Иван Стойчев: Мед и орехи ме спасиха от диабета

Иван Стойчев е 75-годишен пенсионер от столичния квартал “Суходол”. В активната си възраст е работил като художник в МК “Кремиковци”, удавала му се е и техниката. Има изобретена машина през 1987 г., внедрена в тогавашния металургичен комбинат. 

- Г-н Стойчев, какви здравословни проблеми имахте през живота си?
- Заразих се на 14 години с хепатит В и лежах в болница. Тогава ми увредиха черния дроб с едни инжекции. После в продължение на 20 години не бях добре. Рефлексите ми бяха забавени, паметта ми се изгуби. Беше голямо страдание за мен. Но се намери един доктор, който ме вкара в нормално състояние. Разбрах обаче какво е да страда душата толкова дълго време. Едва тогава можах да осъзная и какво е да страда друг човек. Ако сам не си страдал, не можеш да разбереш и чуждото страдание.

- Какво променихте в живота си след всичко това?
- Избягвам да пия алкохол, защото от ракия или други напитки излизам много бързо от равновесие.   

- Кога разбрахте, че имате диабет?
- Преди една година. Изглежда, че съм предразположен към диабет. Имах главоболие, но не знаех защо е. Обичах да ям много сладки неща, да преяждам и за всички тези 25 години като пенсионер съм се вкарал в един начин на живот, който ми е увредил организма. Получих и заболяване на ухото. На ушната ми мида се появи коричка, после и екзема. 6-7 години не можех да се отърва от тази екзема. Едва след време прочетох в едно интервю на проф. Едрев, че тази екзема е предвестник на диабета.

Изведнъж дойде кризата и се отключи истински диабетът. Купих си килограм ябълки, смлях ги на машинка и изпих сока наведнъж. Като ми се зави свят, краката ми отказаха да ме държат, бяха като гумени, залитах и паднах на земята в безсъзнание. 

Няколко месеца след това не можех да се оправя. Движех се като насън. Нямах енергия. Каквото и да хапнех, ставах още по-зле. Съзнанието ми сякаш заспиваше. Когато разбрах, че имам диабет, реших да използвам народна медицина. Истината е, че докторите не могат да лекуват болестта, а постоянно ти дават да пиеш лекарства. 

- Какъв лек от народната медицина успя да подобри състоянието ви?
- Опитах с билки, наистина ми помогна една рецепта, която взех от народната медицина: мед, орехи и ананас, но малко подобрена от мен. Сложих също екстракт от коприва и лимон. Трябва да знаете, че всяко лекарство се усвоява по-пълно, когато е в течно състояние. Затова взех захаросан акациев мед и го разтопих на водна баня. Сипах 500 грама орехи в меда, но не просто ги натроших, а ги разбих с кухненски робот на ситно. Получи се нещо като мехлем и като го разтворих след това в настъргания ананас, ефектът му стана по-силен. Пих от сместа цял месец и резултатите дойдоха. Зрението ми се изостри, рефлексите ми се подобриха, сякаш нещо се отпуши в мен. 

- Какво е съотношението на съставките във вашата подобрена рецепта?
- 50% орехи на 50% мед, плюс настърган на ренде ананас -  150 грама. Оставям го да престои 24 часа. От следващия ден сутринта взимам по една лъжица от сместа, 3 пъти на ден. Всеки ден приготвям дозата за следващия. 

- Когато престанете да пиете от сместа, няма ли да се върне заболяването?
- Само ако продължавам със стария си начин на живот -  с преяждане, с ядене на много сладки работи, с моя предишен заседнал живот, без  движение, заболяването със сигурност ще се върне. Затова докато пиех лековитата смес, замених сладкото с повече плодове, спрях да преяждам, започнах да се движа повече, да правя физически упражнения. Аз съм много чувствителен за нещата, които стават в организма ми, и веднага усещам, ако нещо не е наред, ако балансът е нарушен. Когато почувствам нещо нередно, ще повторя едномесечния курс с този лек. Нямам нищо против медицината, но съм се убедил от собствен опит, че другите методи, нетрадиционните, помагат повече. Но трябва да внимаваме и как живеем. Неправилният начин на живот води до заболяванията. Съвременната цивилизация запада, защото сме задоволени материално и вече не се борим. Здравето на човека се постига в борбата, а не в леността, в яденето и в спането. Ако не направим остър завой на 180 градуса, няма спасение, ще си останем болни. 


Мара КАЛЧЕВА