Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
19°C
Времето Видин
20°C
Времето Сандански
16°C
Времето Плевен
18°C
Времето Пловдив
19°C
Времето Русе
20°C
Времето Сливен
17°C
Времето Шумен
17°C
Времето Хасково
19°C
Времето Варна
19°C
Времето Бургас
20°C

Д-р Емил Бърдаров: Гениталният херпес е лечим, но вирусът остава в тялото цял живот

Заразата се нарежда на второ място по смъртност след грипа, когато става дума за фатален изход след вирусна инфекция
Прочитания: 4271  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
© Shutterstock

Д-р Емил Бърдаров е дерматовенеролог. Практикува в Клиниката по кожни и венерически болести към УМБАЛ Александровска. Работи в доста сфери, основно в естетична дерматология, венерология, микология и дерматохирургия.

- Д-р Бърдаров, данните, изнесени от Световната здравна организация, показват, че смъртните случаи от генитален херпес стават все повече. Вие като специалист какво ще кажете?
- Заразата се нарежда на второ място по смъртност след грипа, когато става дума за фатален изход след вирусна инфекция, твърдят специалисти. Пораженията, които гениталният херпес нанася, могат да засегнат кожата, лигавиците, половите органи, дори нервната система, вътрешни органи и очите. Последствията от заболяването могат да бъдат безплодие, патологии по време на бременността, загуба на плода и дори смърт.

- Какво е вашето впечатление? Такава ли е ситуацията и в България? Докладът на СЗО наистина е стряскащ.
- В България по отношение на гениталния херпес честотата определено нараства. И в момента, поне по мое наблюдение, между 25 и 40% от пациентите ми имат такъв проблем. Доста е чест, защото освен факта, че гениталният херпес се предава по полов път, когато има активни лезии, се оказва, че може да бъде предаден и тогава, когато в момента, по време на половия акт, няма активни изменения. Тогава обикновено хората много- много не вземат мерки, за да се предпазват, а и кондомите предпазват основно от СПИН, не толкова от другите полово предавани болести. Смъртни случаи може да има при наличието на енцефалити или сепсис при новородените, защото заразяването може да стане по време на самото раждане, ако майката има активен херпес, тя може да го предаде на плода.

- Това ли определя заразата на второ място по смъртност след грипа, според изявлението на СЗО?
- За България - не бих казал, че има такава смъртност. Поне моите наблюдения не са такива. Че заболяването е масово - да, но по смъртност - не.

- Какви са причините, според вас, за това нарастване на случаите с генитален херпес?
- Първо бих искал да спомена за гениталните брадавици, тъй като те са най-масовото заболяване към момента - по-специално островърхите кондиломи или полово-предаваните брадавици. Това също е вирусно заболяване. И поне моите наблюдения са такива, че по-голямата част от пациентите в началото не мислят, че имат заболяване, а че това са бенки или фиброми. 
Не подозират дори че тези промени по кожата 

се дължат на полово предавано заболяване, 

защото измененията доста наподобяват на себорейни брадавици, на бенки или на фиброми. Всъщност това е основният проблем, тъй като те дълго не им обръщат внимание, не ги лекуват, не вземат съответните предпазни мерки и така ги предават на партньорите си. Заразяването зависи от имунитета на съответния човек - ако е сринат, той много бързо може да се разболее.

- А кога пациентите търсят помощ? Кои други симптоми им показват, че повече не могат да отлагат преглед при специалист?
- Това е вирусно заболяване и брадавиците нарастват с времето, увеличава се техният брой. Някои от тях започват да се разраняват или да секретират - и тогава най-често им се обръща внимание. Разбира се, има и пациенти, които веднага идват на консултация, но по-чести са случаите, когато са ги имали, например, година-две-три и чак тогава се обръщат към лекар. А има и доста пациенти, които са се лекували, но не са били лекувани по правилния начин.

- А как трябва да се прилага лечението по правилния начин?
- За полово предаваните брадавици проблемът с повторната им поява може да се избегне с прилагането на определени терапии, които дават по-малък брой на рецидивите. Към момента съществуват много методи за лечение, тъй като няма нито един, който да е 100% ефективен. Но с най-малко рецидиви са подофилтоксинът и имиквимодът, като активни съставки. Те имат най-малък брой рецидиви. По-нататък може да се прилага и течен азот, трихлороцетна киселина и другите методи - ретрокоагулация или лазерна терапия и т.н. Различни са методите, но хубаво е, когато се започва някакво лечение, то винаги да бъде съпътствано от имуностимулатори, които да покачват имунитета. 

Те трябва да се комбинират с другото, локално лечение, чрез което се цели разрушаване на образуванието на самото място на появата му.

- Така структурирано, лечението води до по-малко рецидиви?
- Да. Освен това, за предотвратяване на рецидивите трябва да има и 

въздържание от полови контакти, 

защото островърхите брадавици или кондиломите имат много дълъг скрит период, който варира от един до шест месеца. За да знае човек дали се е излекувал напълно, поне шест месеца не трябва да има рецидиви и съответно полови контакти. Но най-често този скрит период е два-три месеца.

- Този вирус остава ли в организма? При спад на имунитета може ли отново да се активира?
- Не, този вирус е само по кожата. Иначе в организма остава вирусът на херпеса (в ганглиите) в латентно състояние и няма медикамент, който да го изчисти.

- Веднъж появил се този вирус като генитален херпес, винаги ли ще се проявява като такъв?
- Да, защото остава в ганглиите в този район. Гениталните херпеси най-често се причиняват от херпесен вирус тип две, но може да се причинят и от тип едно - обикновеният херпес по устните.

- Казахте, че много често се пренебрегва появата на гениталните брадавици и те не се отчитат като заболяване. Кои части от организма през това време може да бъдат засегнати?
- Те имат основно генитално (локално) въздействие, а не системно въздействие. Но тук много зависи от какъв щам е причинителят, тъй като те са причина и за човешките папиломни вируси (а те са различни типове). Най-честите причинители са типове 6 и 11 - с които няма проблем, но има и типове, които са онкогенни (тип 16 и 18). И ако заразяването е с някой от тях, може да се превърне и в предраково състояние, което вече крие рискове от развитието на карцином. Много е важно да се установи дали щамовете са онкогенни.

- Гениталният херпес може ли да причини някакви увреждания в организма, ако не е проведено своевременно лечение?
- Не, гениталният херпес уврежда локално. Ако е много често рецидивиращ, и то на едно и също място, може да се развие елефантиаза (слонска болест) - траен оток, защото при често възпаление може да се увредят лимфните възли.

- Как изглежда гениталният херпес и лесно ли можем да го различим?
- Както и обикновеният херпес - на зачервена основа се появяват мехурчета с бистро съдържимо. Той няма клинична разлика с обикновения херпес, който се появява по устата например. Разликата е, че се причинява от друг тип на вируса и се появява по гениталиите.

- Кои хора са най-застрашени да се заразят с генитален херпес?
- Гениталният херпес започва да се появява при полово активни хора, след 15-16-годишна възраст. Принципно най-често при мен идват с такъв проблем хора между 25 и 45 г. Това е възрастта на полово най-активните хора и тогава най-често се срещат гениталните брадавици. А иначе, разбира се, се среща и в другите възрастови групи, но по-малко. А по отношение на гениталния херпес, когато човек се зарази веднъж, той го носи за цял живот.


Милена ВАСИЛЕВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA