Проф. Илко Гетов: Предлагаме лекарствата за трансплантирани да не се заместват с генерици
Медикаментите са 1700, 10 000 са търговските им марки - лекарите не ги знаят
Проф. Илко Гетов е председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС) и вицепрезидент на Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU). Той представи експертното становище на БФС за готвените промени в предписването на лекарствата - то да става по международното непатентно наименование на тяхното активно вещество (INN) и да се прави генерично заместване от магистър-фармацевти в аптеките.
- Проф. Гетов, ще пострадат ли пациентите, когато се въведе изписването по непатентно наименование и генерично заместване на лекарствата?
- Има опити за всяване на страх и притеснение у пациентите при въвеждането на новите правила. Говори се, че пациентите ще се лутат, че ще страдат, че няма да знаят какво лекарство да си вземат от аптеката. Същите внушения имаше преди две години, когато заедно с НЗОК въведохме норматив 6 минути за обслужване на пациенти в аптеката за рецепта и 3 минути за протокол. Тогава се твърдеше, че едва ли не пациентите ще умират на опашки в аптеките. Но за две години се видя, че системата е по-регулирана, че пациентите получават своята грижа и че няма нито едно оплакване за това да се чака дълго или че на някой му е станало лошо. Гарантирам, че и сега това няма да се случи.
Нещо повече - пациентът ще има повече свобода за избор и с компетентната помощ на магистър-фармацевтите ще може да се ориентира сред различните търговски имена на лекарствата. Международните непатентни наименования на лекарства, разрешени за употреба в България, са около 1700, а търговските марки са близо 10 000. Гарантирам ви, че няма лекар, който да познава 10 000 търговски наименования. Ще бъде далеч по-лесно да се предписват международни непатентни наименования и на базата на сериозно структурирана консултация в аптеката пациентът да получава това лекарство, което е най-подходящо за неговата диагноза, индивидуално състояние и съпътстващи терапии със или без рецепта.
- Твърди се обаче със сериозни медицински основания, че някои лекарства нямат генерици със същия терапевтичен ефект. Ще има ли изключения за някои лекарства?
- Имаме предложения да отпаднат три групи лекарства от възможността за генерично заместване в аптеката. Това са, първо т.нар. биологични, биотехнологични, биоподобни лекарства, които се използват при трансплантирани пациенти, при ревматоиден артрит и при други тежки хронично-протичащи заболявания, включително при редки болести. Втората група лекарства, които не трябва да се заместват, са тези с тесен терапевтичен спектър, при които разликата между терапевтична и токсична доза е съвсем малка. Това са лекарства под ключ в аптеката и се броят на пръстите на едната ръка.
Третата основна група лекарства, за която настояваме да бъде изключена от генерично заместване, се прилага с помощта на различни устройства за дозиране, с апликатори и с други медицински изделия, като инхалери и тубуси за астма и ХОББ, инсулинови апликатори. Пациентите са свикнали по определен начин да приемат лекарствата си и затова не трябва да им се сменят без сериозна медицинска причина.
Предложили сме на Националния съвет по цени и реимбурсиране да добави допълнителна колона в позитивния лекарствен списък на медикаментите, които се реимбурсират от Здравната каса, дали дадено лекарство подлежи или не на генерично предписване и заместване. По мои изчисления под забранителен режим за генерично заместване ще подлежат около 800 международни непатентни наименования от общо 3000 в Позитивния лекарствен списък, приложение №1.
Смятаме също, че обхватът на генеричното предписване и заместване трябва да бъде разширен и с частично платените лекарства от НЗОК - 25, 50 и 75%. По този начин в аптеката ще можем да се съобразим с финансовите възможности на пациентите.
И сега може да се замества генерично един лекарствен продукт, предписан по Здравната каса.
На рецептите има място, на което може да се отбележи “да” или “не” на генеричното заместване, но за цялата 2015 г. в Касата няма нито една рецепта, в която да е отбелязана тази възможност.
Антон Вълев: Ще се спестят 27% от разходите на НЗОК
Магистър-фармацевт Антон Вълев e председател на Националната аптечна камара. Ето неговата гледна точка към генеричното заместване като фармацевт с дългогодишна практика в аптечната мрежа.
- Г-н Вълев, очаквате ли хаос в аптеките, след като се въведе генеричното заместване на лекарства?
- Не, хаос няма да има. И в момента колегите лекари и фармацевти при обучението учат всички лекарства само по международни непатентни наименования. Ако влезете в аптека и видите как са подредени лекарствата, ще се убедите, че това се прави по непатентни наименования на активното вещество. Ако едно и също лекарство е произведено от пет различни фирми и носи пет различни търговски имена, в аптечния шкаф тези пет кутийки стоят една до друга. Когато тръгнем към избор на конкретно търговско наименование, трябва да имаме причина да го изберем. Ако за момента законодателят е дал този избор на лекаря, то предстои да се върнем към правилната практика този избор да бъде на пациента. Той може да избере дали да се лекува с по-скъп или с по-евтин генерик.
Невинаги по-скъпият е оригиналът. Има така наречени супергенерици, които са по-късно създадени от оригиналните лекарства, но имат съществено подобрени свойства, функции и ефективност. Нерядко те са много по-изгодни и като цена. Тази разлика идва от чисто технологичното изработване на лекарството - как е направено, какъв е филмът, с който е покрито, може ли таблетката да бъде счупена на две или не може, дали може да се приема със или без храна, дали трябва да се приема по специфичен начин. Например при някои лекарства на пациента трябва да бъде обяснено, че след гълтането на таблетката не трябва да ляга в продължение на половин час. Тези знания, тази компетентност е на магистър-фармацевта.
Търговските имена не са от значение и единствено магистър-фармацевтът може да направи разлика между технологията на производство на лекарствените средства и ефекта им. Три години фармацевтът учи как се прави лекарството, какво представлява филмът, каква е разликата между медикамент, който се освобождава бавно в организма, и такъв, който се освобождава бързо. Ако вашият лекар ви изпише антибиотик, например азитромицин, който е от групата на акумулиращите лекарства, е възможно да сбърка количеството, което трябва да приеме пациентът.
След третия ден за разлика от другите антибиотици трябва да спрете да вземате лекарството, въпреки че лекарят е изписал да се приема шест дни. Четвъртия ден ще сте минали допустимата доза, на петия ден ще сте много над бариерата, а на шестия ден дозата е станала вече токсична. Това може да се предотврати само от магистър-фармацевта. На него това му е работата.
Неслучайно големите държави използват знанията на магистър-фармацевтите, за да се намали лекарствената консумация, както и страничните действия на лекарствата и публичните разходи, които са на Здравната каса и на всеки от пациентите. Така и в България ще постигнем по-високо качество на здравеопазването, а пациентите ще използват по-малко лекарства и ще бъдат по-здрави.
- А къде е компетентността на лекаря?
- За да ви лекуваме, някой трябва да отгатне какво ви има, да постави диагнозата. Единствените специалисти, които са обучавани да поставят диагнози, са лекарите. Когато получим диагнозата от лекаря, идва ред на специалиста номер две - фармацевтът, който за тази диагноза и при тези клинични показатели на конкретния пациент предлага съответното лекарство. Това е работата и на клиничните фармацевти в болниците. Те съветват, а понякога и последни разписват кое точно лекарство да даде болницата на конкретния пациент.
Вие идвате в аптеката, виждаме какво лекарство по непатентно наименование и каква доза ви е предписал лекарят, т.е. той е определил каква да бъде терапията. Единственото нещо, което не е избрал, е на коя фирма да бъде лекарството. Оттук започва разговорът между пациента и фармацевта.
- Има ли яснота какъв финансов ресурс ще се спести с генеричното заместване на лекарства?
- Според проучване в Норвегия, чрез генерично заместване на лекарства от клиничните фармацевти са спестени 27% от публичните средства. Представете си какъв ресурс е това да се спестят 27% от 2,5 млрд. лв. годишни разходи за лекарства в България. Така ще се освободят пари за иновативни лекарства. Най-големият ръст на разходи у нас е разходът за иновативни лекарства.
Мара КАЛЧЕВА
- Проф. Гетов, ще пострадат ли пациентите, когато се въведе изписването по непатентно наименование и генерично заместване на лекарствата?
- Има опити за всяване на страх и притеснение у пациентите при въвеждането на новите правила. Говори се, че пациентите ще се лутат, че ще страдат, че няма да знаят какво лекарство да си вземат от аптеката. Същите внушения имаше преди две години, когато заедно с НЗОК въведохме норматив 6 минути за обслужване на пациенти в аптеката за рецепта и 3 минути за протокол. Тогава се твърдеше, че едва ли не пациентите ще умират на опашки в аптеките. Но за две години се видя, че системата е по-регулирана, че пациентите получават своята грижа и че няма нито едно оплакване за това да се чака дълго или че на някой му е станало лошо. Гарантирам, че и сега това няма да се случи.
Нещо повече - пациентът ще има повече свобода за избор и с компетентната помощ на магистър-фармацевтите ще може да се ориентира сред различните търговски имена на лекарствата. Международните непатентни наименования на лекарства, разрешени за употреба в България, са около 1700, а търговските марки са близо 10 000. Гарантирам ви, че няма лекар, който да познава 10 000 търговски наименования. Ще бъде далеч по-лесно да се предписват международни непатентни наименования и на базата на сериозно структурирана консултация в аптеката пациентът да получава това лекарство, което е най-подходящо за неговата диагноза, индивидуално състояние и съпътстващи терапии със или без рецепта.
- Твърди се обаче със сериозни медицински основания, че някои лекарства нямат генерици със същия терапевтичен ефект. Ще има ли изключения за някои лекарства?
- Имаме предложения да отпаднат три групи лекарства от възможността за генерично заместване в аптеката. Това са, първо т.нар. биологични, биотехнологични, биоподобни лекарства, които се използват при трансплантирани пациенти, при ревматоиден артрит и при други тежки хронично-протичащи заболявания, включително при редки болести. Втората група лекарства, които не трябва да се заместват, са тези с тесен терапевтичен спектър, при които разликата между терапевтична и токсична доза е съвсем малка. Това са лекарства под ключ в аптеката и се броят на пръстите на едната ръка.
Третата основна група лекарства, за която настояваме да бъде изключена от генерично заместване, се прилага с помощта на различни устройства за дозиране, с апликатори и с други медицински изделия, като инхалери и тубуси за астма и ХОББ, инсулинови апликатори. Пациентите са свикнали по определен начин да приемат лекарствата си и затова не трябва да им се сменят без сериозна медицинска причина.
Предложили сме на Националния съвет по цени и реимбурсиране да добави допълнителна колона в позитивния лекарствен списък на медикаментите, които се реимбурсират от Здравната каса, дали дадено лекарство подлежи или не на генерично предписване и заместване. По мои изчисления под забранителен режим за генерично заместване ще подлежат около 800 международни непатентни наименования от общо 3000 в Позитивния лекарствен списък, приложение №1.
Смятаме също, че обхватът на генеричното предписване и заместване трябва да бъде разширен и с частично платените лекарства от НЗОК - 25, 50 и 75%. По този начин в аптеката ще можем да се съобразим с финансовите възможности на пациентите.
И сега може да се замества генерично един лекарствен продукт, предписан по Здравната каса.
На рецептите има място, на което може да се отбележи “да” или “не” на генеричното заместване, но за цялата 2015 г. в Касата няма нито една рецепта, в която да е отбелязана тази възможност.
Антон Вълев: Ще се спестят 27% от разходите на НЗОКМагистър-фармацевт Антон Вълев e председател на Националната аптечна камара. Ето неговата гледна точка към генеричното заместване като фармацевт с дългогодишна практика в аптечната мрежа.
- Г-н Вълев, очаквате ли хаос в аптеките, след като се въведе генеричното заместване на лекарства?
- Не, хаос няма да има. И в момента колегите лекари и фармацевти при обучението учат всички лекарства само по международни непатентни наименования. Ако влезете в аптека и видите как са подредени лекарствата, ще се убедите, че това се прави по непатентни наименования на активното вещество. Ако едно и също лекарство е произведено от пет различни фирми и носи пет различни търговски имена, в аптечния шкаф тези пет кутийки стоят една до друга. Когато тръгнем към избор на конкретно търговско наименование, трябва да имаме причина да го изберем. Ако за момента законодателят е дал този избор на лекаря, то предстои да се върнем към правилната практика този избор да бъде на пациента. Той може да избере дали да се лекува с по-скъп или с по-евтин генерик.
Невинаги по-скъпият е оригиналът. Има така наречени супергенерици, които са по-късно създадени от оригиналните лекарства, но имат съществено подобрени свойства, функции и ефективност. Нерядко те са много по-изгодни и като цена. Тази разлика идва от чисто технологичното изработване на лекарството - как е направено, какъв е филмът, с който е покрито, може ли таблетката да бъде счупена на две или не може, дали може да се приема със или без храна, дали трябва да се приема по специфичен начин. Например при някои лекарства на пациента трябва да бъде обяснено, че след гълтането на таблетката не трябва да ляга в продължение на половин час. Тези знания, тази компетентност е на магистър-фармацевта.
Търговските имена не са от значение и единствено магистър-фармацевтът може да направи разлика между технологията на производство на лекарствените средства и ефекта им. Три години фармацевтът учи как се прави лекарството, какво представлява филмът, каква е разликата между медикамент, който се освобождава бавно в организма, и такъв, който се освобождава бързо. Ако вашият лекар ви изпише антибиотик, например азитромицин, който е от групата на акумулиращите лекарства, е възможно да сбърка количеството, което трябва да приеме пациентът.
След третия ден за разлика от другите антибиотици трябва да спрете да вземате лекарството, въпреки че лекарят е изписал да се приема шест дни. Четвъртия ден ще сте минали допустимата доза, на петия ден ще сте много над бариерата, а на шестия ден дозата е станала вече токсична. Това може да се предотврати само от магистър-фармацевта. На него това му е работата.
Неслучайно големите държави използват знанията на магистър-фармацевтите, за да се намали лекарствената консумация, както и страничните действия на лекарствата и публичните разходи, които са на Здравната каса и на всеки от пациентите. Така и в България ще постигнем по-високо качество на здравеопазването, а пациентите ще използват по-малко лекарства и ще бъдат по-здрави.
- А къде е компетентността на лекаря?
- За да ви лекуваме, някой трябва да отгатне какво ви има, да постави диагнозата. Единствените специалисти, които са обучавани да поставят диагнози, са лекарите. Когато получим диагнозата от лекаря, идва ред на специалиста номер две - фармацевтът, който за тази диагноза и при тези клинични показатели на конкретния пациент предлага съответното лекарство. Това е работата и на клиничните фармацевти в болниците. Те съветват, а понякога и последни разписват кое точно лекарство да даде болницата на конкретния пациент.
Вие идвате в аптеката, виждаме какво лекарство по непатентно наименование и каква доза ви е предписал лекарят, т.е. той е определил каква да бъде терапията. Единственото нещо, което не е избрал, е на коя фирма да бъде лекарството. Оттук започва разговорът между пациента и фармацевта.
- Има ли яснота какъв финансов ресурс ще се спести с генеричното заместване на лекарства?
- Според проучване в Норвегия, чрез генерично заместване на лекарства от клиничните фармацевти са спестени 27% от публичните средства. Представете си какъв ресурс е това да се спестят 27% от 2,5 млрд. лв. годишни разходи за лекарства в България. Така ще се освободят пари за иновативни лекарства. Най-големият ръст на разходи у нас е разходът за иновативни лекарства.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари