Д-р Николай Андреев: Даването на кръв е полезно за здравето

То стимулира обновяването на клетките и увеличава защитните сили на организма,

Д-р Николай Андреев: Даването на кръв е полезно за здравето
“Нисък е процентът на доброволното кръводаряване у нас. Доброволното и безвъзмездно кръводаряване не достига желаните проценти, заложени от Световната здравна организация. До 2020 г. СЗО е поставила задача пред всички здравни системи в света доброволното кръводаряване да стане 100%. У нас е между 65 и 80%, защото не се отзовават достатъчен брой кръводарители и неминуемо се стига до това близките да бъдат помолени да даряват кръв.

Затова основната ни цел за разясняване на кръводарителството е хората да разберат, че проблемът с недостига на кръв и липсата на достатъчно доброволни кръводарители засяга всички. Всеки втори човек се сблъсква с нуждата от кръв за себе си или за свой близък поне веднъж в живота си. Идеята е да не се сещаме за това чак когато нуждата ни притиска. Всеки ден поради катастрофи, операции, раждания и множество заболявания повече от 500 души в България имат животоспасяваща нужда от кръв и кръвни продукти, които се набавят само и единствено чрез кръводаряване. Редовното доброволно и безвъзмездно кръводаряване е в основата на осигуряването на необходимите количества безопасна кръв. Обикновено се взема около 450 мл кръв. След това тя се изследва за СПИН, сифилис, хепатит В и хепатит С. 100% осигуряваме безопасност на кръвта”, коментира шефът на най-големия кръводарителски център у нас д-р Николай Андреев.


- Д-р Андреев, какво е кръводаряването за здравната ни система?
- Не само за здравната система в България, но и по целия свят кръвта е едно от най-необходимите неща за лечението на тежко пострадалите. Без кръв няма лечебна дейност. Малко хора осъзнават това. Най-вече тогава, когато се наложи да търсят кръв за техен близък. Тогава разбират, че наистина човек трябва да дарява кръв.
Всеки от нас, ако се налага за негов роднина, ще даде кръв, и естествено това е безвъзмездно, но не е доброволно - това се налага. Доброволният кръводарител е друга порода човек.

- Къде сме по броя на кръводарителите?
- България е на едно от последните места по кръводаряване в Европа, като броят на кръводарителите е едва 22-ма на 1000 души. Реално обаче проблемът е още по-голям, тъй като от тях истински доброволни кръводарители са едва около 25%, защото повечето хора даряват кръв само за свои роднини и приятели, които са изпаднали в нужда. Платеното кръводаряване е незаконно в повечето цивилизовани държави. У нас то е разрешено само по изключение и както вероятно се досещате, това не включва 

нелегалните търговци на кръв, 

които обсаждат кръвните центрове у нас и изнудват близките на нуждаещите се.

- Защо българите не даряват кръв?
- На първо място е липсата на информираност, че това е най-незаменимата лечебна съставка, която никой не е направил все още изкуствено. Правени са опити и в Русия, и в Япония, и в САЩ за създаване на изкуствена кръв - засега няма такава. Другото е - липсата на осведоменост, насаждането на становище, че човек може да се зарази със СПИН, сифилис, хепатит. После идва и страхът от иглата.
Кръводаряването е сред най-високо хуманните постъпки, които не могат и не трябва да бъдат оценявани в пари. Към настоящия момент човешката кръв няма аналог в световен мащаб и това я прави безценна. Ние няма да ви убеждаваме защо трябва да станете доброволни кръводарители. Вярваме, че всеки трябва да намери причината вътре в себе си. Всеки трябва да го направи, защото така иска и вярва, че е правилно, а не защото някой го е убедил или защото негов близък е в нужда и от болницата му изискват дарители. Никой няма да ви съди, ако не поискате да станете кръводарител, но ако го направите, ще помогнете да се спаси човешки живот.

- Правите много кръводарителски кампании. Защо все пак не достигат кръводарителите у нас?
- От две-три години кръводаряванията в България са около 170 000. От тях 80% са близки на хора, на които предстои операция и се изисква кръв. Те намаляват ежегодно с около 1000 души. Проблемът е, че не всички хора, които се чувстват обществено ангажирани и биха искали да дарят, могат да го направят, като основните причини са възрастта и някои заболявания.

В училищата не се говори за кръводаряване

не се запознават младите с този високохуманен акт, а населението на България катастрофално застарява. Заболеваемостта у нас сериозно се увеличава, а това също изисква кръвопреливане.

- Кой може да бъде кръводарител?
- Навършени 18, ненавършени 65 години, с тегло над 50 кг. Хора под 50 кг не могат да дават кръв, както и тези с анемия. Диабетици, бременни, кърмачки също. И тези, които пият някакви лекарства, попадат в тази графа. Дори да сте взели само аспирин предишния ден, не е препоръчително да дарявате кръв, защото може да ви навреди. Високото и ниското кръвно също са пречка пред потенциалните кръводарители. 
Лекарствата за кръвно трябва да бъдат спряни за около 48 часа преди даряването на кръвта, за да може черният дроб да ги излъчи и защото не знаем как ще приеме човекът, на когото ще се прелее тази кръв. 100% е гарантирана сигурността на пациента - и на даряващия, и на приемащия.

А иначе един здрав мъж може да дарява кръв до пет пъти в годината, а жените до четири пъти с минимално разстояние от поне 60 дни между всяко кръводаряване. Количествено кръвта се възстановява за около едно денонощие, а качествено - за 3-4 седмици. Освен това кръводаряването е полезно, стимулира процеса на обновяване на кръвните клетки и увеличава защитните сили на организма.

- На колко места може да се дари кръв?
- Кръв се взима в 29 места в страната. След това тя се транспортира до 5 центъра, където контролирано се изследва за СПИН, хепатит, сифилис, кръвни групи, анти- и електроцитни антитела, преработва се стандартизирано, поставя се етикет на всеки кръвен продукт и се отпуска за лечебните заведения. 

Например, в Националния център по трансфузионна хематология се събира кръвта от цяла Западна България - от Видин до Благоевград. Тя се превозва с наш специализиран транспорт, тук я изследваме и обработваме и се връща обратно в лечебните заведения, от които е дошла. Ако трябва да се изпратят количества в друг център или лечебно заведение извън съответния район, приемащата страна трябва да заплати.

Люба МОМЧИЛОВА
 

Коментари