Николина Щерева: При очен преглед ми откриха болест на щитовидната жлеза!

В България навремето се правеха доста несполучливи операции

Николина Щерева: При очен преглед ми откриха болест на щитовидната жлеза!
Николина Щерева ще остане в историята на българския спорт като първата ни лекоатлетка, участвала на два финала на олимпийски игри. В Монреал 1976 г. тя печели сребърен медал на 800 метра и завършва четвърта на 1500 м. Резултатът й от финала в Монреал - 1:55,42 минути, продължава и днес да бъде рекорд на България в бягането на 800 м. Щерева има 9 национални титли в дисциплината, още три на 1500 м и две в бягането на 400 м. Тя е двукратна европейска шампионка в зала (1976 и 1979 г.), победителка за Световната купа в Монреал през 1979 г. През 1976 г. поставя световен рекорд на 800 м в зала (2:01,1 мин) и европейски на 1500 м в зала (4:10,4 мин).

Голямата шампионка участва в благотворителна инициатива в подкрепа на деца с онкохематологични заболявания. Специално за читателите на “Доктор” Николина Щерева сподели как се поддържа в добро здраве.

 

- Храните ли се здравословно?
- Има неща, които промених в храненето си през годините. Преди обичах да си пия кафе с много захар. Сега започнах да го пия с мед, защото медът е по-полезен от захарта. Спрях пърженето в кухнята си. Винаги съм обичала плодове, така че продължих с тях. Но не съм вегетарианец. Ексцентрично е да ставам вегетарианец, щом на младини не съм била. Още повече че въобще не съм сигурна в качеството на зеленчуците - как са отглеждани, с какво са наторявани, дали не са генномодифицирани.

Когато бях състезател, ни даваха комплекс от витамини и минерали с много тежка миризма на витамин В. Пиех го с отвращение. Един от лекарите на националния отбор, д-р Първанов, казваше, че от каквото има нужда, организмът сам го иска, и ако нещо поема насила, то дори не се усвоява. Ако ядеш нещо само защото трябва, всъщност усвояваш много малък процент от ценните му вещества. Същият лекар ме подкрепи да не приемам повече този мултивитаминен комплекс, който съдържаше половината от Менделеевата таблица. Каза ми да пия други витамини.

- Приемате ли лекарства?
- В един момент ми откриха висок холестерол - около 7 единици. Тогава започнах да взимам безобиден комплекс, в който имаше пептин, канела и др. неща, които изчистват холестерола по природен начин. С това малко усилие от моя страна го смъкнах на 6 единици. Обясниха ми обаче, че трябва да пия лекарство, което разгражда холестерола и за сметка на това уврежда черния дроб. Трябваше да избера

кое да жертвам - сърдечносъдовата система или черния дроб

Друга лекарка обаче ми каза, че и тя е с висок холестерол. При едни хора организмът разгражда холестерола, при други - не го разгражда. Но това не значи, че непременно ще умреш от висок холестерол. Да, трябва да бъде следен, но не е болка за умиране.

Аз съм против крайностите - против това човек да се тъпче с храна, да пие много, да пуши. Но и против това да се вманиачава по екологичните храни. Моя приятелка си купи екологична краставица - стоя две седмици в хладилника и не мръдна. Кое й е екологичното тогава, освен цената?! Най-добрият начин човек да живее здравословно, е да бъде умерен във всичко.

- Имахте ли контузии през спортната кариера?
- Да. Чрез контузията организмът реагира на голямото натоварване. Имам проблем с глезена от чести травми още на младини. Като тренираш в парка, много често стъпваш в дупки, върху корени, покрити с листа, и си изкълчваш глезена. На момента не обръщаш внимание и веднага продължаваш. Но глезенът е наранен, има травматични увреди. Има недолекувани травми, които минават в движение. Който иска да постигне нещо голямо в спорта, не може да си позволи да губи от тренировъчния процес. Успехите в спорта са свързани с невероятен труд.

- Отървахте ли се без операция?
- Не, аз съм с операция на ахилеса. Ахилесовото ми сухожилие често се възпаляваше и не можех да тренирам по 1-2 месеца. Завръщах се на пистата по-рано, но отново го възпалявах. От всичко това се получиха сраствания. Виждала съм снимка на ахилеса си по време на операцията - беше покрит с паяжина от сраствания. Когато тези сраствания се почистят, сухожилието вече може да се разтяга максимално.

- Къде ви оперираха?
- Имах късмета да имам избор къде да се оперирам. Избрах Хелзинки при известния тогава проф. Пеотокалио. Заминах по време на първото световно първенство по лека атлетика в Хелзинки през 1983 г. Отидох просто да гледам състезанието, защото бях с болен ахилес и не можах да се подготвя. Атлетите Евгени Игнатов и Пламен Кръстев бяха оперирани и се отбих на свиждане в болницата. Там се запознах с хирурга. Проф. Пеотокалио ми предложи да ме оперира. Доста елитни атлети си позволявахме да се лекуваме при него. Други пък се оперираха в ГДР. В България се оперираше само вторият ешелон спортисти и със съжаление мога да кажа, че по това време тук се правеха много несполучливи операции. И не че тази операция е толкова сложна, напротив - тя е елементарна. Самият проф. Пеотокалио ми обясни, когато го питах защо аз да идвам в Хелзинки, а не дойде той в София, за да оперира десет души. И за нас щеше да е по-добре, нямаше да плащаме за скъпи самолетни билети, за хотели, а финландският хирург щеше да си получи хонорарите. Той каза: “Единственото нещо, което ме спира, е хигиената във вашите операционни. Операцията е елементарна. При вас големите проблеми са от замърсяване на сухожилието”.

Тогава за първи път разбрах, че ако се прави стомашна операция, хирургът едва ли не може да се изплюе в стомаха и това няма да предизвика инфекция. Докато сухожилията трябва да са наистина стерилни - те нямат никаква защита срещу микроби и най-малкото замърсяване може да ги инфектира. Затова и проф. Пеотокалио не ни оперира в София. В Хелзинки дори инструментите се ползваха само за една операция и после се претопяваха. Сега предполагам, че операциите на сухожилия вече се правят с лазер.

- За колко време се възстановихте след операцията?
- Той те вдига веднага. Два дни след операцията те кара да ходиш, да стъпваш, защото ахилесът не е бил скъсан. Единственото нещо, което трябва да преодолееш, е болката от самото рязане.

- Сега здрава ли сте, пиете ли хапчета за нещо?
- Имам леки проблеми с щитовидната жлеза, но те са от възрастта. Пия малки дози Ел-тирокс. Съвсем случайно ми откриха този проблем. Прегледаха ме с ултразвук и след това още едно изследване потвърди, че имам болест на Хашимото. Но ме успокоиха, че всъщност всеки втори-трети човек я има.

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Да, ако не друго, поне в това отношение съм много стриктна.

Ходя при гинеколог, мамолог, очен лекар и т.н.

Тъкмо на очен преглед ми откриха заболяването на щитовидната жлеза. Отидох да си сменя очилата. Обикновено ползвах едни за близко и други за далечно виждане. Реших да си направя комбинирани очила, за да не си търся вечно очилата. Лекарят ми каза, че имам по-високо очно налягане и че това може да се дължи на щитовидната жлеза. Посъветва ме да си я прегледам и по този повод си взех направление за ендокринолог. А нямах никакви хормонални оплаквания. Оказа се, че наистина имам тази модерна болест Хашимото.

- На коя медицина се доверявате - на официалната или на алтернативни методи?
- Моя приятелка в продължение на 10 години се лекуваше само с хомеопатия. Понякога имаше такива силни главоболия, а не пиеше аспирин, аналгин, нищо обезболяващо, за да бъде напълно изчистен организмът й от химични медикаменти. Тя обаче се разболя от рак на дебелото черво и беше подложена на химиотерапия. Тогава си каза: “Жалко за цялото мъчение с главоболието, че не смеех да пия обезболяващи, за да си запазя организма чист. Сега се наложи да пия толкова много лекарства, за да се спася от рака”. Така че всичко е въпрос на късмет - нещо ти е писано да ти се случи и няма как да го избегнеш. Може да вървя по улицата и отгоре да падне някой климатик и да ме убие абсолютно здрава (смее се).
 
Мара КАЛЧЕВА

Коментари