Мая Николова: Кърмех и четирите си деца

Да бъдеш майка, е голямо приключение

Мая Николова: Кърмех и четирите си деца
За мнозина Мая Николова е единствено съпругата на волейболния ас Владимир Николов, която му роди трима синове - Александър на 13 г., Симеон на 10 г. и Филип на 2 г., а само преди четири месеца го дари и с дъщеричка Даря. Но преди да се омъжи, Мая също беше волейболистка. Като Мая Шопова тя игра за отборите на “Марица” Пловдив, “Славия” и ЦСКА. Две години от кариерата й на състезател преминаха в Израел. Съвсем отскоро Мая започна работа като треньор в детско-юношеската школа на “Левски”, където тренират големите й синове. За грижата за децата и за себе си Мая разказва специално пред в. “Доктор”. 

- Мая, защо приключи волейболната си кариера?
- Наистина приключих много рано, бях само на 24 години. С Владо решихме, че ще сме семейство, и забременях. 

- Травми от волейбола останаха ли ти?
- Оперираха ми скъсан менискус. Д-р Тони Георгиев ми направи артроскопията на коляното. Тогава играех в Израел и си дойдох само за да ме оперира той. Още на петнадесетия ден започнах да си ходя нормално, а след първия месец започнах да тренирам. 

- Какво е най-важното, което една майка трябва да знае за отглеждането на децата?
- С първото дете нищо не знаех. Вече мога да кажа, че всяко дете е различно. Даже и сега, въпреки че Даря ми е четвъртото дете, се случват неща, които с другите трима преди не съм преживявала. Това, което пише по книгите, и това, което казват близките хора, може да не се отнася за твоето дете. Остава да се осланяш на майчиния инстинкт. Да бъдеш майка, е голямо приключение.  

- И четирите си деца ли си кърмила?
- Всичките - един повече, друг - по-малко. Аз съм за кърменето. За мене това е и по-лесният и натурален начин да храниш бебе. Така го е измислила природата. Не мисля, че наврежда на гърдите. А и това не ме притеснява въобще.

Най-малко кърмих първото дете, Александър, защото следвах тогавашните препоръки в България и рано го захраних. А захраниш ли го, кърменията започват да отстъпват на другата храна, и кърмата намалява. Втория ми син, Симеон, кърмих повече, защото вече бяхме в Япония. Тамошното схващане беше бебето да се захранва към шестия месец, което сега се възприе и в България. 


Мая кърми 4-месечната Даря

В Япония нямах богат избор на готови бебешки пюренца от зеленчуци и плодове. Затова го захраних с оризова каша. Там оризови храни имаше всякакви - и за бебета, и за малки деца. Филип пък отглеждах по френската система и реших да вкарам малко биохрани. Имах възможност да обикалям и да търся биохрани, макар че не съм голям фанатик на биото. 
Даря още не съм захранила. Мисля да го направя след шестия месец, и то да вкарам в храненето й тиква, круша, а не картофи и ябълка. Пробвах с Филип, а ще го направя и с Даря - детето да ме води в храненето. Давам му например късчета картоф или морков и то си избира какво да си вземе.

- Ходиш ли на тренировки с Даря, за да я кърмиш?
- На първата тренировка я оставих при баба й и дядо й. Всичко е въпрос на организация. Ако ми се наложи някой път, ще ходя и с нея. Понякога й даваме изкуствено мляко, защото не успявам да оставя необходимото количество кърма. Но още е на кърма и искам да остане така още два месеца. После ще я кърмя само два-три пъти на ден. Искам и за нея да направя каквото съм направила за братята й.

- Децата боледуват ли често?
- Според мене сме в златната среда. Не мога да кажа, че не са пили антибиотик. Но не боледуват всеки месец. Ако детето посещава детско заведение, може и до три пъти в годината да му се наложи да е на антибиотик. Важно е също да преболедуват някои неща и да получат естествен имунитет. Не ги гледам като цветя в саксия.

- Каляваш ли ги?
- Не ги гледам на много ниска температура. Може би защото аз не обичам да ми е студено вкъщи. Ходят задължително на море лятото, много се движат, карат ски зимата. От 2-годишна възраст ги водя на плуване в басейн. Това за мене е вид каляване.

- Големите вече спортуват ли сериозно?
- Да, от четири години Александър и Симеон тренират сериозно волейбол. Ходят всеки ден на тренировки. Преди това много си играеха с топката, занимаваха се с миниволейбол. Раничко започнаха със спорта, но пък имат и желание за това. Не можеш да накараш насила едно дете да тренира.


Селфи с цялото семейство

- Децата ти са слаби, атлетични, без грам наднормено тегло.
- Така е. У нас не се ядат пържени храни главно заради Владо. Децата покрай нас се научиха да не ядат много хляб особено бял. Фенове са на плодовете - сурови и изсушени, и на зелените салати. Може да не са от ферма, напълно чисти плодове и зеленчуци, но е по-добре, отколкото да ядат чипс и да пият кола. Свикнаха да не търсят безалкохолни, защото у дома те са абсолютно забранени. До миналата година не бяха и опитвали. Сега се случва на някой детски рожден ден. Но за мене е неприемливо, като гледам как деца пият кола дори вечер. Не разбирам също защо бебета трябва да пият сокчета през нощта. Захарта в тях им разваля зъбите в зародиш. 

- Как ти се отрази последното раждане?
- След 37-годишна възраст родих две бебета. Не е като да се възстановиш бързо-бързо след раждане на 25 и на 27 г. Сега метаболизмът ми е по-бавен, имам излишни килограми за сваляне, матката не се връща в предишното състояние. Но това не е нещо, което да ме трови психически, а в реда на нещата.
Ще гледам да се движа повече с децата на тренировките. Все още не мога да отида да потичам за два часа, защото съм изморена. Трябва да обръщам внимание и на четирите деца. Захванах се да  тренирам децата в “Левски”, за да мога да прекарвам някакво време и с по-големите ми синове.  

- С Владо сте живели в много страни. Какво ти направи впечатление от здравеопазването в тях?
- От тези страни безапелационно на първо място по система на здравеопазване е Франция. Всеки човек си има здравна карта като банковата, в която е отразено каква застраховка има. Освен задължителна здравна застраховка се прави и допълнителна. Плащаш по 30 евро на месец. Застраховката важи и в частните болници. Едното ми раждане във Франция ни струваше 0 евроцента. Ако трябва да го плащаме, излиза много скъпо. При това ми осигуриха 10 индивидуални сеанса с акушерка преди и след раждането, които бяха 100% поети от Здравната каса. Акушерката ми обясни как да дишам по време на раждането и какво ли не, показа ми упражнения за възстановяване на перинеума (тазовото дъно) и наистина помогнаха. В България е модерно да се ходи на разни курсове за бременни, но те се плащат. 

На Алекс във Франция трябваше да му се прави операция от апендицит, който отиваше към перитонит. Операцията излезе към 4000 евро. Но веднага ни върнаха парите, защото сме здравно осигурени. Отиваш с рецепта в аптеката и купуваш например медикамент за 10 евро. След това ти връщат 9 евро и 10 цента. Много е мислено за доброто на децата. Затова и там се раждат повече деца, отколкото в България. 

- Какви бяха условията в родилното отделение във Франция? Дадоха ли ти веднага детето да го кърмиш?
- Да, и това много ми хареса. Веднага ти дават да го кърмиш. Ако няма сериозен здравословен проблем, детето си е до тебе от самото раждане. Преди близо три години родих Филип във Франция. Дадоха ми го още преди да отрежат пъпната му връв. Питаха ме кога да я отрежат, за да може до последно да се влеят в детето имуноглобулините от плацентата. 
В България сме разглезени само от лесния достъп до лекари. Имаш джиесема на гинеколога, на личния лекар. У нас лекарите са много изтормозени от обаждания на пациенти. На практика те работят по 24 часа. И аз звъня на моята педиатърка, когато имам нужда, а във Франция не звънях. Във Франция имаш само стационарен телефон, на който се обажда секретарка, и то само в делнични дни. Ако имаш спешна нужда от лекар,  няма паника, отиваш в “Спешна помощ” и там те поемат. Пак влизаш със зелената здравна карта и получаваш нужното внимание. Няма нужда от връзкарство.

Мара КАЛЧЕВА
 

Коментари