Василена Матакева: Ако познаваш правилния доктор, здравната система е добра - иначе е кошмарна!
Китайци ми оправиха скъсаните връзки на глезена и коляното
Василена Матакева е популярно лице от телевизионния екран. Но освен спортен журналист и коментатор в БНТ, тя е и майка на три дъщери - Ивона, Алекса и Амира, като последната е само на две годинки. Василена може да се похвали също с баскетболни титли, които е печелила с всички отбори на “Левски” - от момичета до жени. Специално за MyClinic тя споделя как се грижи за своето здраве и колко е отговорно да бъдеш майка.
- Василена, разкажи за кариерата си в баскетбола?
- Първият ми треньор е Ваня Малеева - изключителен педагог и психолог. Не исках да тренирам баскетбол, защото се занимавах с художествено слово, с театър, с драматургия. Но в 5-ти клас баща ми ме заведе в залата по баскетбол и Ваня Малеева ме накара да заобичам баскетбола. Следващите ми треньори бяха Иван Цанков - светла му памет, и Иван Липичев. С тях направихме сериозни постижения в отбора на “Левски” в различните възрастови групи. Бяхме шампионки много години. След това бях и в славния женски отбор на “Левски”, начело със Славчо Бояджиев. Но тогава по-скоро седях на пейката и поглъщах с отворени очи всичко, което правеше на игрището целия звезден състав. Говоря за онзи отбор, който спечели Купата на европейските шампиони. Да бъда до тези уникални баскетболистки беше страхотно. Имам и една година в женския отбор на “Славия”. Но когато започнах да уча в НСА, бях задължена да играя или в отбора на НСА, или в “Академик”. Избрах “Академик”. В първи курс се омъжих, във втори родих и приключих с баскетболната кариера. Иван Липичев периодично ме кара да се връщам да играя баскетбол и много се забавлявам от тия негови оферти.
- А как влезе в спортната журналистика?
- Беше логично продължение на това, че съм играла баскетбол. Учих в Национална спортна академия, след това завърших и Спортна журналистика. В БНТ стажувах дълго време, докато Сашо Диков не ме взе в предаването “Маратон”. Работила съм и в “Радио 99”, и в “Радио 7 дни”, което опитахме да направим със Сашо Диков и Наско Караиванов. Беше замислено като 24-часово спортно радио, но просъществува 4 месеца, не издържахме финансово. След това пак се върнах в телевизията.
- Останаха ли ти някакви травми от баскетбола?
- Имам четири пъти скъсани връзки на десния глезен и веднъж коленни връзки.
За голямо мое щастие се разминах без операции
По щастлива случайност първия път в Спортния диспансер “Диана” имаше китайци, които прилагаха акупунктура и акупресура. Те работеха с д-р Вирджиния Михайлова. Та благодарение на нея тези китайци ме поеха. След това си знаех къде да отида и не съм минавала нито през гипс, нито през операция. Сегашното поколение ми се струва малко по-халтаво от нас. Голямата ми дъщеря има две операции на крака, които й се случиха на около 17-18-годишна възраст. В този отбор на НСА нямаше момиче без операция. По наше време нямаше такива неща. Ивон разтегна връзки и сухожилия 2-3 пъти. Благодаря на д-р Тони Георгиев, който успя да я вдигне на крака. Последният път каза, че ако се случи още веднъж подобна контузия на глезена, ще се наложи операция. Така и стана.
- А ти здрава ли си и как го постигаш?
- Абсолютно здрава. От нищо сериозно не съм боледувала. А след раждането на третата ми дъщеря се чувствам чисто нова! Мога да изкарам още няколко живота. (б.а. смее се) Според мен е въпрос на ген. Дължи се и на любовта, която чувствам от и към хората, които ме заобикалят. Имам три дъщери - Ивон, Алекса и Амира, което означава принцеса на персийски. Непрекъснато се опитвам да съм в някакъв синхрон с тях, за да мога да им помагам, да се грижа за тях, особено за най-малката, защото е само на 2 години. Това ми дава сили и ме крепи. Разбира се, спазвам и някакъв режим на хранене.
От няколко години не ям месо и риба
Не ям и млечни продукти. Станала съм нещо като веган, но наблягам на тестото, което не е много добра идея. Започнах да се храня с много зеленчуци и плодове, а също и със сушени плодове и ядки.
- Защо отказа млякото и млечните продукти?
- Миналата година малката беше в болница с тежко хранително разстройство и съмнения за ротавирусна инфекция. Изкарахме някакъв кошмар десетина дни. Тогава покрай ротавирусите започнах много да чета и ми попаднаха интересни изследвания, като се започне от факта, че човекът е единственият бозайник, който след кърмаческа възраст продължава да приема мляко, а то почти не се разгражда в организма. И така от само себе си ми опротивя млякото. Но малката яде, защото има нужда, трябва да расте. След време тя сама ще избере какво ще яде. Големите ми дъщери не ядат месо, като сами са стигнали до това решение.
- По-лесно ли ти беше да гледаш третата дъщеря след опита с първите две?
- Преди 20 години бях много сърдита. Имах чувството, че децата ми отнемат някакво много важно време. Всъщност, всичкото ми време беше за тях. Сега съм по-усмихната, по-добра, по-пораснала. На тази възраст по-лесно се гледа дете, защото си по-осъзнат. Иначе в никакъв случай не е по-лесно сега да отглеждаш дете. Едно време се спазваха канони, например захранване на 3 месеца - няма варианти искаш ли, не искаш ли. Захранване със сок и край! А сега - ако искате, го захранете, ако искате, недейте, ама може със сок, може със супа, пийте вода, не пийте вода. Сега е много по-свободно, хората правят каквото си искат и след това носят отговорност за решенията си.
- Кърмеше ли?
- Кърмех голямата, но
за три месеца получих два мастита и родилна треска
Средната кърмих 40 дни и пак се случи. За малката изобщо не направих опит.
- Как се справяш, когато малката настине? Тичаш ли веднага при доктора, или започваш с бабини илачи?
- Започвам с бабините илачи. Последният пример: 10 дни детето кашля, аз му давам един сироп, втори, трети. Джипито ми даде четвърти сироп. Накрая се ядосах, отидох на лекар и сега детето пие антибиотик. Уважавам антибиотиците, защото предотвратяват допълнителни проблеми. Обичам и хомеопатия, но невинаги мога да изчакам до края да свърши работа. Не съм кой знае колко притеснителна, макар че може би лъжа, защото на Нова година Амира си беше вкарала бобче в носа и доста се притеснявах, докато го извадят.
- Ходиш ли на профилактични прегледи?
- Не, в интерес на истината. Ходя само за зъбите, защото съм в една система, в която ми се обаждат и ме привикват на всеки шест месеца. Ако може всички доктори да са като зъболекаря и гинеколога ми и като травматолога Тони Георгиев. Това са тримата доктори, на които имам доверие. Ако можеше те всичко да ми лекуват.
- Зъболекарите обикновено всяват страх.
- Моят е страхотен. Казва се д-р Селар Франсис. Той ме излекува от страха от зъболекар преди 20 години и оттогава му имам пълно доверие. Освен това ми спаси Ивончето. Ухапа я куче така, че й надра черепа, смъкна й скалпа. Детето беше много зле. Висяхме по “Пирогов”, шиха я. След два дни се поду така, че нямаше нито очи, нито нос, а челото й беше два пръста напред. Д-р Франсис идваше у нас сутрин и вечер със сериозно количество инжекции и тя се оправи. После шефът на неврохирургията ми каза, че моят зъболекар ми е спасил детето.
- Какво ти е впечатлението от здравната система в България?
- Здравната система е просто кошмарна, съвсем никаква я няма. Сега положението е да познаваш добър доктор, да му се довериш и той наистина да оправдае очакванията ти. Така че, ако познаваш правилния доктор, здравната система е ОК. Но ако влезеш във въртележката, проблемът е доста сериозен.
Мара КАЛЧЕВА
- Василена, разкажи за кариерата си в баскетбола?
- Първият ми треньор е Ваня Малеева - изключителен педагог и психолог. Не исках да тренирам баскетбол, защото се занимавах с художествено слово, с театър, с драматургия. Но в 5-ти клас баща ми ме заведе в залата по баскетбол и Ваня Малеева ме накара да заобичам баскетбола. Следващите ми треньори бяха Иван Цанков - светла му памет, и Иван Липичев. С тях направихме сериозни постижения в отбора на “Левски” в различните възрастови групи. Бяхме шампионки много години. След това бях и в славния женски отбор на “Левски”, начело със Славчо Бояджиев. Но тогава по-скоро седях на пейката и поглъщах с отворени очи всичко, което правеше на игрището целия звезден състав. Говоря за онзи отбор, който спечели Купата на европейските шампиони. Да бъда до тези уникални баскетболистки беше страхотно. Имам и една година в женския отбор на “Славия”. Но когато започнах да уча в НСА, бях задължена да играя или в отбора на НСА, или в “Академик”. Избрах “Академик”. В първи курс се омъжих, във втори родих и приключих с баскетболната кариера. Иван Липичев периодично ме кара да се връщам да играя баскетбол и много се забавлявам от тия негови оферти.
- А как влезе в спортната журналистика?
- Беше логично продължение на това, че съм играла баскетбол. Учих в Национална спортна академия, след това завърших и Спортна журналистика. В БНТ стажувах дълго време, докато Сашо Диков не ме взе в предаването “Маратон”. Работила съм и в “Радио 99”, и в “Радио 7 дни”, което опитахме да направим със Сашо Диков и Наско Караиванов. Беше замислено като 24-часово спортно радио, но просъществува 4 месеца, не издържахме финансово. След това пак се върнах в телевизията.
- Останаха ли ти някакви травми от баскетбола?
- Имам четири пъти скъсани връзки на десния глезен и веднъж коленни връзки.
За голямо мое щастие се разминах без операции
По щастлива случайност първия път в Спортния диспансер “Диана” имаше китайци, които прилагаха акупунктура и акупресура. Те работеха с д-р Вирджиния Михайлова. Та благодарение на нея тези китайци ме поеха. След това си знаех къде да отида и не съм минавала нито през гипс, нито през операция. Сегашното поколение ми се струва малко по-халтаво от нас. Голямата ми дъщеря има две операции на крака, които й се случиха на около 17-18-годишна възраст. В този отбор на НСА нямаше момиче без операция. По наше време нямаше такива неща. Ивон разтегна връзки и сухожилия 2-3 пъти. Благодаря на д-р Тони Георгиев, който успя да я вдигне на крака. Последният път каза, че ако се случи още веднъж подобна контузия на глезена, ще се наложи операция. Така и стана.
- А ти здрава ли си и как го постигаш?
- Абсолютно здрава. От нищо сериозно не съм боледувала. А след раждането на третата ми дъщеря се чувствам чисто нова! Мога да изкарам още няколко живота. (б.а. смее се) Според мен е въпрос на ген. Дължи се и на любовта, която чувствам от и към хората, които ме заобикалят. Имам три дъщери - Ивон, Алекса и Амира, което означава принцеса на персийски. Непрекъснато се опитвам да съм в някакъв синхрон с тях, за да мога да им помагам, да се грижа за тях, особено за най-малката, защото е само на 2 години. Това ми дава сили и ме крепи. Разбира се, спазвам и някакъв режим на хранене.
От няколко години не ям месо и риба
Не ям и млечни продукти. Станала съм нещо като веган, но наблягам на тестото, което не е много добра идея. Започнах да се храня с много зеленчуци и плодове, а също и със сушени плодове и ядки.
- Защо отказа млякото и млечните продукти?
- Миналата година малката беше в болница с тежко хранително разстройство и съмнения за ротавирусна инфекция. Изкарахме някакъв кошмар десетина дни. Тогава покрай ротавирусите започнах много да чета и ми попаднаха интересни изследвания, като се започне от факта, че човекът е единственият бозайник, който след кърмаческа възраст продължава да приема мляко, а то почти не се разгражда в организма. И така от само себе си ми опротивя млякото. Но малката яде, защото има нужда, трябва да расте. След време тя сама ще избере какво ще яде. Големите ми дъщери не ядат месо, като сами са стигнали до това решение.
- По-лесно ли ти беше да гледаш третата дъщеря след опита с първите две?
- Преди 20 години бях много сърдита. Имах чувството, че децата ми отнемат някакво много важно време. Всъщност, всичкото ми време беше за тях. Сега съм по-усмихната, по-добра, по-пораснала. На тази възраст по-лесно се гледа дете, защото си по-осъзнат. Иначе в никакъв случай не е по-лесно сега да отглеждаш дете. Едно време се спазваха канони, например захранване на 3 месеца - няма варианти искаш ли, не искаш ли. Захранване със сок и край! А сега - ако искате, го захранете, ако искате, недейте, ама може със сок, може със супа, пийте вода, не пийте вода. Сега е много по-свободно, хората правят каквото си искат и след това носят отговорност за решенията си.
- Кърмеше ли?
- Кърмех голямата, но
за три месеца получих два мастита и родилна треска
Средната кърмих 40 дни и пак се случи. За малката изобщо не направих опит.
- Как се справяш, когато малката настине? Тичаш ли веднага при доктора, или започваш с бабини илачи?
- Започвам с бабините илачи. Последният пример: 10 дни детето кашля, аз му давам един сироп, втори, трети. Джипито ми даде четвърти сироп. Накрая се ядосах, отидох на лекар и сега детето пие антибиотик. Уважавам антибиотиците, защото предотвратяват допълнителни проблеми. Обичам и хомеопатия, но невинаги мога да изчакам до края да свърши работа. Не съм кой знае колко притеснителна, макар че може би лъжа, защото на Нова година Амира си беше вкарала бобче в носа и доста се притеснявах, докато го извадят.
- Ходиш ли на профилактични прегледи?
- Не, в интерес на истината. Ходя само за зъбите, защото съм в една система, в която ми се обаждат и ме привикват на всеки шест месеца. Ако може всички доктори да са като зъболекаря и гинеколога ми и като травматолога Тони Георгиев. Това са тримата доктори, на които имам доверие. Ако можеше те всичко да ми лекуват.
- Зъболекарите обикновено всяват страх.
- Моят е страхотен. Казва се д-р Селар Франсис. Той ме излекува от страха от зъболекар преди 20 години и оттогава му имам пълно доверие. Освен това ми спаси Ивончето. Ухапа я куче така, че й надра черепа, смъкна й скалпа. Детето беше много зле. Висяхме по “Пирогов”, шиха я. След два дни се поду така, че нямаше нито очи, нито нос, а челото й беше два пръста напред. Д-р Франсис идваше у нас сутрин и вечер със сериозно количество инжекции и тя се оправи. После шефът на неврохирургията ми каза, че моят зъболекар ми е спасил детето.
- Какво ти е впечатлението от здравната система в България?
- Здравната система е просто кошмарна, съвсем никаква я няма. Сега положението е да познаваш добър доктор, да му се довериш и той наистина да оправдае очакванията ти. Така че, ако познаваш правилния доктор, здравната система е ОК. Но ако влезеш във въртележката, проблемът е доста сериозен.
Мара КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари