Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
25°C
Времето Видин
25°C
Времето Сандански
24°C
Времето Плевен
23°C
Времето Пловдив
29°C
Времето Русе
24°C
Времето Сливен
24°C
Времето Шумен
21°C
Времето Хасково
29°C
Времето Варна
21°C
Времето Бургас
24°C

Проф. д-р Георги Михайлов: До 2020 г. персонализираната медицина ще бъде напълно развита

Когато скринингът стане масов, няма да има безнадеждни случаи
Прочитания: 254  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

“Възможностите на съвременната медицина за борба с рака са огромни, използват се различни подходи за лечение на туморните заболявания. Това са клетъчната терапия, която включва трансплантации на стволови клетки, както и интервенции в България с кибернож, свръхпрецизна лъчетерапия, персонализирана химиотерапия, роботизирана хирургия, таргетна терапия, ваксини, генна терапия. Те дадоха нова насока в съвременната медицина, но същевременно оскъпиха онколечението. Но винаги съм казвал и смятам, че контролът на рака почива на четири основни компонента - превенция, ранно откриване, диагноза и достъп до лечение”, разясни на здравен семинар на фондация МОСТ за читателите на в.  “Доктор” националният консултант по онкохематология проф. д-р Георги Михайлов.

В Япония, например, здравното осигуряване не покрива тези жители, които не спазват профилактичния ритъм за контрол на карцинома на дебелото черво, на гърдата и простатата. Скринингът при тях прави възможно ранното им откриване и много ефективно лечението. У нас има сериозна необходимост от оценка на здравните технологии с оглед оптимизиране на разходите, непрекъснато актуализиране на ръководствата за лечение, внимателно търсене на персонализация на терапията, създаване на експертни центрове и регистри за редки неоплазии. Когато скринингът стане масов, няма да имаме безнадеждни онкологични пациенти. Трябва най-накрая да пораснем - не само на години, но и със здравна култура - така ще живеем дълго и без болести, категоричен е специалистът.

Неосигурените българи са огромна част от населението

Немалка част от тях са с високи доходи - но остават в сивата икономика. Когато дойде такъв пациент при нас, почти невъзможно е да му се откаже лечение, защото винаги става дума за животозастрашаващо заболяване. Въпреки този проблем контролът на злокачествените заболявания у нас много сериозно се повиши в последните години. Онкохематологията стана съвременният лидер в антитуморната терапия, защото беше конструирана идеята за високодозовата, многокомпонентна химиотерапия, както и таргетната терапия.


Проф. д-р Георги Михайлов

Разходите, качеството и необходимостта от подобряване на достъпа до лечение ще продължат да бъдат двигатели на реформите в здравеопазването. В същото време честотата на хроничните заболявания ще нарасне, изисквайки допълнителни решения, обясни лекарят.

Ще бъдат създадени още нови терапии

До 2020 г. персонализираната медицина ще бъде напълно развита, а генетичната и геномната информация ще трансформира процесите на създаване и прилагане на терапии. Биотехнологиите ще продължават да имат все по-решаващо място като поле за инвестициите през тази и следващата година. Благодарение на усилените инвестиции в тази област в последните десетилетия, сега вече диагнозите, смятани преди за смъртоносни, особено в онкологията и онкохематологията, са с висок процент на преживяемост. Преосмисляне на здравеопазването е една от големите мегатенденции, които ще променят бъдещето, прогнозира още проф. Михайлов.

Поклон пред нашите лекари специалисти

Искам да се поклоня пред проф. Ивайло Търнев и неговите здравни медиатори. Това е нещо изключително за условията, в които живеем тук, в България. Искам да му благодаря и да пожелая на тези блестящи млади хора успех в благородното им начинание в помощ на хората.

Няма да говоря за проф. Търнев, а само искам да спомена негово изречение - че той и неговите колеги се чувстват изоставени от държавата в сериозните им усилия, които правят в полза на здравето на българските граждани.

Особено бях впечатлен от презентацията на проф. Кременски, на човека, който има много отговорно отношение към един от най-важните раздели в диагностиката. Искам само да споделя, че са много сложни проблемите в генетиката. Това, което всички непрофесионалисти като вас трябва да разберат, е, че взаимоотношенията на човека с околната среда са изключително сложни. Човешкият организъм е изграден от около 10 млн. клетки, в него живеят десет пъти повече микроорганизми. И защо е толкова съвременна теорията, че не толкова геномът играе роля върху
продължителността на човешкия живот а именно, че бактериите, които живеят в него и които той е получил по време на преминаването си през родовия канал на майка си, оказват огромно въздействие. Това е биологичната карма, която ни съпровожда през целия ни живот. Така че трябва да сме щастливци, че хора като проф. Кременски радеят за правилна диагностика, която спомага много по-рано, както той казва, за откриването на болестите. По-добре е да даваме пари за профилактика, отколкото огромни средства за лечение, което невинаги е успешно при вече доказани генетични заболявания.

Няма да коментирам значимо казаното от проф. Кантарджиев. Може да се спори защо в страни от Западна Европа имунизационният календар не е задължителен. Това за мен говори като специалист, работил в няколко области на хуманната дисциплина, че живеем в условията на много по-голяма епидемична опасност, отколкото нашите колеги в други страни. Факт, че Италия преди дни направи ваксините си задължителни, е последствие от много тежкия емиграционен натиск, който изпитва държавата.

Малко са парите за профилактика

Реалностите пред здравето, които стоят пред нас тук, са тревожни и са свързани с това, че държавата практически е отстъпила от своята водеща позиция за един от стълбовете, които крепят съвременното общество, каквото е здравеопазването. Само 3.9% от БВП се отделят за здравеопазване у нас при среден процент за ЕС от 6.9%. Преди една година известен учен каза, че сме държава, която харчи най-малко средства за здравеопазване, и дава най-много за онколекарства, при положение, че нямаме добре структурирано детско здравеопазване, нито добра спешна помощ. Това категорично трябва да се промени в близките месеци. Когато скринингът стане масов, няма да имаме безнадеждни случаи.

Светът се променя с много бързи темпове

Медицината се променя с много бързи темпове и ако преди 50 години онкодиагнозите бяха смятани за смъртни присъди, то днес хематологията показва значим напредък в диагностиката, терапията и превенцията на много сериозни заболявания като левкемии, лимфоми, миелом, хемофилия и др. Трансплантацията на костен мозък се е превърнала в рутинен метод на лечение. Хроничната миелогенна левкемия, смъртоносна до преди две десетилетия, сега се овладява  с всекидневен прием на таблетки.
Навлизането на сложните технологии в здравеопазването обаче ще бъде и едно от големите предизвикателства пред здравните системи, тъй като предполага чувствително нарастване на разходите за здраве. 

Люба МОМЧИЛОВА
 



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA