Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
15°C
Времето Видин
19°C
Времето Сандански
17°C
Времето Плевен
17°C
Времето Пловдив
22°C
Времето Русе
22°C
Времето Сливен
19°C
Времето Шумен
19°C
Времето Хасково
22°C
Времето Варна
18°C
Времето Бургас
20°C

Десислава Славова: Момчето ми проходи след 18 г. в инвалидна количка

На Пламен му направиха няколко курса с вливания на стволови клетки в Москва
Прочитания: 1096  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
Пламен Кавраков с майка си Десислава

Пламен Кавраков от Варна проходи след 18 години в инвалидна количка. Преди седмица момчето направи своите първи самостоятелни крачки.

Пламен се ражда преждевременно в седмия месец и лежи повече от 60 дни в кувьоз, след което е изписан в добро видимо състояние. На годинка и три месеца в педиатричната клиника в София на Пламен му е поставена диагнозата детска церебрална парализа и от там е изпратен за рехабилитация в Момин проход. В продължение на години Пламен посещава рехабилитационни центрове.

След няколко курса на лечение в Москва посредством стволови клетки с пари, събрани чрез милосърдието на хората, и всекидневни мъчителни упражнения Пламен започва рехабилитация с плуване. Резултатът идва - момчето прави все повече самостоятелни крачки - извън басейна и във водата. Майката Десислава Славова не спира да вярва в този ден, въпреки че лекарите не давали надежда. Така и Пламен не спира да се бори. Щастлив от първите си крачки, сега мечтае да отиде на дискотека с приятели и да танцува. 


“Момчето ми проходи след 18 г. в инвалидна количка. Винаги съм вярвала, че това ще се случи, никога, нито за ден дори, не съм губила надежда. Силно вярвах още в момента, когато го родих и те ми подадоха документ, чрез който да изоставя детето си, но аз отказах. Оттогава реших, че каквото и да е, детето е мое и аз ще се боря докрай”, разказва майката на юношата Десислава.

Сега семейството на Пламен проучва възможностите за операция на стъпалата, с която ходенето му да стане по-стабилно. А той е решил, че иска да е студент и да работи като инженер.


- Десислава, правени ли са операции на момчето ви?
- Оперативни интервенции не са правени до момента. През 2003 г. бяхме на преглед при един доцент в клиника в Банкя. Според него операцията на краката няма да промени състоянието на Пламен. Всичко идва от мозъка. Той е този, който дава “командите” на краката. Така реших, че няма да подложа на каквато и да е операция детето си. И не сбърках. Вярно, сега ще търсим вариант да освободим стъпалата, за да може да се движи по-добре, но си мисля, че дойде време за такава интервенция. Правехме само вливания на стволови клетки в московска клиника - 7 направихме.

- Има ли други българчета в тази клиника? При тях има ли такива добри резултати?
- Да, засичахме се с родителите. Докторите в Москва съветват, едновременно с вливката на стволови клетки, да се прави и активна рехабилитация, за да може клетката да запомни движението на тялото.

Стволовите клетки много помагат. Бебето Филип, от Пловдив, който изпадна в будна кома след поставянето на ваксина, вече е добре, събуди се там, в тази клиника. Вярно, случи се след третия или четвъртия път, но се получи.

- Оказа се, че плуването много ви е помогнало...
- Винаги съм знаела, но средствата, необходими за басейна, не са никак малко. Започнахме през пролетта на 2013 г., но се налагаше да правим по-големи паузи. През последната година, 2015-та, беше активна водната терапия и чудото се случи.

Треньорката му, Десислава Янева, не е рехабилитатор, тя никога не беше работила с такива деца. Прие предизвикателството, за разлика от много други, тя не се отказа и до ден-днешен

упорито се бори за всяка негова крачка

Не знам към кого да се обърна, но ми се иска деца като него, с някакъв проект, да имат възможност да ходят на плувна терапия, без да се налага да заплащат непосилни суми. 

- Как се чувства Пламен в момента? Какво се случи след първите му стъпки?
- Спокоен и щастлив! Спокоен, защото е обграден с много внимание и любов. Щастлив, защото мечтата му се сбъдна. Благодаря от сърце на всички за подкрепата, обичта и търпението през изминатия път дотук.

Лекарите в Москва даваха надежда, че Пламен ще проходи, и това се случи. След първите му стъпки много се радвахме, но се замислихме, че
трябва да има операция на ходилата

За съжаление пропуснахме посещението на руските лекари в “Пирогов”, нямаше достатъчно информация за това. Но ще търся връзка с тях и с д-р Кацаров. Имаме планове да отидем в Москва за нова вливка на стволови клетки, но нямаме дата. Една ортопедична операция е доста скъпа и сега ще събираме пари за нея.

- Пламен ли се оплаква от походката си?
- Да, сводът му е спаднал - когато върви малко повече, изпитва болка.

- Как се справяте? Кой ви помага в грижите за момчето ви?
- Работя, сами се справяме. Знам, че е скъпа ортопедичната интервенция, ще се наложи отново да събираме пари. Казвам на други майки, че въпреки че е трудно, да не се отказват, да продължават да вярват, въпреки тежката диагноза,

с която са отписали нашите деца

Трябва да имаме вяра в сърцето си, че въпреки всичко състоянието на детето ще се промени към добро.

Няма шанс всички деца с церебрална парализа, че ще проходят. Със сигурност Пламен няма да бъде като всички нас, ходещите. Но “прохождането” ще му даде самостоятелност, независимост в личен план, да може да си сготви нещо елементарно, да си сервира, да се храни сам. Вяра, надежда, борба, забъркана с много любов! Това е моята рецепта за сбъднати надежди...

- Мечтите на Пламен какви са?
- Той вече го каза - иска да е инженер, което много ме озадачи. Не го беше споделял с мен. Когато го попитах как е стигнал до това желание, до тази идея, ми отговори, че се е интересувал, че е чел много в интернет и че иска да изобрети машина, с която да излекува всички хора с увреждания. Или поне да могат с нея да се движат... Пламен не иска да има хора в инвалидни колички. 



Пламен ме научи на мъдрост и вяра

“Смятам, че ние обичаме повече децата си. Нашите деца ни учат на други неща. Пламен ме научи, че трябва да имам повече вяра в живота, в мечтите си. Той силно ми промени светогледа да бъдеш наистина много добър, да помагаш на другите, да не мислиш само за себе си. Да си отвориш сърцето към други нуждаещи се.

Преди известно време си направих експеримент - цял ден да изкарам в инвалидната му количка. Беше ми много трудно. Представям си какво е на него и на другите като него. Да гледаш света от този ъгъл, да нямаш достъп до никъде. Ще стигна до София с влака, но как ще се придвижа по стълбите с него, не ми е ясно”, сподели борбената майка.


Люба МОМЧИЛОВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA