Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
2°C
Времето Видин
3°C
Времето Сандански
-5°C
Времето Плевен
1°C
Времето Пловдив
6°C
Времето Русе
2°C
Времето Сливен
1°C
Времето Шумен
1°C
Времето Хасково
0°C
Времето Варна
4°C
Времето Бургас
2°C

Ирина Флорин: Диетите са вредни, разболяват организма

Хапчетата не лекуват, а само притъпяват симптомите на заболяването
Прочитания: 928  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

Историята на Ирина Флорин звучи почти като американската мечта. Едно момиченце, родено в село Гиген - най-стария римски град на територията на България - в мразовита февруарска неделя. Майка й и баба й вървят два километра по заледеното шосе, за да стигнат до родилния дом. Майка й Цветанка е учителка по литература и история в местното училище, но преподава още руски, френски, рисуване и музика. Баща й - моряк, пътувал дълги години до всички европейски градове по Дунава, е син на румънец и българка. Затова Ирина е квартеронка - с четвърт латинска кръв и с фамилия Флорин. Дядо й бил много добър цигулар.
В 10-ти клас Ирина печели републикански олимпиади по биология и химия и правото да се запише в плевенската Медицинска академия без кандидатстудентски изпити. Тя обаче живее в апартамента на Маргарита Пехливанова - актриса от Младежкия театър и тогава съпруга на Стефан Воронов, и всеки петък пътува до София, за да гледа в почивните дни представленията на театъра. Когато идва да кандидатства, не знае къде е Консерваторията. Влиза обаче още първата година и оттук насетне тръгва по трънливия път към успеха.


- Как се чувствате, Ирина?
- Добре съм, слънчево и усмихнато ми е. Имам своята работа, приятели до себе си, близките ми. Добре съм и със здравето - тази зима успях да се измъкна от грипа и от всякакви други настинки. Бях взела мерки - пиех чай с джинджифил, мед и лайка, както и вземах витамини. Пък и в последните години имаме всякакви пресни плодове на пазара, мисля, че дори само една ябълка на ден ни пази далеч от докторите.
Натъжават ме обаче бедните хора, аз самата също понякога имам затруднения, но се боря. Но когато хората са възрастни, когато няма надежда пред тях, когато им е студено, не могат да си купят храна и лекарства, какво се случва с тях?! Защо държавата не изгражда домове, където да ги приютява и да им е в помощ?! 
Младите и талантливи хора бягат в чужбина, възрастните, бедни и болни - измират като пилци. Толкова съсипани хора никога не е имало в България, нямат зъби в устата си, не могат да се лекуват. Тотално държавата ни се затрива от картата на света...

- Все пак нещо ви крепи в този неразумен наш свят...
- Намирам красотата във всяка изживяна година от живота си. Живея щастливо. Не ме разбирайте погрешно - и аз като почти всеки българин си имам проблеми, може би хората въобще не подозират колко всъщност са те. От всякакъв характер са, но работата ме крепи, синът ми е голяма опора. И си мисля, чe човек, ако иска да прави нещо и има някакви идеи в главата си, никой не може да му попречи.

- Имали сте своите най-тежки моменти в живота си...
- Животът ми е изпъстрен с много различни преживявания и се е кръстосвал с много и различни хора. Най-тежките ми моменти са свързани със загубата на родителите ми. Нищо не ме е смазвало така жестоко. Баща ми почина само на 60, три години се борихме с тежка болест. Сломи го цироза, а той нито пушеше, нито пиеше. Прекара хепатит, според лекуващите го заразата беше изчистена, но болестта си останала да разяжда черния му дроб. Не живееше с нас, имам само детски спомени от миговете, когато идваше при нас в София. Той много ме обичаше...

Майка ми се разболя изключително тежко и след една година боледуване почина. Получи тежък инфаркт, но лекарите ми обясниха, че няма поражения на сърцето и че ще се възстанови. Месец след това обаче й откриха, че има рак на шийката на матката, че туморът е огромен и е прораснал в пикочния мехур. Оперираха я в “Пирогов”, но не ни дадоха надежда. Много се измъчи мама, а нямаше никакви признаци да има това заболяване - години наред кръвните й изследвания бяха много добри. И на нея не можах да помогна... Да почиват в мир...

Когато човек е здрав, не си дава сметка какво има. Може би да не се замисля над тези неща, е естественото състояние на човек, за да живее добре, а не да тъне в страхове. Всяка сутрин, като се събудя и погледна към планината, съм щастлива, че правя това, което обичам, че имам шепа приятели, че имам своя пораснал син.



- Напълно сте отхвърлили традиционната медицина...

- Изхвърлих всички лекарства от къщи, след като почина майка ми. Смятам, че хапчетата не лекуват, а само притъпяват симптомите на заболяването. Няма как една химия да те лекува. Високото кръвно се сваля с плодове, зеленчуци и риба, а лекарите веднага бързат да предпишат три-четири лекарства, които съсипват стомаха, черния дроб и бъбреците. 

- Здравословният начин на живот може ли да бъде спасение срещу рака, например?
- Разбира се. Казват, че цигарите са основната причина за рака на белите дробове, дори напоследък откриха, че са причина и за рака на яйчниците, но действително никога не се знае какво може да отключи такова заболяване. Все пак здравословното хранене и спортът са добра превантивна мярка.

- Вие самата как спортувате?
- Карам колело, правя упражнения вкъщи с гирички, понякога ходя на фитнес. Прекалено е мръсна София за разходки, но понякога излизам в парка. 

- Пазите ли диети?
- Не и никога не съм спазвала, защото много спортувам. Смятам, че диетите са изключително вредни и съсипват организма. За да има добър метаболизъм, тялото трябва постоянно да се зарежда с храна. На малки порции, но често. Най-добре за организма е храненето пет пъти на ден - три основни и две междинни хранения. Това означава - между закуската и обяда и между обяда и вечерята да има винаги плод. Когато човек яде пет пъти по малко, той винаги е сит, организмът е спокоен, че получава достатъчно енергия, и не трупа мастни запаси. Другото важно е да се стремим да се храним с по-качествени храни, защото некачествените съсипват тялото. 

- Какво е музиката за вас?
- Не съм гледала на музиката като на кариера, за мен тя е моята голяма любов. Тя е нещото, което ме кара да се чувствам жива, нещото, на което се отдавам безрезервно и всеотдайно. Вървя към нея спонтанно, със завързани очи и очаквам да ме изненадва всеки път. В годините песните ми се появиха, за да кажа нещо за себе си или да предам емоция. Музиката ме зарежда, за мен тя е необходимост, както и възможност да се изразявам.

- С какви надежди живеете за бъдещите години?
- Надявам се животът на децата ни да е по-добър, да живеят в по-чиста среда, да е по-чист въздухът, хората да са по-приветливи, ведри, усмихнати и открити. Знам, че няма равноправие и справедливост в този свят, но скоро гледах един филм за сирийски деца. Дадох си сметка, че животът си струва, когато си здрав, когато имаш приятели около себе си и можеш да ги направиш щастливи. 

Люба МОМЧИЛОВА
 



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA