Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
13°C
Времето Видин
14°C
Времето Сандански
10°C
Времето Плевен
13°C
Времето Пловдив
16°C
Времето Русе
13°C
Времето Сливен
11°C
Времето Шумен
12°C
Времето Хасково
16°C
Времето Варна
14°C
Времето Бургас
16°C

Подвластни ли са емоциите ни на „нашественици”?

Прочитания: 401  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Ако винаги сте се страхували, че извънземни може да ви отвлекат и ще завземат разума ви, имаме за вас новина: мозъкът ви вече се контролира от чужди организми, които променят поведението, настроението и емоциите ви. Учените казват: съвременният човек не е индивидуалност.

Твърдението, че разумът и мозъкът ни функционират като единна система, без вътрешни противоречия или дисхармония се счита вече за остаряло. Многобройните проучвания доказват: би било много наивно да се вярва, че на най-основно, биологично ниво ние сме една-единствена генетична структура.

Психичните конфликти, които се предизвикват от щамповани (импринтирани) гени, изразяващи противоречивите биологични интереси на нашите родители, е нещо, с което се сблъскваме всеки ден. Освен това нашите емоции и поведение се контролират не само от гените, но и от чужди микроорганизми, вируси и други “нашественици”.
Това показват най-новите научни разработки. Например Питър Крамър и Паола Бресън публикуваха изследване на геномен импринтинг и въздействието му върху човешкия мозък.

Кои сме ние?
Може и да не знаете това, но емоциите, поведението и психичното здраве се намират под влиянието на голям брой живи същества, които живеят в телата ни и преследват интереси, които често не съвпадат с нашите собствени. Това може да са бактерии, чужди човешки клетки, вируси или щамповани гени, контролирани от вирусоподобни елементи.
Авторите на разработката са успели да докажат: не сме унитарни особи, които напълно се контролират, а по-скоро сбор от суперорганизми на човешки и не човешки елементи, които са интегрирани и са в постоянна борба помежду си, като определят кои сме.

Как става това?
Вземете например токсоплазмозата. Този паразит първоначално се развива в котки и гризачи, но сега с него са заразени от 10 до 70% от хората, в зависимост от възрастта им.
Паразитът може да завърши половата част от жизнения си цикъл само когато е вътре в тялото на котка. Затова, ако гризачите имат токсоплазмоза, тя променя поведението им, унищожавайки инстинктивния им страх от котките. Гризачите стават мудни, слаби и не бягат от хищниците. Котката лесно хваща и изяжда мишката заедно с паразита в телата им.

Казват, че и любовта на хората към котките също отчасти се дължи на инфекция с токсоплазмоза. Този феномен е по-известен като синдром на котката.

За страха отговаря лимбичният лоб в главния мозък. Лимбичната система на мишките се развива в съответствие с генетичния материал на бащата, а не на майката. Същото най-вероятно се отнася и за хората. Според Креймър и Бресън токсоплазмозата може да доведе до развитието на шизофрения или други психични заболявания при човека.

Факт е, че атакуването именно на бащините гени води до нарушения в психичното равновесие. Възможно е токсоплазмозата да си взаимодейства с нас, в резултат на което имунната система стартира определени реакции, по време на които се разрушава аминокиселината триптофан. Това води до развитието на шизофрения.

Неврохимични промени, които се развиват в резултат на разрушаването на триптофана, бяха открити в мозъка на пациенти с шизофрения. Те се свързват с нарушения във възприятието, паметта, пространствената ориентация и способността да се учи.

По същия начин ни влияят и бактериите
Бактериите, които се намират в стомашно-чревния тракт, съдържат стотици пъти повече гени в сравнение с човешкия организъм. Такава бактериална колонизация оказва необратим ефект върху нашето поведение и променя невронните връзки в определени части на мозъка. Проучвания, проведени върху животни, потвърждават този факт.

При хората бактериите може да предизвикат възпаление на стомашно-чревния тракт, които също са включени в развитието на шизофренията, разстройства в настроението, безпокойство и депресия.
Затова Крамър и Бресън отбелязват: назначаването на пробиотици (бифидобактерии и лактобацили) може да има терапевтичен ефект върху психичното здраве.

Експлоатацията на човека от вирусите най-ясно може да се демонстрира чрез примера за цитомегаловирусите.

В Съединените щати между 1988 г. и 1994 г. около 60% от хората на възраст над шест години и повече от 90% от 80-годишните са засегнати от вируса. Инфекцията обикновено е доброкачествена. Въпреки това някои пациенти с определен вариант на гена имат пет пъти по-голям риск от развитие на шизофрения поради цитомегаловирусна инфекция при майката. Точно както е в случая с токсоплазмозата, цитомегаловирусът атакува лимбичната система в организма.

А ретровирусите копират ДНК в генома ни. ДНК на ендогенните ретровируси на човека заемат най-малко 8% от нашия геном. Още 37% са така наречените скачащи гени, които само наподобяват ретровирусите или имат вирусен произход. Поради това вредните вирусни елементи, които остават неактивни, могат да бъдат събудени от различни патогени. Така грипът или простудата може да активират редица ендогенни ретровирусни елементи, които могат да доведат до неврологични възпаления или миелинова дегенерация. Те може да станат и част от развитието на биполярно разстройство или шизофрения.
Напоследък учените намират все повече и повече доказателства в подкрепа на предположението, че нашите мозъци и поведение постоянно се променят поради нахлуването на определени клетки например от чужд човек. Най-вероятният период на инфилтрация е етапът на ембриона. Тогава ни “заразява” майка ни или плодът на близнака ни.

“Изискана” интеграция
Чуждите клетки преминават в организма ни, размножават се и образуват големи участъци вътре в тялото или мозъка ни. Следователно тяхната интеграция може да се нарече изискана: те буквално стават част от организма на гостоприемника.

По този начин авторите обсъждат явлението химеризъм, при което в един организъм си съжителстват генетично различни клетки. Реалните примери показват: интеграцията на клетките от плода в мозъка на майката и/или мозъка на близнака оказват огромно влияние върху развитието на мисленето и поведението.

Крамър и Бресън казват: изучаването на химеризма и “завладяването” на организма от чужди клетки може да има практическа полза - те могат да помогнат при разработването на методи за лечението на психичните заболявания при хората.

Психотерапевтите например биха могли да се възползват от тези научни разработки, за да намерят отговори на въпросите не само за ума, но и за това какво представлява човешкият организъм като цяло. Крамър и Бресън пишат: “По всичко изглежда, че е дошло времето да променим самата концепция за човека. Трябва да разберем, че човекът не е индивидуалност.

Милена ВАСИЛЕВА
 



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA