Джина Стоева: Много гладувах в „Сървайвър”
Наследих здрав ген и вирусите ме отминават през зимата
Поп-фолк певицата Джина Стоева е на сцена вече 14 години. Феновете познават лиричния й глас и прекрасните й балади. Преди месец обаче Джина пусна нова песен с провокативен видеоклип „Лоша ме пишете”. По атлетичната й фигура още личи, че е завършила спортното училище в родния си град Русе, че е тренирала скок на височина и троен скок. Състезавала се е и в студентските си години, докато учи административен мениджмънт в Русенския университет. Спортните й умения видяхме във втория сезон на телевизионното риалити „Сървайвър”.
- Джина, намирате ли време за спорт, за тренировки?
- Човек, който се е занимавал със спорт, не може да търпи дълго време да е обездвижен. Винаги съм намирала начин да си поддържам формата и да се оттърсвам от напрежението - с танци, фитнес, пауър аеробика, походи в планината, крос в парка. При мен се редуват периоди, през които усилено ходя на фитнес и така поддържам форма, и периоди, през които правя предимно походи в планината. Имам един кратък маршрут на Витоша от бар “Шишарка” до Бялата чешма. Понякога продължавам нагоре към Златните мостове и това е поне три часа. Обичам и преходите от кв. “Драгалевци” към “Алеко”. Когато имам повече време, прескачам до Банско или до Боровец, отделям време за ски. Хубавото е, че съм наследила гена на баща ми, който също е бил спортист, и не се разболявам лесно. Даже има зими, през които вирусите ме отминават. Но всичко е свързано с начина на живот и с движението.
- Някога лежали ли сте в болница?
- За заболяване не съм лежала. Правих си козметична операция на носа при пластичния хирург д-р Енчев. В този етап от моя живот исках да направя промяна. Реших за новия си имидж на сцената да си обръсна главата и се притеснявах, че нослето ми ще се набива много на очи, че е една идея по-голямо. Естествено, че в тази клиника бях в добри ръце, че полагаха за мен изключителни грижи. Съобразиха се с това, че съм публична личност и ми осигуриха самостоятелна стая, да бъда скрита от хорските очи.
В другите болници съм ходила само на свиждане. Хората се оплакват най-много от недостатъчното внимание към тях от страна на сестрите и лекарския екип. Минават на визитация и изобщо не им обръщат внимание, не виждат, че нещо не е наред. Може да разчиташ само на собствения инстинкт за самосъхранение, който да те накара да потърсиш доктора и да му кажеш какво не е наред. Съвсем малко лекари си вършат работата както трябва, отдадени на професията си, обичат и харесват това, което правят.
Детето на мои приятели имаше здравословен проблем - трета сливица, и трима лекари препоръчаха три различни лечения. Единият настоявал за операция, вторият - в никакъв случай операция, третият - само медикаменти. Тревожно е, че за да си спокоен, преди лечение трябва
да се консултираш поне на 3 места
Нещо не е наред с нашето здравеопазване. Приятелка ми каза, че й се наложило да прави операция, и веднага я започнали с това да направи дарение за болницата за около 250 лв. Не й казват “искате ли да направите дарение”, а “трябва”, няма избор. После “трябва” да плати за избор на екип още 400 лв. След операцията моли да се прибере вкъщи в петък и да дойде да я изпишат в понеделник. Но въпреки това трябва да заплати за нощувка по 10 лв., независимо, че си е лежала вкъщи. Ти си притиснат, нямаш избор. Това е срамна работа! В крайна сметка за какво плащаме здравни осигуровки?
- Имахте ли някакви здравословни проблеми по време на участието в “Сървайвър” в Камбоджа?
- Там си изкълчих жестоко глезена в игра, при която трябваше да прескачаме трап с кална вода. Не знаех дали е дълбоко. В първия момент реших да го прескоча, но прецених, че ще стигна само ръба и стъпих във водата. Добре, че в следващите игри правехме неща, които не изискват много сила. Лека-полека глезенът ми заздравя, но години след това ме наболяваше. Познавах кога ще се развали времето по болките, когато захладнее. Понеже професията ми е свързана с ходене на висок ток на сцената, също усещам болка, а като сваля обувките вкъщи винаги ставата ми изпуква.
Имах инцидент и при друга игра в “Сървайвър” - трябваше да сковем беседка от дъски. Разпрах си крака около прасеца с един от старите гвоздеи, останали на дъските. Повечето от игрите бяха във вода и раната трудно заздравяваше, когато се мокри постоянно.
До ден-днешен имам белег
Но слава Богу, се позаличи с времето. Първата ми мисъл беше, че трябва да забравя за носене на поли.
В нашия екип един от играчите в Камбоджа пострада сериозно с черния дроб, защото беше ял някакви водорасли. Храната, която си спечелвахме в състезанията, беше оскъдна и всеки ядеше каквото намери - някакви грудки, плодове, растения. На едно дърво растеше нещо подобно на сливи. Имах болки в стомаха и повръщане от тези плодове, а долната и горната граница на кръвното ми налягане почти се изравниха. Биха ми някакви инжекции, за да се оправя.
В нашия “Сървайвър” пострада и човек от снимачния екип. В раната на крака му се бяха излюпили ларви и нещо се движеше вътре.
- Как се справихте с постоянния глад?
- В Камбоджа разбрах какво значи гладолечение. Имаше дни, в които не сме яли изобщо. Но нито веднъж не ме заболя глава или нещо друго. Дали затова, че гладът изчиства токсините от тялото, или защото енергията ти се насочва директно към проблема, за да се справи с него, но си дадох сметка, че гладолечението работи.
Тогава отслабнах седем килограма, а мъжете свалиха между 15 и 20 кг. Но после нагледно видях ефекта йо-йо. Когато излязохме от играта, трябваше да се захраним постепенно, докато навлезем в нормалния си хранителен режим. Но бяхме прегладнели и нямаше как да се удържим. Стомахът ти е пълен, но главата ти постоянно мисли за храна, защото 50 дни си се лишавал.
През следващите 10 дни качих 10 кг
Казвах си: “И 100 кила да стана, сега ми се яде”. Най-много ми липсваше сладкото и дълго време след като се прибрах, започвах яденето с десерта. Нормализирах режима си и теглото си в продължение на цяла година. Осем години минаха от този “Сървайвър”, но продължава да ми е жал да хвърлям храна, защото знам какво е глад. Ако ми е останала храна и ми предстои пътуване, я оставям навън, за да я намери и вземе някой. Благодарение на глада човек оценява колко важна е храната, но и колко малко му е нужно, за да се засити и да бъде жизнен. Реално в ежедневието си разхищаваме храната, ядем повече, отколкото ни е нужно, и затлъстяваме.
Счупих костица при скок в басейн
Когато моята колежка Емануела се омъжи в “Къртицата”, на празненството скочихме в басейна с дрехите заедно с един от участниците в шоуто. За лош късмет той се приземи на стъпалато ми. Счупих си петата метатарзална кост и след това ходех с ботуш, който обездвижва стъпалото. Тогава си помислих: много съм спортувала и нямам травми, а пък сега какъв куриоз - фрактура от някакъв скок в басейн. Разбира се, от леката атлетика малко са ми се износили ставите и пукат. Затова гледам да не прекалявам със спортните натоварвания. Не прекалявам и с драстични диети. Всичко, което организмът иска, е добре да му се дава. Вземам витамини. Знам, че витамин С и омега-3 трябва да се пие постоянно. Когато тренирам по-усилено във фитнеса, вземам ел карнитин. Но не приемам пиенето на химия за мускулна маса и релеф. Няма смисъл да си в суперформа в един момент, но да си тровиш организма. Направените бързо мускули, трудно се поддържат.
Мара КАЛЧЕВА
- Джина, намирате ли време за спорт, за тренировки?
- Човек, който се е занимавал със спорт, не може да търпи дълго време да е обездвижен. Винаги съм намирала начин да си поддържам формата и да се оттърсвам от напрежението - с танци, фитнес, пауър аеробика, походи в планината, крос в парка. При мен се редуват периоди, през които усилено ходя на фитнес и така поддържам форма, и периоди, през които правя предимно походи в планината. Имам един кратък маршрут на Витоша от бар “Шишарка” до Бялата чешма. Понякога продължавам нагоре към Златните мостове и това е поне три часа. Обичам и преходите от кв. “Драгалевци” към “Алеко”. Когато имам повече време, прескачам до Банско или до Боровец, отделям време за ски. Хубавото е, че съм наследила гена на баща ми, който също е бил спортист, и не се разболявам лесно. Даже има зими, през които вирусите ме отминават. Но всичко е свързано с начина на живот и с движението.
- Някога лежали ли сте в болница?
- За заболяване не съм лежала. Правих си козметична операция на носа при пластичния хирург д-р Енчев. В този етап от моя живот исках да направя промяна. Реших за новия си имидж на сцената да си обръсна главата и се притеснявах, че нослето ми ще се набива много на очи, че е една идея по-голямо. Естествено, че в тази клиника бях в добри ръце, че полагаха за мен изключителни грижи. Съобразиха се с това, че съм публична личност и ми осигуриха самостоятелна стая, да бъда скрита от хорските очи.
В другите болници съм ходила само на свиждане. Хората се оплакват най-много от недостатъчното внимание към тях от страна на сестрите и лекарския екип. Минават на визитация и изобщо не им обръщат внимание, не виждат, че нещо не е наред. Може да разчиташ само на собствения инстинкт за самосъхранение, който да те накара да потърсиш доктора и да му кажеш какво не е наред. Съвсем малко лекари си вършат работата както трябва, отдадени на професията си, обичат и харесват това, което правят.
Детето на мои приятели имаше здравословен проблем - трета сливица, и трима лекари препоръчаха три различни лечения. Единият настоявал за операция, вторият - в никакъв случай операция, третият - само медикаменти. Тревожно е, че за да си спокоен, преди лечение трябва
да се консултираш поне на 3 места
Нещо не е наред с нашето здравеопазване. Приятелка ми каза, че й се наложило да прави операция, и веднага я започнали с това да направи дарение за болницата за около 250 лв. Не й казват “искате ли да направите дарение”, а “трябва”, няма избор. После “трябва” да плати за избор на екип още 400 лв. След операцията моли да се прибере вкъщи в петък и да дойде да я изпишат в понеделник. Но въпреки това трябва да заплати за нощувка по 10 лв., независимо, че си е лежала вкъщи. Ти си притиснат, нямаш избор. Това е срамна работа! В крайна сметка за какво плащаме здравни осигуровки?
- Имахте ли някакви здравословни проблеми по време на участието в “Сървайвър” в Камбоджа?
- Там си изкълчих жестоко глезена в игра, при която трябваше да прескачаме трап с кална вода. Не знаех дали е дълбоко. В първия момент реших да го прескоча, но прецених, че ще стигна само ръба и стъпих във водата. Добре, че в следващите игри правехме неща, които не изискват много сила. Лека-полека глезенът ми заздравя, но години след това ме наболяваше. Познавах кога ще се развали времето по болките, когато захладнее. Понеже професията ми е свързана с ходене на висок ток на сцената, също усещам болка, а като сваля обувките вкъщи винаги ставата ми изпуква.
Имах инцидент и при друга игра в “Сървайвър” - трябваше да сковем беседка от дъски. Разпрах си крака около прасеца с един от старите гвоздеи, останали на дъските. Повечето от игрите бяха във вода и раната трудно заздравяваше, когато се мокри постоянно.
До ден-днешен имам белег
Но слава Богу, се позаличи с времето. Първата ми мисъл беше, че трябва да забравя за носене на поли.
В нашия екип един от играчите в Камбоджа пострада сериозно с черния дроб, защото беше ял някакви водорасли. Храната, която си спечелвахме в състезанията, беше оскъдна и всеки ядеше каквото намери - някакви грудки, плодове, растения. На едно дърво растеше нещо подобно на сливи. Имах болки в стомаха и повръщане от тези плодове, а долната и горната граница на кръвното ми налягане почти се изравниха. Биха ми някакви инжекции, за да се оправя.
В нашия “Сървайвър” пострада и човек от снимачния екип. В раната на крака му се бяха излюпили ларви и нещо се движеше вътре.
- Как се справихте с постоянния глад?
- В Камбоджа разбрах какво значи гладолечение. Имаше дни, в които не сме яли изобщо. Но нито веднъж не ме заболя глава или нещо друго. Дали затова, че гладът изчиства токсините от тялото, или защото енергията ти се насочва директно към проблема, за да се справи с него, но си дадох сметка, че гладолечението работи.
Тогава отслабнах седем килограма, а мъжете свалиха между 15 и 20 кг. Но после нагледно видях ефекта йо-йо. Когато излязохме от играта, трябваше да се захраним постепенно, докато навлезем в нормалния си хранителен режим. Но бяхме прегладнели и нямаше как да се удържим. Стомахът ти е пълен, но главата ти постоянно мисли за храна, защото 50 дни си се лишавал.
През следващите 10 дни качих 10 кг
Казвах си: “И 100 кила да стана, сега ми се яде”. Най-много ми липсваше сладкото и дълго време след като се прибрах, започвах яденето с десерта. Нормализирах режима си и теглото си в продължение на цяла година. Осем години минаха от този “Сървайвър”, но продължава да ми е жал да хвърлям храна, защото знам какво е глад. Ако ми е останала храна и ми предстои пътуване, я оставям навън, за да я намери и вземе някой. Благодарение на глада човек оценява колко важна е храната, но и колко малко му е нужно, за да се засити и да бъде жизнен. Реално в ежедневието си разхищаваме храната, ядем повече, отколкото ни е нужно, и затлъстяваме.
Счупих костица при скок в басейн
Когато моята колежка Емануела се омъжи в “Къртицата”, на празненството скочихме в басейна с дрехите заедно с един от участниците в шоуто. За лош късмет той се приземи на стъпалато ми. Счупих си петата метатарзална кост и след това ходех с ботуш, който обездвижва стъпалото. Тогава си помислих: много съм спортувала и нямам травми, а пък сега какъв куриоз - фрактура от някакъв скок в басейн. Разбира се, от леката атлетика малко са ми се износили ставите и пукат. Затова гледам да не прекалявам със спортните натоварвания. Не прекалявам и с драстични диети. Всичко, което организмът иска, е добре да му се дава. Вземам витамини. Знам, че витамин С и омега-3 трябва да се пие постоянно. Когато тренирам по-усилено във фитнеса, вземам ел карнитин. Но не приемам пиенето на химия за мускулна маса и релеф. Няма смисъл да си в суперформа в един момент, но да си тровиш организма. Направените бързо мускули, трудно се поддържат.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари