Мира Добрева: Хапчето по-скоро вреди, отколкото помага

Мира Добрева е сред популярните и най-красиви водещи в БНТ. Завършила е туризъм в Датския колеж, както и телевизионна журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски”. „Подари ми лято” е филмът, с който се дипломира в Софийския университет. Още тогава се влюбила в Георги Торнев, който бил режисьор на филма, а сега е неин съпруг, сподели журналистката. 

След кратък престой в малките новини на БНТ започва да води централната емисия на „По света и у нас”, което продължава 10 години. Водила е и последната емисия на „Ефир 2”. Работила е също за предаванията „Панорама”, „Частен случай”, „Чай”, „Екип 4” и емисията „По света и у нас” като репортер. 

През 2011 г. създава и оттогава до днес води предаването си „Отблизо”, за което с гордост казва, че е различно и позитивно.

На 18 август 2007 г. телевизионната водеща сключи брак с режисьора на клипове и  тв предавания Георги Торнев. Двамата имат син – Георги Торнев-младши, а от първия си брак Мира има дъщеря на име Лора.

Но стига с цифрите и фактите за чаровната водеща. Ето нейното искрено интервю.

- Мира, как се поддържате в прекрасната си форма и визия?
- Стилът ми на живот е забързан, което се определя от динамиката в ежедневието на всеки човек в България, а и по света също предполагам. Има по-лениви и спокойни хора, има и такива, които са вечно забързани за някъде. Аз съм от вторите - не мога да стоя на едно място. Отделно от това смятам, че човек трябва да спортува, не за да изглежда добре, защото на мен мускулите не са ми важни, а защото спортът ми дава тонус и настроение, от което не искам да излизам. 

Много често, когато човек е напрегнат, ако отиде на фитнес, дори само да потича на пътеката, това напрежение би се изляло там вместо върху някой от колегите или близките ви. Така че - да, спортувам, без да прекалявам с тренировките. 

Например миналата седмица не успях да отида на фитнес, защото нямах време. Сутрин ставам в 6 часа, децата са ученици, но имам и доста задачки. Понякога просто не успявам да стигна до фитнеса. Но това, че не съм го превърнала в мания или в някаква показност, за мен е по-добре и приятно. Ходя на фитнес, защото се чувствам добре след това, а и смятам, че човек има някакви задължения към тялото си да го поддържа във форма. То ни служи и ние също трябва да се грижим за него. 

Плуването също е много хубав спорт, но имам неприязън към водата, не мога да плувам и почти не влизам в никакви естествени или създадени от човека водоеми. Йога ми е много бавна, пробвала съм, но това не е моето. 

- А по отношение на храненето имате ли някакви правила и тайни или добрата ви форма е ген?
- О-ооо, не е ген. Въобще няма такъв филм! Ако някой ви каже, че изглежда добре, защото това му е ген - не го слушайте, лъже ви. Аз съм от хората, които много не се вторачват в марките на храните или в различни забрани да не хапвам определени неща. Наистина не се вторачвам много - сигурно така ми е по-лесно да живея, но ме прави малко хаотична. Един път изглежда, че съм на диета, а друг път си 

хапвам каквото ми се яде 

Аз някак си внимавам подсъзнателно какво ям. Много рядко ми се дояжда толкова, че да си позволя по-обилно хранене с десерт например. Но когато имам такава необходимост, си го позволявам. Т.е. внимавам с храната, но не съм на диета. 

Свикнала съм да не прекалявам. Свикнала съм да поръчвам риба вместо пица, дори не поглеждам към тях. Не помня откога не съм яла спагети например. Свикнала съм да не обръщам менюто в ресторантите към този раздел с храни. 

Друг трик е вкъщи да има киноа вместо ориз, коприва вместо спагети. Научих и децата да хапват киноа например. Аз често готвя за тях, обичам да приготвям вечерята. Не го приемам като задължение, за мен това е съдбата на жената, от която не искам да бягам. Сандвичи и пици вкъщи се ядат само в краен случай. Децата дори на училище си носят домашно приготвена храна. Иначе алтернативата са сандвичите, а тя не ми харесва. 

- Следите ли последните новини в диетологията за вредата от определени храни и успявате ли да ги приложите в живота си? 
- Толкова са противоречиви съветите на диетолозите... Бялото брашно е вредно, хлябът не бива да се спира, бялата захар е опасна, млякото - едни казват, че е полезно, други, че не е... Да речем, синът ми Жорко все още обича вечер да яде кисело мляко със захар. Аз през деня съм чела как в млякото има казеин, който е ужасно вреден за организма. За захарта отдавна всички знаем колко е опасна. 

Давам му на детето, 

защото то иска това да яде, но имам усещането, че едва ли не извършвам престъпление спрямо него. Много е ужасно родителите да се чувстваме по този начин. 

Купувах от екоферма продукти, но децата не искат да ядат това мляко например, защото са свикнали с вкуса на другото от магазина. 

- Вие иначе сте здрава, предполагам?
- Всеки човек си има нещо, което го мъчи по някакъв начин. Имам едно-две хронични заболявания, които често водят до голямо неразположение на тялото и на духа. Ние, за съжаление, израснахме във време, в което ни учеха, че хапчетата са единственото лечение. Когато човек от малък е свикнал да взима антибиотик, за да си реши някакъв проблем, на 43 години няма да му действат други медикаменти. Така че сега по-скоро съм насочила мисълта си към това, че хапчето не е единствената алтернатива за лечение. Вече знам, че има много други възможности, с които човек може сам да си помогне. Там искам да израсна и да се развия. В тази посока, че хапчето по-скоро вреди, отколкото да ти помогне, искам да насоча усилията си, дори чисто интелектуално. Така че сега ще търся допълнителни възможности за лечение освен класическите. Приемам и хранителни добавки.

- Какво е мнението ви за лекарската гилдия?
- Никога едно нещо не е само черно или само бяло. Аз, слава Богу, нямам основание да се оплаквам. Ходя и с мои близки доста често по болници, но дали заради факта, че все пак съм познато лице от екрана, или заради това, че 

лекарите са добри,  

но те правят каквото могат. Лошото е, че самата система на здравеопазването е много объркана. Наложи ми се да ходя по ТЕЛК заради леля ми, която е доста болна. Тогава видях колко ужасяващо объркани са нещата и как е невъзможно да съществуват така. Така че категорично мога да кажа, че здравната система е объркана, но не заради лекарите. 

- Влагате много енергия в предаването ви “Отблизо” - кажете повече за него?
- За предаването хората трябва да кажат - аз съм в тяхна служба. За мен това предаване не би имало никакъв смисъл, ако хората нямаха нужда от него. Единствената ми надежда е, че те очакват да видят нещо различно. 

Вярвам, че това предаване е различното предаване в българския ефир. То носи особен дух и послание, защото има принципи, които не нарушава и не прекрачва. Искам предаването да дава на хората познания, емоции и хубаво настроение, а не да взима от тях. Старая се зрителят да научи нещо от предаването, да му остави хубаво усещане за деня, а не просто да вземе вниманието му и да го остави с усещането, че всичко е безсмислено, че аз съм там просто за да получа едни пари и хората да ме гледат от малкия екран. 

Аз нямам нужда да ме гледат по телевизията, достатъчно дълго време съм в телевизионния ефир. Дори да спра да правя предаването, няма да загубя от това, че не се появявам на екран. Аз вече съм това, което съм.

Идеята и желанието ми е с този опит и знания, които имам, да започна да давам на хората. Независимо дали става дума за нови знания, дали ще се усмихнеш на някого или ще му създадеш хубаво усещане. Не напразно съм избрала да показвам в предаването си хубавата страна на живота. Има достатъчно много други, които показват лоши новини, болести, драми... Така че ние сме алтернативата.


Маргарита Благоева