Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
14°C
Времето Видин
13°C
Времето Сандански
12°C
Времето Плевен
14°C
Времето Пловдив
18°C
Времето Русе
17°C
Времето Сливен
14°C
Времето Шумен
14°C
Времето Хасково
18°C
Времето Варна
21°C
Времето Бургас
19°C

Албена Михова: Страх ме е да не заболея от рак

И двамата ми родители починаха от това, когато бях ученичка
Прочитания: 971  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

Чаровна, запомняща се, провокираща, пееща... Това е Албена Михова - актриса, която с играта си усмихва всеки празник. Родена е във Варна в семейство на актьори, което предопределя качването й на сцена още като ученичка.

Тежък, но весел живот има актрисата. Усмихната и с чувство за хумор, варненката никога не е криела съдбата си. Михова остава кръгъл сирак още когато е на 15 г. Оттогава тя се е научила да се бори сама с живота. Малцина знаят, че много преди да разкрие певческия си талант във “Великолепната шесторка”, Албена е изкарвала хляба си с глас.
“Пяла съм много по различни заведения, имах голям репертоар. Пяла съм кънтри, джаз, рок, всичко, което върви по кръчмите. Само чалга не съм изпълнявала, за това си има хора. Бях ученичка още, когато започнах. Майка ми почина, когато бях на 13, а две години след това и баща ми, така че трябваше да се издържам. Бях самичка и, общо взето, се изучих така”, споделя Албена.

И въпреки тежкото си детство тя решава да наследи професията на майка си и баща си и да стане актьор. Тласък дават колеги на родителите й от Кукления театър във Варна, които на практика я отглеждат.

Завършва двугодишната школа към театър “Стоян Бъчваров” в родния си град. През 1994 г. се записва в НАТФИЗ “Кръстю Сарафов” в специалността “Кукли”. Голямата й любов и днес си остава театърът.

- Здравейте, Албена, как се чувствате?
- Добре съм, радостна, усмихната, добронамерена, любопитна - това съм си аз. Здрава и щастлива. Слънцето и топлото време ме зареждат с много енергия. Играя в няколко комедии, обикаляме страната, хората много ни се радват, а ние раздаваме себе си на сцената. Важното е зрителите да са доволни, а театърът ми дава всичко, което искам в живота.

- Били сте учителка...
- Всъщност преди да стана актриса, бях детска учителка едно лято, завършила съм такова образование в Добрич. Бях любимата учителка на децата, пеех им, разказвах им приказки. От майка ми съм научила много детски приказки. Мога да свиря на акордеон, играла съм художествена гимнастика. След като видях, че няма да издържа да се занимавам с децата в градината, станах реквизитор в театъра и чак пет години по-късно влязох в НАТФИЗ.

- Участвате в благотворителни инициативи в помощ на болни от рак деца. Защо го правите?
- Защото обикновено на болни деца и възрастни хора им трябват много пари за лечение. Няма кой да им ги даде, няма я държавата в този случай, затова се налага да се правят благотворителни инициативи. У нас няма добра, модерна техника за лечение, хората намират такава в чужбина. И се налага да събират пари. Дори частните ни болници не поемат за лечение нито деца, нито възрастни, без пари да ги лекуват, пък и те нямат модерна апаратура. Много са болните у нас, ако ги няма благотворителните събития, ще си отидат от този свят, без да могат да стигнат до лечение. Което е много жалко за нас като народ, за държавата ни, за здравеопазването ни...

- Защо има толкова много болни хора у нас?
- Защото не живеем здравословен живот. Още в утробата майките трябва да се грижат за децата си - ние като не сме здрави, и те няма да са. Раждат се обременени с генетични болести, обърканите ни организми дават живот на много деца с увреждания. Начинът ни на живот трябва да се промени в името на живота и здравето на децата ни. Стресът ни уврежда, той е виновен за всичките ни болести. С лека ръка посягаме към цигарите, алкохола, опитваме дрога - това 
уврежда в зародиш бебетата ни 

Не ходим на профилактични прегледи, само на хартия ги правим.

Възрастните хора карат живота си на хляб и кисело мляко, не им достигат пенсиите да си купят качествена храна. Ако няма кой да им помага, и лекарствата за кръвно не могат да си купят. Добре, че още съм здрава и жизнерадостна, та не ми се налага да пия хапчета. Не ми се мисли какво ще се случи със здравето ми като остарея...



- От какво се разболяват българите?
- От нерви, агресивни сме станали от нелекия живот, който водим. Не ме спокойни, не сме усмихнати, посърнали сме, адски отчаяни. Агресията ни идва от недоимъка, от безработицата, колкото и да казват, че я няма. Младите са без работа, никой не ги иска без опит, ама къде да го натрупат?!
Всеки тегли някакви кредити, само за пари си мисли, щото не достигат. А диагнозата на българките е най-новата - МОЛообикалянето... Много яко заболяване.

- Страхувате ли се от болести?
- Имам опасения за здравето си, но ме е страх да си правя изследвания. Страховете ми са съвсем мотивирани - в седми клас бях, когато почина майка ми, в девети - баща ми. И двамата ми родители починаха от рак, страх ме е и аз да не се разболея от това. Сега не смея дори да отида при лекар от страх да не ми намери нещо. Като се замисля обаче, притесненията ми са си напълно нормални. Професията ми е свързана с нерви и не може да не закачиш нещо - я болно сърце, я раздразнителен стомах, или, не дай си Боже, нещо по-сериозно.

Преодолях болката, мъката, самотата, изградих си железен характер 

Беше ужасно болезнено да си сам, без родителите си на тази възраст, но го преживях.

- Останаха ли добри лекари у нас?
- Имаме добри лекари, стигаме и до тях, ако си платим, но много чакаме по тези клинични пътеки. Мисля, че трябва да има отделни кабинети за деца и други за възрастни. Много пари даваме по клиничните пътеки, за екипи, за лекарства отделно, за стави, за други медицински изделия. Възрастните останаха без зъби, държавата не може да им даде по 100 лв. за протези.
Преди 3 дни почина братовчед ми - сутринта го вкараха, до вечерта го изпуснаха. Никой през деня не го погледнал, до вечерта се влоши и почина. Да не ти се случва да се разболееш и да идеш в болница - ако си нямаш късмет, отиваш си...

- Спазвате ли някакъв здравословен начин на живот?
- Марти не се лишава от нищо, не обича шоколад, но яде много плодове и зеленчуци. Аз се пазя от мазни и сложни храни, вече и баници не правя. Знаете с какви боклуци се храним, нищо истинско няма на пазара ни. А и ние, актьорите, ядем, когато имаме време - обикновено посред нощ. Печено, варено - такава е храната ни. Правим си и домашно суши. Добър човек обаче съм си, всичко ми се лепи - все имам нещо да свалям.

- За какво сте си мечтали винаги?
- За нормално семейство, защото останах рано сама. Примирила съм се със съдбата си. Мечтата да стана актриса я постигнах. Постигнах и друга мечта - да имам хубаво детенце, русо и със светли очи. Радвам се, че съм постигнала всичко сама и без връзки. Тогава ти е много сладко и никой не може да ти каже копче. Животът е труден, но не трябва да се отказваме да го живеем.
Здрави и щастливи да са читателите ви, повече да се усмихват и уважават помежду си.

Синът ми става актьор

Стартиралият нов български сериал “Ние, нашите и вашите” е първата продукция, в която се изявява синът на Албена. В лентата той играе със собственото си име - Мартин, и е най-големият от петте деца в семейството.
“Същият е като мен, влюбчив, ларж човек, виждам, че прави подобни грешки. В същото време е много уравновесен, а аз съм експанзивна и адски емоционална, та той ме балансира. А сега актьор иска да става, пее му се, а как играе народни танци - страхотен е”, горда с постиженията на сина си е любимата ни актриса.

Люба МОМЧИЛОВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA