Мими Иванова: Здравето не се купува

Мими Иванова е родена в Хисаря. Тя е една от най-популярните певици на българската забавна музика през 70-те и 80-те години, свързала по-голямата част от творческия си път с Развигор Попов и група „Старт”. Завършва образованието си в музикалното училище в Пловдив и естрадния отдел на Консерваторията в класа на Ирина Чмихова. 

От дете пее и си акомпанира на акордеон, който изучава в музикална школа. Първото й появяване на сцена като професионална певица е през 1966 г. Още в студентските години постъпва като солистка на оркестър „София”, където нейни колеги са Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов и др. В нейно изпълнение са култовите евъргрийни „Хора и улици”, „Майчице свята”, „Слънцето е в моите коси”, „Петнадесет лалета”,“Вече свърши хубавото време”. Неин съпруг е композиторът Развигор Попов, с когото работят и са неразделни от 1973 г.

През последните години Мими Иванова работи като музикален педагог и има две школи за малки таланти. Певицата признава, че обича да готви, но ако трябва да избира, предпочита да пазарува, което й доставя по-голямо удоволствие. Тя няма нищо против в кухнята да се развихря Развигор, който залага повече на ястията с месо, но винаги държи съпругата му да опита поредната кулинарна изненада.

- Мими, как се чувствате?
- Сравнително добре съм. С Развигор се чувстваме така, както всеки човек на тази възраст. Но когато сме в компания на по-млади от нас, се чувстваме като тях. Това е лично усещане, на което много му се радваме. Така че - бавно остаряваме. С Развигор не сме заедно само в живота, ние правим всичко като един - в работата сме като Кирил и Методий, така ни наричаше Вили Казасян. Той така наричаше всички семейни дуети, в което няма нищо лошо. Нормално е, където видят единия от нас, веднага вижда и другия.

- Какво ново около вас с Развигор?
- Имаме вече две школи, в които работим с малки таланти. В по-старата от тях обучаваме децата да станат завършени музиканти - учим ги да свирят на синтезатор, преподаваме и солфеж. Целта ни е, когато излязат на сцената, да могат едновременно да пеят и да си акомпанират, а ако могат и да композират песни - най-добре. Това е обучение, което отнема доста време. 



Направихме и другата школа, в която съчетаваме театър и пеене. Пишем постановки за малките таланти и предвиждаме песни в тях за всяко от децата, композираме ги специално за тях. Наричаме тези представления “театър на песента“. 

- Липсват ли ви срещите с публиката?
- Аз се срещам с публиката, не съм останала в никакъв случай без такива срещи. Дори по време на детските конкурси с Развигор също пеем. Без песента за “Вълка и седемте козлета“ не можем да се появим никъде. 

- Чувствате ли се някак неразбрана?
- Непрекъснато! Имам чувството, че хората не се усмихват, особено напоследък. Не схващат, когато решиш да се пошегуваш, не се радват на добра дума. Струва им се, че е губене на време 

да се засмееш на нещо

Това много ме отчайва, ужасно ме мъчи. По принцип съм човек, който винаги си намира някаква смехория в каквато и да е ситуация, но не намирам ответно отношение. Смехът се приема като някаква глезотия в този тежък момент, в този напрегнат живот. Мисля, че усмивката е задължителна при общуването ни, надявам се това да се промени и да станем по-приветливи хора.

- Какво може да ви изкара от “релси”?
- Движението в София е в състояние да наруши и най-здравата човешка психика. Непредизвиканата агресия ме плаши. Със сигурност мога да кажа, че психиката ми е нарушена. Трудно бих избухнала пред хора, владея се, но съм лесно ранима. Не понасям мъжете да крещят на жените, не обичам грубостта. За съжаление, такова е нашето всекидневие...

- Споделихте, че здравето е най-важно за вас...
- Да си здрав означава да си в кондиция, да имаш енергия да работиш, да се усмихваш, да тичаш, за да си свършиш работата. Ако не си здрав, а имаш много пари и познати доктори, не можеш да си купиш здраве и да му се радваш. Препоръчвам на всички профилактиката, а не да търсят помощ, когато болестта им стане тежка. Лично аз на всеки 6 месеца ходя на контролни прегледи при стоматолог и при други специалисти.

- Българското здравеопазване на ниво ли е?
- Мисля, че е абсурдно един пациент да се разкарва с линейка насам-натам няколко часа, докато умре в нея, преди да решат в коя болница да го закарат. Преди години такива неща не се случваха. 

Определено не знам какво да правя, ако се разболея. Имам си личен лекар, но ходя при него само за талони за профилактични изследвания. Недомислие е да се раздават определен брой талони за сериозно болни хора. Това е направо страшно. Който е измислил системата,
не я е премислил достатъчно ясно

Ако имам нужда от компетентна лекарска помощ, сигурно много ще се объркам къде да я потърся.

- Кое за вас е най-доброто лекарство?
- Най-доброто лекарство е позитивното мислене. Не всеки има пари за подходящ доктор, не всеки среща нужната помощ. Най-добре е човек да се усмихва сутрин, колкото и да му е криво. Това е терапията - не е моя, а на йогите, на тибетците. Една сърдечна молитва сутрин и вечер върши работа. Едно добро отношение даже и към този, който те ругае - също. На такъв човек трябва да се усмихнеш. Това ще тушира лошата енергия. А вечер нека изтрием от паметта си всичко лошо, което се е случило през деня, и да си пуснем една хубава българска песен. Това е лекарството.

- Преди две години изкачихте вулкана Етна. Какво беше усещането?
- Видях ада. Много ме теглеше натам, но като стигнах, не исках да стоя дълго. Всичко там беше опустошено от последното изригване, всичко пушеше. Един задрямал дявол, засега...

- От какво се страхувате?
- Като всички хора, и аз си имам своите страхове, но клаустрофобията и страхът от тъмното не са сред тях.

Изпитвам ужас от змии

Страх ме е и от вода. Мога да плувам много, но без да си потапям главата. Най-приятно се чувствам в басейн. Ако ме залее вълна, съм в състояние от паниката да се удавя. Затова, смятам, че имам определено страх от вода. Иначе не съм страхлив човек.

- Спазвате ли диета?
- О, да, постоянно спазвам някакви диети. С моя ръст и един килограм да трупна, става проблем. Само около Коледа и Великден си позволявам да си хапна нещичко по-калорично. Понякога правя диета с плодове, зеленчуци и малко месце, в следващия момент друга - със сирене, кашкавал и мляко. Имам две-три свои неща от диетите, които ме спасяват, когато сметна, че положението стане тревожно.

Люба МОМЧИЛОВА