Йордан Лечков: В момента ни да си жив, ни да си умрял в България!
С личния си лекар се виждам само извън неговия кабинет
Легендарният футболист, сега вицепрезидент на БФС, Йордан Лечков е роден на 9 юли 1967 г. в град Стралджа. Дебютът му в професионалния футбол е на 18 години. Тогава влиза в първия състав на ФК „Сливен”, с който през 1990 г. става носител на Купата на България. Година по-късно преминава в ЦСКА и става шампион на България през 1992 г., бронзов медалист и финалист за купата на страната през 2002 г. В евротурнирите има 12 мача и 1 гол (2 мача за „Сливен” в КНК и 10 мача с 1 гол за ЦСКА в турнира за купата на УЕФА).
За националния отбор има 45 мача и отбелязва 5 гола (1989–1998). Лечков е от златното поколение футболисти, което през 1994 г. достигна четвърто място на световното първенство в САЩ. Тогава играе в 7 мача и вкарва 2 гола – срещу Гърция и на четвъртфинала срещу Германия. След това участва и на европейското първенство през 1996 г. в Англия.
Кариерата му преминава през отборите на „Сливен” (1984–1991), ЦСКА (1991–1992), германския „Хамбургер” (1992–1996), френския „Марсилия” (1996–1997), турския „Бешикташ” (1997–1998) и отново в националното първенство – в ЦСКА (2001–2002) и „Сливен” (2002–2004). От 1998 г., когато открива хотелски комплекс „Империа”, развива частен бизнес в Сливен. От 2003 г. до 2011 г. е кмет на град Сливен, а през 2005 г. е избран за вицепрезидент на Българския футболен съюз.
Специално за MyClinic Йордан Лечков сподели как живее, за да бъде здрав и енергичен на 48 години.
- Г-н Лечков, обикновено след края на професионалната кариера футболистите напълняват. Но вие не сте наддали и грам излишно тегло. Как го постигате?
- Макар и в малка степен, това е въпрос на генетика. Много по-важното е, че продължих да спортувам и да се храня правилно. Правя си гимнастика вкъщи всяка сутрин, вечер играя тенис. Правя също преходи в балкана. На Карандила е много хубаво, често ходя там. Традиция ми е станало ходенето в балкана. Наистина водя природосъобразен начин на живот. Ако човек е напълнял, значи нещо не е наред с него. Аз не напълнях, защото продължавам да спортувам, нямам стрес в живота си или ако се натрупа стрес, не го усещам.
Лекувам стреса с движение
Здравословният живот е свързан и със здрава психика.
В последно време чувам, че Българската православна църква анатемосва йогата и тези, които я практикуват. Недоумявам просто, не мога да разбера за какво става въпрос. Йога трябва да се насърчава, а не да се забранява, след като е полезна за хората.
- Какъв е вашият хранителен режим?
- Нищо не си забранявам, дори пия вино и ракия, но умерено. Не спазвам диети. Единствено следя за качеството на храната. Най-хубавата храна е характерната за сезона. Храня се със сезонните плодове и зеленчуци, салати, риба. Много малко месо ям, да не кажа въобще. Така се чувствам добре.
- Някои хора се страхуват да ядат плодове и зеленцуци заради нитратите?
- Може да ви учуди, но аз самият си имам градина.
Направих си оранжерия,
в която си гледам домати, краставици, чушки.
Имам и плодни дръвчета - бели и черни черници, кайсии. Така съм сигурен, че ям истински, вкусни плодове и зеленчуци.
- Остана ли ви някаква контузия от футбола?
- Имах една по-сериозна контузия, но тя отшумя с времето. Операция не ми се е налагала. Това не е случайно, а е свързано с много грижа за мускулатурата. Аз от малък съм си правел упражнения, поддържал съм залавните места на мускулите гъвкави, хранел съм ги с енергия. Всичко това не е даденост свише, дължи се на много тренировки, на упоритост и постоянство. Ако човек сам не си помогне, няма как другите да му помогнат. За всичко трябва грижа.
- Какво ви е отношението към алтернативната медицина, като иглотерапия например?
- Иглотерапия не съм ползвал поне засега, пък и не знам доколко в България има добри специалисти по иглотерапия, без да подценявам тези хора.
Аз съм ходил на чекръкчия за глезените. Това е сега така наречената мануална терапия. Когато бях активен състезател, проблемите ми бяха предимно с глезените. На футболистите глезените и колената са слабите места, ставите, които най-често се контузват.
- Пиете ли лекарства за нещо?
- Да не чуе дявол, съм здрав. Пия лекарство само от време на време, ако се налага.
Например
при ишиас, лумбаго съм приемал обезболяващи
Ако имам някаква настинка, също приемам хапчета за сваляне на високата температура. Аз съм съвсем нормален човек и се случва понякога да имам леки здравословни проблеми.
- За лумбагото и ишиаса консултирали ли сте се с лекар?
- Не съм ходил нито на лекар, нито на магнитен резонанс или на друго изследване. Не съм чак толкова зле. С тeзи проблеми човек си живее и си отива. Аз обикновено с личния си лекар се виждам извън кабинета му и по други поводи, а не за да искам консултация от него. (смее се)
- Някога лежали ли сте в болница?
- Само като дете, после не съм лежал в болница.
- Доволен ли сте от българското здравеопазване?
- В България какво ли е наред, че и здравеопазването да е нормално. За какво да го критикуваме тогава! Нищо няма да е наред, ако самите ние не искаме да се промени системата, защото в България тя не функционира, няма никакви правила или не се спазват. Аз не съм от хората, които униват лесно, но в момента, за голямо съжаление, ни да си жив, ни да си умрял в България.
- Какво най-много ви дразни в това здравеопазване?
- Дразни ме лошото отношение към всеки пациент. Аз се занимавам с бизнес и твърдя, че е същото отношението и към клиента. В България като цяло липсва добра комуникация между лекар и пациент, а и между всички нас. Не се уважаваме.
- А вие плащате ли си здравните осигуровки? Защото много хора разсъждават така: аз съм здрав, не ходя на лекар, не ползвам тези услуги и няма да плащам.
- Плащам си здравните вноски, всичко, което се полага. Даже и да закъснея някой път, после си ги плащам. Неведнъж съм казвал, че основата на една църква се прави от много хора и ако човек е вярващ, трябва да си даде своята лепта. Същото е и за да имаме действаща система на здравеопазване и на превенция. При това
за мен превенцията е по-важна от лечението,
особено за по-леките заболявания. За по-тежките - Божа работа.
- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Може би вече трябва да започна с профилактичните прегледи, защото съм надхвърлил 45 години. Засега не ми се е налагало и не съм се замислял за това. Когато човек има проблеми със здравето, това личи и по очите, по кожата и т.н. Едно зло не идва само, както са казали старите хора. Това се отнася и за болестите след определена възраст. Всяка болест е причинена от нещо.
- Редно ли е според вас обществото да събира пари за тежкоболни хора, известни личности да се ангажират с благотворителни кампании?
- Ами като няма държава, хората са принудени да си помагат. Аз лично съм помагал на болни хора, без много-много да се изтъквам и да приказвам, и продължавам да помагам с каквото мога. При положение че държавата липсва, за много тежкоболни друга надежда не им остава освен благотворителните кампании. Според мене обаче не е много редно. Има едно двуличие, едно лицемерие, особено на държавните мъже, които оглавяват едни такива благотворителни инициативи или те минават под техния патронаж.
- Какво ще посъветвате родителите, трябва ли да стимулират децата си да спортуват?
- Как да давам акъл на другите, като моите деца не мога да стимулирам да спортуват! Наистина спортът е много полезен за децата, а и за възрастните. Аз не се смятам за бивш спортист, и към днешна дата се чувствам спортист. Мога да посъветвам всеки родител детето му да опита поне четири или пет вида спорт, за да придобие елементарната двигателна култура и да намери този спорт, който най-много му допада.
Мара КАЛЧЕВА
За националния отбор има 45 мача и отбелязва 5 гола (1989–1998). Лечков е от златното поколение футболисти, което през 1994 г. достигна четвърто място на световното първенство в САЩ. Тогава играе в 7 мача и вкарва 2 гола – срещу Гърция и на четвъртфинала срещу Германия. След това участва и на европейското първенство през 1996 г. в Англия.
Кариерата му преминава през отборите на „Сливен” (1984–1991), ЦСКА (1991–1992), германския „Хамбургер” (1992–1996), френския „Марсилия” (1996–1997), турския „Бешикташ” (1997–1998) и отново в националното първенство – в ЦСКА (2001–2002) и „Сливен” (2002–2004). От 1998 г., когато открива хотелски комплекс „Империа”, развива частен бизнес в Сливен. От 2003 г. до 2011 г. е кмет на град Сливен, а през 2005 г. е избран за вицепрезидент на Българския футболен съюз.
Специално за MyClinic Йордан Лечков сподели как живее, за да бъде здрав и енергичен на 48 години.
- Г-н Лечков, обикновено след края на професионалната кариера футболистите напълняват. Но вие не сте наддали и грам излишно тегло. Как го постигате?
- Макар и в малка степен, това е въпрос на генетика. Много по-важното е, че продължих да спортувам и да се храня правилно. Правя си гимнастика вкъщи всяка сутрин, вечер играя тенис. Правя също преходи в балкана. На Карандила е много хубаво, често ходя там. Традиция ми е станало ходенето в балкана. Наистина водя природосъобразен начин на живот. Ако човек е напълнял, значи нещо не е наред с него. Аз не напълнях, защото продължавам да спортувам, нямам стрес в живота си или ако се натрупа стрес, не го усещам.
Лекувам стреса с движение
Здравословният живот е свързан и със здрава психика.
В последно време чувам, че Българската православна църква анатемосва йогата и тези, които я практикуват. Недоумявам просто, не мога да разбера за какво става въпрос. Йога трябва да се насърчава, а не да се забранява, след като е полезна за хората.
- Какъв е вашият хранителен режим?
- Нищо не си забранявам, дори пия вино и ракия, но умерено. Не спазвам диети. Единствено следя за качеството на храната. Най-хубавата храна е характерната за сезона. Храня се със сезонните плодове и зеленчуци, салати, риба. Много малко месо ям, да не кажа въобще. Така се чувствам добре.
- Някои хора се страхуват да ядат плодове и зеленцуци заради нитратите?
- Може да ви учуди, но аз самият си имам градина.
Направих си оранжерия,
в която си гледам домати, краставици, чушки.
Имам и плодни дръвчета - бели и черни черници, кайсии. Така съм сигурен, че ям истински, вкусни плодове и зеленчуци.
- Остана ли ви някаква контузия от футбола?
- Имах една по-сериозна контузия, но тя отшумя с времето. Операция не ми се е налагала. Това не е случайно, а е свързано с много грижа за мускулатурата. Аз от малък съм си правел упражнения, поддържал съм залавните места на мускулите гъвкави, хранел съм ги с енергия. Всичко това не е даденост свише, дължи се на много тренировки, на упоритост и постоянство. Ако човек сам не си помогне, няма как другите да му помогнат. За всичко трябва грижа.
- Какво ви е отношението към алтернативната медицина, като иглотерапия например?
- Иглотерапия не съм ползвал поне засега, пък и не знам доколко в България има добри специалисти по иглотерапия, без да подценявам тези хора.
Аз съм ходил на чекръкчия за глезените. Това е сега така наречената мануална терапия. Когато бях активен състезател, проблемите ми бяха предимно с глезените. На футболистите глезените и колената са слабите места, ставите, които най-често се контузват.
- Пиете ли лекарства за нещо?
- Да не чуе дявол, съм здрав. Пия лекарство само от време на време, ако се налага.
Например
при ишиас, лумбаго съм приемал обезболяващи
Ако имам някаква настинка, също приемам хапчета за сваляне на високата температура. Аз съм съвсем нормален човек и се случва понякога да имам леки здравословни проблеми.
- За лумбагото и ишиаса консултирали ли сте се с лекар?
- Не съм ходил нито на лекар, нито на магнитен резонанс или на друго изследване. Не съм чак толкова зле. С тeзи проблеми човек си живее и си отива. Аз обикновено с личния си лекар се виждам извън кабинета му и по други поводи, а не за да искам консултация от него. (смее се)
- Някога лежали ли сте в болница?
- Само като дете, после не съм лежал в болница.
- Доволен ли сте от българското здравеопазване?
- В България какво ли е наред, че и здравеопазването да е нормално. За какво да го критикуваме тогава! Нищо няма да е наред, ако самите ние не искаме да се промени системата, защото в България тя не функционира, няма никакви правила или не се спазват. Аз не съм от хората, които униват лесно, но в момента, за голямо съжаление, ни да си жив, ни да си умрял в България.
- Какво най-много ви дразни в това здравеопазване?
- Дразни ме лошото отношение към всеки пациент. Аз се занимавам с бизнес и твърдя, че е същото отношението и към клиента. В България като цяло липсва добра комуникация между лекар и пациент, а и между всички нас. Не се уважаваме.
- А вие плащате ли си здравните осигуровки? Защото много хора разсъждават така: аз съм здрав, не ходя на лекар, не ползвам тези услуги и няма да плащам.
- Плащам си здравните вноски, всичко, което се полага. Даже и да закъснея някой път, после си ги плащам. Неведнъж съм казвал, че основата на една църква се прави от много хора и ако човек е вярващ, трябва да си даде своята лепта. Същото е и за да имаме действаща система на здравеопазване и на превенция. При това
за мен превенцията е по-важна от лечението,
особено за по-леките заболявания. За по-тежките - Божа работа.
- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Може би вече трябва да започна с профилактичните прегледи, защото съм надхвърлил 45 години. Засега не ми се е налагало и не съм се замислял за това. Когато човек има проблеми със здравето, това личи и по очите, по кожата и т.н. Едно зло не идва само, както са казали старите хора. Това се отнася и за болестите след определена възраст. Всяка болест е причинена от нещо.
- Редно ли е според вас обществото да събира пари за тежкоболни хора, известни личности да се ангажират с благотворителни кампании?
- Ами като няма държава, хората са принудени да си помагат. Аз лично съм помагал на болни хора, без много-много да се изтъквам и да приказвам, и продължавам да помагам с каквото мога. При положение че държавата липсва, за много тежкоболни друга надежда не им остава освен благотворителните кампании. Според мене обаче не е много редно. Има едно двуличие, едно лицемерие, особено на държавните мъже, които оглавяват едни такива благотворителни инициативи или те минават под техния патронаж.
- Какво ще посъветвате родителите, трябва ли да стимулират децата си да спортуват?
- Как да давам акъл на другите, като моите деца не мога да стимулирам да спортуват! Наистина спортът е много полезен за децата, а и за възрастните. Аз не се смятам за бивш спортист, и към днешна дата се чувствам спортист. Мога да посъветвам всеки родител детето му да опита поне четири или пет вида спорт, за да придобие елементарната двигателна култура и да намери този спорт, който най-много му допада.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари