Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
13°C
Времето Видин
11°C
Времето Сандански
9°C
Времето Плевен
11°C
Времето Пловдив
15°C
Времето Русе
13°C
Времето Сливен
12°C
Времето Шумен
9°C
Времето Хасково
15°C
Времето Варна
15°C
Времето Бургас
14°C

Мариян Георгиев: Отхвърлих бъбрека - 8 месеца бях като труп

На 7 август 2014 г. Мариян Георгиев от Ловеч прави бъбречна трансплантация в болница в Истанбул
Прочитания: 1966  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
Мариян Георгиев
Мариян получи бъбрек след кръстосано донорство в Турция

Мариян и майка му са първото българско семейство, което участва в кръстосано донорство. Бившият военен от Ловеч получава бъбрек от турски гражданин, а майката на Мариян дарява своя бъбрек на брата на неговия донор. За съжаление 32-годишният мъж се радва на нормален живот само пет месеца, след което органът е отхвърлен. Защо се случва това и защо Мариян Георгиев отново е започнал кампания за набиране на средства, той споделя в интервю за Zdrave.to. 

Който има желание да помогне, може да го направи на дарителска сметка в ДСК с титуляр Мариян Георгиев BIC код: STSABGSF, IBAN: BG41STSA93000020102311 или на DMS MARIAN 17777, PayPal и Epay.bg - [email protected]

- Марияне, какво се случи, че отхвърлихте бъбрека?
- Декември 2014 г. получих силни болки и постъпих в единствения диспансер за бъбречно трансплантирани в Александровска болница. 12 дни поддържах висока температура с неустановен произход. Спряха ми имуносупресията, която поддържа бъбрека, а за температурата ми даваха течен аналгин. Накрая ми казаха, че нищо не могат да направят, защото нямат необходимите средства и медикаменти. Изкарах Коледа и Нова година там, обаче лекарите не можаха да разберат какво се случва. Какво става? Трансплантиран си, но опреш ли то тях, си загинал. От 1 януари ми се намали урината и усетих, че с бъбрека става нещо. Обадих се с в турската болница, където ме трансплантираха, и оттам ми казаха веднага да вървя при тях. Отидох на 2 януари, но вече беше късно. Имах доста силна инфекция, направо неовладяема. Може би е моя грешката, че стоях в диспансера, вместо веднага да отида в Турция. 

- А какво стана в Турция?
- Стана така, че трябваше да избирам или бъбрека, или да рискувам живота си. Аз избрах бъбрека, но получих пневмония, изпаднах в критично състояние и ме вкараха в реанимация. Все пак в Турция се мъчиха 1-2 месеца да спасят бъбрека, но не успяха.

Така през април го експлантираха, но вече в България. Сега всичко започва наново - 

пак съм на диализа 

и пак се записах в листата на чакащите трупен донор.

- Сега за какво събирате пари в дарителската сметка?
- Престоят ми в Турция близо два месеца и грижите за мен в болницата не беше безплатен. Дължа им 30 000 долара, защото турските лекари хвърлиха доста средства да ме спасят. Това са пари за пътя, за спешното ми приемане, за изследванията, които ми правеха постоянно, за скенера, за биопсията, за цялостното лечение, което ми правеха, за да ми спасят бъбрека. 

Беше хубаво да живея с бъбрек, макар и само за пет месеца. Сега пак ходя на диализа три пъти в седмицата по 4 часа в градската болница в Ловеч... 

- Можете ли да работите при този диализен режим?
- Не мога да си намеря работа, защото съм на диализно лечение. Живея в Ловеч - малък провинциален град, където не искат да наемат на работа човек с решение от ТЕЛК, въпреки, че това е икономически изгодно за всяка фирма.  През октомври започнах петата година на диализа с изключение на онези пет месеца, за които имам “извинителна бележка”. (смее се)

- За какво мечтаете?
- Отново да направя трансплантация. На 32 години съм, но не губя надежда. Някой ден пак ще ми излезе късметът. Вярвам в късмета си. Факт е, че който търси, намира. Ако само си седиш и чакаш някой да ти чукне на вратата, няма как да стане. Трябва да се търсят начини. За съжаление, на мен съдбата ми е определила нещата да стават по-трудно, но се случват.  

- Смятате ли да търсите донор в чужбина, защото в България много рядко близките даряват органите на починалите си роднини?
- Мой роднина не може да ми стане донор. Засега чакам. Записах се по най-бързия начин отново в листата за чакащи орган, още когато си дойдох от Турция и разбрах, че ще махаме бъбрека. Надявам се, защото нещата се раздухаха доста по въпроса за транплантациите. Някой ден, вярвам, че телефонът ще ми звънне, за да ми кажат, че за мен се е намерил подходящ донор. Засега нямам други планове. 

Има вариант, ако живееш в чужбина, там да се запишеш в листата за чакащи орган. Но поради финансови и социални причини все още този вариант не ми е приоритет. Имам тук приятелка, семейство, роднини, а човек в моето положение не може просто да си хване сака и да замине. 

Не е лесно да се оправя с документите в чужбина. Като съм на диализа, времето ме притиска - утре трябва да съм на машината. Но не съм решил, не съм го направил. Не бързам да предприема нещо и защото след реакцията на отхвърляне на бъбрека осем месеца не бях човек. Беше много гадно, организмът ми беше натровен. До август 2015 г. бях почти труп - ниски показатели, 

отслабнах с 20 кг, не можех да ходя

В някои дни не можех да съм на диализа, защото имах силна диария и повръщане. Освен това направо ме разпраха като пуйка, за да експлантират бъбрека, а в Турция при трансплантацията ми бяха направили съвсем малък разрез. Но поне тук ме спасиха. Защото, когато в теб е чуждо тяло, започваш да се тровиш. След това постепенно се възстанових. Сега съм доста по-добре.  

- Какво се промени у вас след тези изпитания?
- След трансплантацията се чувствах като прероден и започнах да гледам по различен начин на живота. Сега гледам да помагам на хора с проблеми като моите, да им покажа пътя, по който съм вървял. Защото и най-малката информация е много ценна. Доста хора нямат достъп до интернет или едва сега започват да се ориентират. А пък за мен е толкова лесно да им кажа: “Отиди там и там, направи това и това”. 

Така че помагам на хора в моето положение - диализирани и  трансплантирани. Ние се поддържаме един друг.  С много от моите приятели се запознахме по време на диализа и те тръгнаха по моя път. Лека-полека нещата стават с информираност. 

Само преди няколко дни един приятел беше трансплантиран в Турция.  

Гломерулонефритът води до диализа

“Още като дете съм получил инфекция и бъбреците ми са започнали да се увреждат - разказва Мариян Георгиев за началото на здравословните си проблеми. - Заболяването се нарича гломерулонефрит. С годините става хронично и прогресира. При влизането ми в казармата ми откриха някакво отклонение в показателите и започнах да се следя, поддържах се с лекарства. Доста години бях в ремисия. Но заболяването е такова, че рано или късно бъбреците отказват и се стига до диализа.” 

Мара КАЛЧЕВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA