Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
-2°C
Времето Видин
3°C
Времето Сандански
-5°C
Времето Плевен
-0°C
Времето Пловдив
2°C
Времето Русе
5°C
Времето Сливен
-1°C
Времето Шумен
1°C
Времето Хасково
0°C
Времето Варна
2°C
Времето Бургас
6°C

Васко Кръпката: В казармата ни заразиха с дизентерия

Когато настина, пия греяна ракия или вино
Прочитания: 639  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

Фронтменът на “Подуене блус бенд” Васил Георгиев е известен като Васко Кръпката. Роден е на 6 юни 1959 г. в София. Започва музикалната си кариера през 80-те години на XX век като барабанист в група “Паралел 42” (1984-1986) и “Старт” на Мими Иванова и Развигор Попов (1986-1989). 

Свири на барабани, хармоника и китара, пее и композира. В края на комунистическия режим създава своята група “Подуене блус бенд”. Негови са култови песни като “Кучето от крайния квартал”, “Комунизмът си отива”, “Нека бъде светлина”, “Има бира” и др. Има 20 албума. Васко Кръпката и “Подуене блус бенд” са свирили навсякъде - от затвора в Бухово до зала 1 на НДК, от барикадите в Дупница до концерта по посрещането на президента Бил Клинтън в София, от акустични концерти за болни деца и домове за сираци до шумни рокерски събори. 

Намираме го на път за поредния фестивал и разговаряме за това как се грижи за своето здраве.

- Васко, откъде тая енергия у вас?
- Всичко е от рокендрола. Трябва да си малко луд, за да си в рокендрола. Вдъхновявам се и като гледам музикантите на “Ролингстоунс”, които са над 70-годишни и продължават да обикалят сцените, да пълнят стадиони с публика и да бъдат най-успешната група за всички времена. 

От малък мечтата ми е да съм рок музикант. Енргията, която носи тази музика, зарядът, който има, се предава и на мене. 

- Музиката лекува ли ви?
- Естествено. Още Хипократ е съветвал в болниците да се изнасят концерти и театрални представления. Когато ти е весело, танцуваш, пееш, скачаш. Когато ти е тъжно, пак си пускаш музика. Затова има и мажорни, и минорни акорди. Минорните акорди са по-тъжни. Те са за по-спокойни мелодии. Когато ти е минорно настроението, ако си пуснеш спокойна мелодия, забравяш за проблемите. Музиката е лек за душата.

- Правите ли нещо специално за здравето си?
- Най-добре се чувствам, когато съм на път. Тогава състоянието ми е перфектно. Обичам пътешествията. Всичките си пари давам за бензин, за да обикалям България и света. Два живота няма да ми стигнат само да обиколя България. В момента се намирам на едно прекрасно място - Къпиновския манастир край Велико Търново. Наблизо има водопад и много красиви гледки. Тук съм на международна сбирка на клуб “Фолксваген бус”, на която обменяме идеи и пием ракия с нашите балкански приятели. Събираме се за седма поредна година хора от Балканите - българи, сърби, румънци, турци, македонци. Има също бусове, пристигнали от Германия. Снощи свирихме за всички тях. Беше прекрасно. 

Когато пътешествам, се мобилизирам и не боледувам. Това е терапия за мене. Движението ми дава сили. То дава силата в живота ми. 

- Някакви тренировки или упражнения правите ли?
- Категорично не. Избягвам резки движения. Но пък карам мотор. Имам няколко мотора в гаража. 

Преди години скочих от една сцена в Германия и си откъртих петата. Тази травма ми е най-големият проблем. Заради нея не мога да ходя дълго пеша. Но за мене е важно да се движа, да не се залежавам. Хората много взеха да се залежават, прекалено много да стискат дистанционното на телевизора и да щракат по цял ден. Мисля, че това е голям проблем, това е болест и води до болести. Вместо да се гледа телевизия, трябва да се гледа природата. Важно е да си на открито, сред натурални неща. Това е истината. 



Моята баба, Бог да я прости, беше от махала Лазаровци на трънското село Дълга лука. Дошла е в София с три деца. Тогава майка ми е била на 10 години. Баба ми не знаеше да пише и да чете, обаче познаваше билките. Тя живя до дълбоки старини в бодро здраве без никакви болежки. Но тя винаги е водила природен начин на живот. 

Съвременната химия, телевизията, електронните комуникации са вредни за здравето и аз гледам да се придържам повече към природата. 

- Имате ли дълголетници в семейството?
- Не мога да кажа, че имаме дълголетници, но са на прилична възраст. Ето, майка ми е на 82 години. 

- Какви методи на лечение ползвате?
- За радост, няма какво да лекувам. При мен всичко е наред с изключение на травмата на крака след това злополучно скачане от сцената. Само с движение и с внушение, че всичко е наред, и с много слушане и правене на музика се поддържам. 

Освен че правя музика, слушам музика, ходя на концерти, следя какво се случва в музикалния свят. Ако използвам интернет, то е само заради музиката. Виждам обаче, че голяма част от хората седят във фейсбук, чрез социалната мрежа си комуникират, вместо да си говорят очи в очи. Това също е много вредно според мен. 

- За счупената пета влязохте ли в болница поне да ви направят снимка?
- Когато си я счупих, влязох, разбира се, в германска болница. След скачането от сцената и самото счупване си продължих песента, изкарах си концерта до края със счупен крак. След това отидох в болница, гипсираха ми крака и ми казаха, че трябва да лежа три месеца. Обаче аз не лежах три месеца, а директно си отпътувах за България. Защото си имам работа. Някой трябва да гони рокендрола, да храни семейство, къща, група. Никакво залежаване. Даже си спомням, че на една сцена ми бяха сложили стол, защото ходех с патерици. Сядайки на стола, пак паднах и счупих германския гипс. Та се наложи в “Пирогов” отново да ми гипсират крака. 

Между другото, няма разлика между германския и българския гипс. Слава Богу, живеем във времена, в които разликите в медицината у нас с тази в чужбина вече не са толкова големи. Имаме същите материали, даже тук са по-евтини. Моята дъщеря се прибра от Америка с еднопосочен билет и вече заживя в България заедно с мъжа си, който е американец. В САЩ всичко, свързано със здравеопазване, е много по-скъпо. Освен това, който каквото ще да разправя, при нас много по-бързо стават нещата. По целия свят е по-трудно да те прегледат и лекуват. Имат затлачени проблеми. Не е само при нас.  

- Когато настинете, как се справяте с вируса?
- Моята съпруга е много грижовна и умее да прилага природни средства за лечение. Не обичам антибиотици, не обичам тежки лекарства. Когато настина, пия чайове, домашна греяна ракия или греяно вино. С такива неща се лекувам. 

- Налагало ли се е да лежите в болница някога през живота си?
- Когато бях в казармата, цялото поделение се разболя от дизентерия. Заразиха ни всички с храната. Само тогава лежах в болница. Но гледам да стоя далече от болниците. Мене рокендролът ме крепи - повтарям и потретвам.
 
Мара КАЛЧЕВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA