Гинка Станчева: От стрес получих възпаление на щитовидната жлеза!

Гинка Станчева е българска театрална и киноактриса. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев заедно с Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Ицко Финци, Досьо Досев и др.

Когато е във втори курс, се омъжва за колегата си Пейчо Пейчев. Него го пращат по разпределение в Благоевград и след като завършва, по желание там отива и Гинка. През 1958 г. и двамата са назначени в Младежкия театър в София, на който остават верни до края.

Актрисата участва с роли в спектакли на общински театър “Възраждане”, Театър 199 и частен театър “Барбуков”. Станчева се снима в 19 филма, по-значимите сред които са “Любимец 13”, “Специалист по всичко” и “Нощем с белите коне”, както и в първия български сериал “Семейство Калинкови”.

- Г-жо Станчева, здравейте! Как се чувствате?
- Леко разтревожена от стоене на една дълга опашка, за да си презаверя лекарствената книжка - заради 2 лв. намаление. Това е геноцид спрямо болните хора! На опашката висяха възрастни, хора с бастуни, някои от тях довели малки деца - сигурно се грижат за тях! Не разбирам дали у нас някога ще има някаква здравна реформа, без да рефлектира ударно нездравословно върху всички нас.
Иначе съм в добро здраве. Не обичам да се оплаквам, макар че и аз си имам проблеми със здравето. Пия хапче за високо кръвно, животът ни е толкова напрегнат, искам да го държа под контрол. За някои от нас тези хапчета са много скъпи, ниски са ни само пенсиите, за нищо не достигат.

Лягам си много късно, ставам много рано, пригодила съм се някак към това темпо и то не ми тежи засега.

- Лекували ли сте се с билки?
- Имам приятели, които редовно пият разни треви, осланят се на билколечението. Уважавам народната медицина, но много бавно може да се постигне добър ефект с билките. За лечение с тях човек трябва да е много постоянен, да не се отказва лесно. Вярвам обаче, че българските билки са целебни.

- Има ли здравеопазване в България?
- Имаше, преди години, когато имаше дежурни лекари. Контингент съм на Първа градска болница, уникално здравно заведение. Там всеки от нас преди 89-та година си имаше картонче с прекараните заболявания - сега всичко е въздух под налягане. Имам близък приятел от Франция, получи инсулт и го лекуват в “Токуда”. Какви са тия такси, не знам -

плаща по 300 лв. на ден. Златни медикаменти ли му слагат?!

Добре, на него застрахователната компания ще му плати всичко, но какво се случва с българите? Кой от нас има да плати такава огромна сума за лечението си? Мисля, че докторите си казват, че щом животът ни е в опасност, близките ще намерят пари. Да почива в мир, но помня и когато Андрей Баташов беше в тази болница, майка му се притесняваше, че също искаха от тях едни големи суми...

- На кои лекари се доверявате?
- Това е високохуманна професия, лекарите не заслужават да ги хулим. Но на приятелката ми скоро мъжът й си счупи крака и тя изпадна в ужас от безхаберието и грубостта на докторите. Отишла да поиска количка, те я изгонили... Това е болница, а ето така се гради лошият имидж на лекарите. И Първа градска болница се промени - добри са специалистите, но отношението към болните е коренно различно отпреди години. А за това, че младите лекари напускат страната ни, пак е виновна здравната ни система, ниското им заплащане. Те се борят за живота ни денонощно, не трябва да мизеруват!

- По-сериозни здравословни проблеми имали ли сте?
- Като че с вечната си усмивка ги гоня от себе си. Приятелката ми Емилия Радева понякога ми се оплаква от нещо, а аз се смея за неин ужас.

Когато гръмна чернобилската централа,

бяхме под дъжда на манифестацията. Мина известно време, и отидох да се прегледам на ехограф - доста хора изведнъж се разболяха от тежки болести.

Бях стресирана, притеснена, когато от благоевградския театър се преместихме в София и ми дадоха една малка роля в Младежкия театър. Именно от този стрес получих възпаление на щитовидната жлеза, премина, но си остана страдание за цял живот. Налага се да пия лекарство, но това е животът - стресът отключва много сериозни болести. Нито богатството, имотите, нито парите са ценности - най-ценно е здравето ни. Трябва да го разберем и да се грижим за себе си.

- Какво ви стресира във всекидневието ви?
- Много напрегнато и забързано живеем, а ми се иска да се обичаме и уважаваме достатъчно. Няма я вече човещината в българина, всеки гледа сам да спаси себе си, не го интересува за другия. С досада отбягваме възрастните, немощните, падналите. Не подаваме ръка, за да изправим падналия до себе си. Сърцето ми се къса, като гледам как цяла България е залята с вода. Трябва да сме състрадателни едни към други, да си помагаме... Положението ни е отчайващо, но все още искам да съм оптимист.

- Успявате ли да се храните здравословно?
- Определено не спазвам никакви диети, то достатъчно е, че

времето, в което живеем, е „диетично“

Българите сме бедни, ядем много хляб и некачествени продукти, пие се много бира. Купувам черен хляб, не мухлясва на втория ден. Българките са хубави жени, но с тази лоша храна си развалиха фигурата. Но парите ни са малко, затова купуваме евтина храна.
Обичам постните манджи, кисело зеле, боб, сарми от лозов лист мога цял ден да ям. Пазя се от мазни храни, от сладкиши, не пия, не пуша - не защото остарях, а така го разбирам здравословния начин на живот.

- Какво ви отне актьорската професия?
- Киното и театърът много ми липсват - обичам ги, те са смисълът на живота ми! Отне ми времето, в което можех да се грижа за дъщеря си. Връщах се посреднощ от представления, къпех я, правех й масаж, гимнастика, гушках я - после отивах на репетиция. Отне ми част от радостта да бъда истинска майка. С колегите си говорехме колко проветрива е сцената. Много от нас често боледуваха - настинки, плексити, схващания разни - така и излизаха на представленията - болни, с хапчета в джоба.

- Коя случка от киното и театъра ще помните цял живот?
- Много са случките, но една точно така ще я помня. Като снимах “Земя” в село Гайтанево, съпругът ми идваше да ме види. Една вечер, беше вече голяма тъмница, валеше и дъжд, той тръгнал с мотор за селото. В тъмнината се сблъскал с едно магаре - и цоп, в калта, във водата. Като го видях, останах без дъх - хем ми беше притеснено, хем ми беше смешно. Добре, че магарето не го беше изпочупило, имаше само доста натъртени места въпреки меката кал...



Люба МОМЧИЛОВА