Ивайло Йорданов: Продължих да играя футбол въпреки множествената склероза!

Болестта се появи 2 години след като катастрофирах - през 1997 г.

Ивайло Йорданов: Продължих да играя футбол въпреки множествената склероза!
Ивайло Йорданов е от славното поколение в българския футбол, което стигна до бронзов медал на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Ивайло е роден на 22 април 1968 г. в Самоков. Играл е като десен полузащитник и нападател за “Рилски спортист”, “Локомотив” (Горна Оряховица) и португалския “Спортинг” Лисабон. Става голмайстор на България през 1991 г. с 21 гола. Шампион е на Португалия през 2000 г. със “Спортинг”, а също носител на Купата на Португалия през 1995 г. и на Суперкупата на Португалия през 1995 и 2000 г. За националния отбор дебютира на 28 май 1991 г. срещу Бразилия, има 51 мача и 4 гола. През 1998 г. като играч на “Спортинг” Ивайло Йорданов става футболист на годината на България. Известният футболист уважи премиерата на книга, посветена на неговото поколение в националния отбор - “17 крачки към безсмъртието” от журналиста на БНР Диян Никифоров. На събитието Ивайло Йорданов беше любезен да отговори на въпросите на MyClinic.
 
- Г-н Йорданов, останаха ли ви травми след като приключихте футболната си кариера?
- За моя радост от футбола нямам травми. Имам само една операция на менискус, която не ми създава проблеми сега. Случи се в края на моята кариера на футболист. Но ми е достатъчно другото голямо заболяване, което ми откриха през 1997 г. - множествената склероза. Мисля, че заболяването не се дължи на спорта. Две години, преди да ми поставят диагнозата, преживях много тежка катастрофа, от която имах счупен прешлен на две места. Така че от спорта нямам травми, но от живота имам.

- Вероятно множествената склероза се е появила след стреса, който сте преживели в катастрофата?
- Предполагам, че е от стреса, въпреки че минаха две години и тогава се появи болестта. Моето лично мнение е, че причината е точно в стреса, който съм преживял в катастрофата. Но за съжаление това не е доказано категорично от науката.

- Как си излекувахте счупените прешлени?
- Българските лекари в “Пирогов” искаха да ме слагат в гипсово корито. Но по това време играех за “Спортинг” Лисабон. От клуба дойдоха и ме закараха в Португалия, за да ме лекуват. Един месец бях неподвижен на легло. Правеха ми паралелно рехабилитация, за да не ми атрофират мускулите на краката и за да мога да се върна максимално бързо на терена.

Направиха ми после специален корсет

за да пазя гърба и да не стане някоя беля по време на мачовете.

- За колко месеца успяхте да се възстановите?
- На шестия месец вече играех в мачове. 

- Това е изумително. Но ако бяхте лежали в гипсово корито, какво щеше да се случи?
- Може би щеше да закъснее връщането ми във футбола, мускулите ми щяха да атрофират и възстановяването ми щеше да стане много по-сложно. Не се знаеше дали изобщо щях да се върна в игра. Но аз съм радостен, че не останах инвалид, защото имаше такава вероятност. При счупени прешлени положението е много сериозно, има риск да се засегне костният мозък.

- А катастрофата в България ли се случи?
- Да, тук беше.

- Как се справяте с множествената склероза? На вид човек не може да каже изобщо, че имате някакво заболяване.
- Сигурно знаете, че множествената склероза не се лекува от съвременната медицина. Това е хронично заболяване, което имам от 1997 г. Поддържам се с лекарства.

- Кой е лекуващият ви лекар, който следи вашето състояние?
- Лекуващият ми лекар е в Португалия.

- Нямате ли доверие на българските лекари?
- Не е такъв случаят. Предполагам, че е така за всяка болест - когато един доктор започне да те лекува от самото начало, така трябва да е до края. Защото той ми знае състоянието от първия момент до сега. Това е причината до ден-днешен да имам един и същи доктор. Когато той прецени, сменяме медикаментите. Много хора ми задават въпроса как се лекувам. Просто им отговарям, че

каквото ми каже докторът, това правя

Защото той знае най-добре, той е учил и ходи по конгреси и семинари. Аз не търся сам други методи на лечение. Така че, каквото докторът прецени, че е най-добро за моето здраве, това правя. Моят лекуващ лекар се казва Жоал Даса и работи в Клиниката “Санта Мария” в Лисабон. Доверявам му се от почти 18 години.

- А не сте ли се изкушавали да търсите някакви алтернативни методи за лечение на множествена склероза?
- Това е заболяване на нервната система, за което не знам какви алтернативни методи могат да помогнат. Все пак не искам да рискувам с някакви недоказани методи. Макар че уважавам народната медицина. Тя наистина помага за някои заболявания. Но специално за множествена склероза не съм сигурен и не бих рискувал. Няма да повярвам на някой, който ми каже: “Вземи това и ще се излекуваш”, защото знам, че дефакто за това няма лечение. Много спекулативно е, когато някой каже, че се е излекувал от множествена склероза.

- Важното е, че вие се чувствате добре, нали?   
- Да, поддържам се. Добре съм.

- С какво се занимавате сега?
- Все още съм скаут на “Спортинг”. Но тази година ми изтича договорът и ще видя от лятото какво ще правя. Живея и в Португалия, и в България. Пътувам често. Целият ми съзнателен живот премина в Лисабон. Отидох на 22 години, а сега съм почти на 47.

- Вероятно още не сте прочели книгата “17 крачки към безсмъртието”, посветена на националния отбор по футбол, в който играехте?
- Не, авторът, Диян Никифоров, сега ми я даде. Само за едно може да съжаляваме, че това, което направи моето поколение футболисти в националния отбор, българският футбол като цяло не го използва, за да го продължи и затвърди, за да може следващите поколения да станат още по-добри.


Мара КАЛЧЕВА

Коментари