетаване е по-различен, отколкото на останалите деца. 

Бяхме в Габрово, Сливен, Стара Загора, Своге. Хората в Своге ни поканиха, защото там има Център за обществена подкрепа, който не работи и е пред затваряне. А родителите искат този център да работи в подкрепа на децата с дислексия. Трябва само воля от страна на кметството. На родителите им се налага да ходят до София всеки ден, за да търсят помощ за децата си. По-добре специалистите да идват в Своге и да работят с децата тук. Писала съм до държавните институции, но засега нищо. Нямам обяснение как се отпускат пари за кучета, скакалци, бълхи, но не и за деца. 

- Къде се намира вашият център?
- В кв. “Гео Милев” в близост до басейн “Академик”, където децата плуват. Имаме “Работилничка за знания и още нещо”, където нашите специалисти обучават децата под формата на игри на техника на четене и на писане. 

Получаваме невероятни резултати

Децата са много и не можем да насмогнем. Защото в страната родителите никъде не срещат помощ и подкрепа. Третират децата им като болни и съсипват психиката им. А дислексиците са много - по статистически данни от света те са 20% от децата. В България са не по-малко. Но за тях никой не говори и не се грижи. Искаме това да стане държавно финансирана дейност, както в другите страни. Иначе ще продължават да изписват ноотропил на децата с дислексия, а по дара на тяхното състояние да не се работи. Абсурдно е да се дава ТЕЛК, да се минава през психодиспансер и да се слага етикет на детето. 

Законът е такъв - за да има по-специално отношение в училище, трябва да се назначи ресурсен учител. Той няма никакво понятие от дислексия и как се работи с тези деца. В инспекторатът по образование - също. Родителят е в безизходица и трябва да се доверява на хора, които си нямат понятие от дислексия. Парите, които се дават по ТЕЛК, са в тежест на бюджета. Те могат да се дават на това дете по друг начин, за да се развива то като пълноценна личност, а не със съзнанието, че е инвалид. Когато не се обърне нужното внимание на детето дислектик навреме, то в един момент отпада от училище. След това става безработен и отново ще е контингент на социалната система. Това е огромна грешка.

Партньор и част от моя екип е клиничният психолог Наталия Бориславова. С нея се изумяваме колко много интелигентни деца има в България, с колко високо IQ. Всички сме им длъжници, защото нищо не правим за тях. На всяко от тези деца няма кой да му каже: “Ти си гений. Ти си много пъти над средното ниво и затова не се вписваш в училище.” 

Изследвахме последно едно детенце на 6 години със 140 IQ. Толкова висок коефициент на интелигентност имат само 3-4% от хората на планетата. А при нас е пълно с такива деца.  

Мара КАЛЧЕВА  
 



 8 Коментара
  1. Емил Стоев 03.02.2017 9:22

    Тази жена сама си противоречи. Първо казва: "В България няма адаптирана програма, която да е насочена към развитие на техните дарби", а после "Но първото, което спешно трябва да се направи, е децата дислексици да се извадят от групата на СОП - специфична образователна потребност." ?????? НО ТЕ СА със специфична образователна потребност и имат нужда от специфичен подход, за ТЯХНО добро!!!! И разбира се, поредното оплюване на учителите: "Един дислексик не може да се адаптира лесно към учебния процес, затова на него му се налага да стои на последния чин, да слуша главно от учители: “идиот”, “тъпак”, “малоумник”, “бавноразвиващ се”. И това е в цялата страна."

  2. Мила 03.02.2017 15:26

    Лично го преживях със сина си. Понасяше обиди и наказания , стоеше на последния чин и отличните контролни се връщаха без оценка, защото не може да се сравнява с "нормалните " деца , които учели уроците предварително и госпожата преподава с тяхното участие. Почнаха тикове , заекване и главоболие.Предписваха му някакви ампули и т.н. .Наложи се да сменим училището, но травмата остана.

  3. Валя 04.02.2017 13:20

    Разбрах. Всички освен нея са невежи и злонамерени. Тя е специалистът, тя е панацеята. Доверете ѝ се.

  4. Учител 04.02.2017 15:48

    Не съм съгласен, че учителите наричат с обидни думи децата с дислексия. С тях по училищата работи логопед и никой не ги е изоставил! И без друго в клас обикновено има по няколко такива деца, наложително е да им помагаме - учителите и логопеди те, не слагайте и Вие етикет на учителя, нали уж сте против такива етикети, а точно това правите. Категорично и отговорно заявявам - в училище се работи с деца диалектици и те получават необходимите грижи,

  5. Засегнат 04.02.2017 20:40

    Децата с дислексия съвсем не получават адекватна помощ, поради простата причина, че нивото на компетентност е нулево относно проблема. Логопедите не са подготвени и като цяло не са от полза. Осигурява се ресурсен учител, логопед, психолог, но това не помага, защото те не са подготвени за работа с дислексици. На практика уж се осигурява помощ, но тя е безполезна и неадекватна. И това можеш да го разбереш само и единствено, когато ти наложи да се справяш с всички проблеми свързани с детето дислексик. Затова всички защитници на системата могат тактично та си замълчат.

  6. Дрън дрън 05.02.2017 13:25

    Ако госпожата страдаше от депресия, щеше да изкара депресивните хора направо гении. И не е вярно, че дислексията не се лекува на Запад. Водят детето при ортофонист (логопед) и чрез различни упражнения дислексията се премахва. Не е вярно и това, че дислексиците са двойкаджии. Аз страдам от дислексия и бях сред отличниците. Въобще въпросната специалистка е толкова специалистка колкото и аз съм марсианка.

  7. Дислексия 14.02.2017 19:29

    Г-н Стоев за Вас нищо, освен Нямам думи!...Май имате някакво вътрешно противоречие... Дрън Дрън. И аз съм от хората, които са били сред отличниците, но да - имам дислексия. Просто Вашата и моята са в по-лека форма. Аз записах Право. Мисля, че това доказва тезата, че децата имат потенциал, може би Вие и аз сме попаднали на правилните хора..Не мислите ли! До Учител: да, съгласни сме всички ние, че не във всички училища отношението е непременно негативно към децата с дислексия, но общообразователната система е изключително консервативна и да! наистина не помага особено за приемането на "различните". Представете си го така: всички в света са с дислексия и сродните и това е нормално, а само вие сте "различен". Тогава Ви обясняват: спокойно, на Вас нищо Ви няма, просто трябва да поработим, за да бъдете и Вие като всички останали...Системата отделя едни хора, казва им: вие не сте като нас, за да ги "приобщи". Честно е, нали! Когато лично си изживял ужаса да си неразбран, отделен, оценяван, да се вглеждат в теб, както не биха се вторачили в "нормалните" и да те слагат теб и семейството ти под лупа, за да отговаряш на някакви измислени критерии...тогава разбираш какво е...Иначе и да си най-добрият педагог, не можеш да си представиш...Дори и да работиш със сърце, да даваш всичко от себе си...като специалист ти си обучен по критериите на общообразователната система... Валя: не разбирам лично сте засегната от госпожата или. Достатъчно зрели и интелигентни хора има сред възрастните, затова могат сами да избират... и едва ли са ползвали всички услугите на този център. Както в моя случай например. Аз съм действала по установения начин - логопед, психоаналитик. Доволна съм от съвсем друг специалист, който по-скоро е изключение за системата, просто защото се е сблъскал с проблема от първо лице. На всички бих казала, че никога не си позволявам да коментирам, винаги се информирам и затварям, вземам за себе си най-полесното и затварям...този път не знам кой дявол ме дърпа за опашката...Но темата е много обширна, една статия, един ред, не са достатъчни. Има нещо обаче, което обединява всичко написано и в статията и под нея. , като цяло, за нас - като общество...Ако сме обединени по една тема, ако сме наистина толерантни, ако си взаимодействаме и последователно работим, за да може всички хора да намерят достойно мястото си в това общество, бъдещето ни и на нашите деца ще изглежда по много различен начин. Законодателство, институции, общество - всичко е въпрос на мъдрост, воля и заинтересованост. Сега , родителите на деца с образователни затруднения сме като касички, а държавата я няма. Лично логопед ми каза: аз не се ангажирам с резултати, а нали разбирате, че държавата не отпуска пари, всичко е въпрос на желание и воля. Честито на печелившите... Няма да се оплаквам...Какво съм преживяла и продължавам да изживявам...Това няма значение. На сродните души тук пожелавам късмет и да продължават напред със сила и увереност:)

  8. Елена Николова 28.02.2017 13:20

    Госпожо Виденова, не успях да намеря ваши координати за връзка. Имам дъщеря на 9 години със същите проблеми и имаме нужда от помощ, много й е трудно в училище, не среща разбиране от преподавателката си, моля, бихте ли ми казали, има ли начин да се свържем с Вас, за да Ви посетим.

Напиши коментар:

CAPTCHA