Многото секс на младини води до възпаление на простатата
Простатитът обикновено се среща в млада възраст - от 20 до 40 г.
Д-р Христо Дамянов завършва висшето си образование в Медицинския факултет на Медицинска академия-София. В продължение на няколко години работи като лекар към системата на Министерството на отбраната. Практикува в урологичното отделение на Военна болница - гр. Сливен, а после става завеждащ на урологичното отделение към поликлиниката на ВМА, София. През 1994 г. работи като консултант в урологично отделение на Университетска болница “Ал Таура”, Сана, Йемен.
Той е създател и началник на урологичното отделение в Националния онкологичен център, където работи до 2003 г. Специализирал е в Дания и САЩ. Автор е на над 80 научни публикации (17 от които в авторитетни европейски издания), 2 изобретения, 4 рационализации и 1 монография. През последните години е автор на 8 публикации в областта на интегративната онкология, 4 от които в престижни медицински издания.
Член е на Съюза на учените в България, Академията на науките - Ню Йорк, Световната асоциация по урология (SIU), Европейската асоциация по урология (EAU) и на Балканския онкологичен съюз (BUON), Международната организация на лекарите, практикуващи интегративна медицина (IOICP), Европейската академия по Инсулин потенцирана терапия (IPT/IPTLD).
По инициатива на д-р Дамянов в началото на 2014 г. в страната ни е въведен методът за системна хипертермия в комплексното лечение на онкологичните заболявания.
- Д-р Дамянов, често срещан проблем ли е простатитът при мъжете?
- Простатитът, или възпалението на простатната жлеза, е едно от най-честите заболявания на половата система при мъжа. Обикновено се среща в млада възраст от 20 до 40 години. Значимостта на заболяването се определя от сериозно нарушаване на качеството на живот на засегнатите от него, съпоставимо с такива хронични заболявания, като инфаркт на миокарда, стенокардия, болестта на Крон. Отражение на заболяването са значителни психологични и социални проблеми при мъжете в сексуално активната и трудоспособна възраст.
- Какви са особеностите в протичането на заболяването?
- Заболяването може да протече остро - т.нар. остър простатит, или хронично. В практиката все по-рядко се срещат случаи с остър простатит, докато тези с хронично протичане са с тенденция за повишена честота.
- Какви са видовете простатит?
- Различават се основно два вида простатит - хроничен бактериален простатит, когато възпалението е причинено от бактериални инфекции и не бактериален, при който не се установява инфекциозен причинител т.нар. хроничен небактериален простатит. При трета група пациенти, които са със симптоми, сходни с тези на хроничния простатит, но не се установява инфекция и възпалителни промени в простатната жлеза, е налице т.нар. невъзпалителен синдром на хронична тазова болка.
- По различен начин ли се проявяват симптомите при хроничния небактериален и бактериалния простатит?
- При хроничния небактериален простатит симптомите са сходни с тези на бактериалния, но разликата е в това, че при изследване на урината и простатния секрет не се установяват бактерии, но има наличие на завишен брой левкоцити (бели кръвни клетки), което е указание, че e налице възпалителен процес на простатната жлеза.
Причините за възникване
на неинфекциозния простатит не са добре проучени. Сред предполагаемите фактори за възникване на заболяването влизат прекомерната сексуална активност в млада възраст, застойни промени в простатната жлеза в резултат на снижена полова активност, професии, свързани с продължително излагане на вибрации на тазовите органи (напр. шофьори), резки физически натоварвания при напълнен с урина пикочен мехур, нарушения в инервацията на долните пикочни пътища, нарушения в тазовото кръвообращение, нарушения в имунитета и др.
При невъзпалителния синдром на хроничната тазова болка изследванията не показват наличие на левкоцити в простатния секрет и урината, но има болкови симптом и нарушения в уринирането.
Въпреки че причините за възникване на това състояние не са добре изяснени, преобладава становището, че основна причина за появата и развитието му е неврогенна дисрегулация на долните пикочни пътища. Предполага се, че дисфункцията на мускулите на тазовото дъно, като резултат на нарушения в периферната инервация води до функционални и органични промени в долните пикочни пътища.
- Какви са проблемите в лечението на простатита?
- До момента лечението на хроничния простатит остава не напълно решен проблем. Нерядко подценяването му и шаблонното и едностранчиво лечение водят до сериозни неудачи с тежко отражение върху психиката и сексуалната активност на пациента. Заболяването се лекува трудно и продължително, поради недобре изучените причинни фактори и поради разположението на простатната жлеза ниско в таза и ограничения достъп на антибиотиците до простатната жлеза чрез кръвното русло. Допълнително лечението се затруднява от трудности при установяване на специфичния микробен причинител.
- Кои фактори трябва да се имат предвид, за да се подбере най-подходящото и максимално ефективно лечение за конкретния пациент?
- При избора на лечение трябва да се вземат предвид множество фактори като: вида на простатита, факторите за възникването му, продължителността на страданието, ефекта от предшестващо лечение и др.
Лечението трябва да е комплексно,
насочено към коригиране на нарушенията, довели до възникване на заболяването, повлияване на инфекциозния причинител и възпалителните процеси в простатната жлеза, подобряване на функцията на простатната жлеза, коригиране на психичните и сексуалните нарушения и активна профилактика на рецидиви на заболяването.
Препоръките към лекуваните пациенти преди всичко трябва да включват мерки за нормализиране на половия живот, подобряване на сексуалната култура и хигиена, своевременно лечение на различни инфекциозни и възпалителни заболявания, избягване на пикантни храни и алкохол, на застоял живот и практикуване на спорт, без прекомерни натоварвания.
При наличието на инфекциозен причинител задължително е прилагането на продължително антибиотично лечение. Съвременното становище по отношение на антибактериалната терапия на хроничния простатит е, че най-добрите резултати могат да се очакват от използването на антибиотици. В последно време приложение намира и използването на алфа1- адреноблокери, които повлияват болковия симптом и подобряват уринирането. Лечението с тези препарати трябва да продължи не по-малко от 3 месеца.
Комбинирането на антибиотичното лечение с физикални методи на лечение, диета, промяна в стила на живот, фитотерапия и подходящи хранителни добавки повишава лечебните резултати.
Милена ВАСИЛЕВА
Той е създател и началник на урологичното отделение в Националния онкологичен център, където работи до 2003 г. Специализирал е в Дания и САЩ. Автор е на над 80 научни публикации (17 от които в авторитетни европейски издания), 2 изобретения, 4 рационализации и 1 монография. През последните години е автор на 8 публикации в областта на интегративната онкология, 4 от които в престижни медицински издания.Член е на Съюза на учените в България, Академията на науките - Ню Йорк, Световната асоциация по урология (SIU), Европейската асоциация по урология (EAU) и на Балканския онкологичен съюз (BUON), Международната организация на лекарите, практикуващи интегративна медицина (IOICP), Европейската академия по Инсулин потенцирана терапия (IPT/IPTLD).
По инициатива на д-р Дамянов в началото на 2014 г. в страната ни е въведен методът за системна хипертермия в комплексното лечение на онкологичните заболявания.
- Д-р Дамянов, често срещан проблем ли е простатитът при мъжете?
- Простатитът, или възпалението на простатната жлеза, е едно от най-честите заболявания на половата система при мъжа. Обикновено се среща в млада възраст от 20 до 40 години. Значимостта на заболяването се определя от сериозно нарушаване на качеството на живот на засегнатите от него, съпоставимо с такива хронични заболявания, като инфаркт на миокарда, стенокардия, болестта на Крон. Отражение на заболяването са значителни психологични и социални проблеми при мъжете в сексуално активната и трудоспособна възраст.
- Какви са особеностите в протичането на заболяването?
- Заболяването може да протече остро - т.нар. остър простатит, или хронично. В практиката все по-рядко се срещат случаи с остър простатит, докато тези с хронично протичане са с тенденция за повишена честота.
- Какви са видовете простатит?
- Различават се основно два вида простатит - хроничен бактериален простатит, когато възпалението е причинено от бактериални инфекции и не бактериален, при който не се установява инфекциозен причинител т.нар. хроничен небактериален простатит. При трета група пациенти, които са със симптоми, сходни с тези на хроничния простатит, но не се установява инфекция и възпалителни промени в простатната жлеза, е налице т.нар. невъзпалителен синдром на хронична тазова болка.
- По различен начин ли се проявяват симптомите при хроничния небактериален и бактериалния простатит?
- При хроничния небактериален простатит симптомите са сходни с тези на бактериалния, но разликата е в това, че при изследване на урината и простатния секрет не се установяват бактерии, но има наличие на завишен брой левкоцити (бели кръвни клетки), което е указание, че e налице възпалителен процес на простатната жлеза.
Причините за възникване
на неинфекциозния простатит не са добре проучени. Сред предполагаемите фактори за възникване на заболяването влизат прекомерната сексуална активност в млада възраст, застойни промени в простатната жлеза в резултат на снижена полова активност, професии, свързани с продължително излагане на вибрации на тазовите органи (напр. шофьори), резки физически натоварвания при напълнен с урина пикочен мехур, нарушения в инервацията на долните пикочни пътища, нарушения в тазовото кръвообращение, нарушения в имунитета и др.
При невъзпалителния синдром на хроничната тазова болка изследванията не показват наличие на левкоцити в простатния секрет и урината, но има болкови симптом и нарушения в уринирането.
Въпреки че причините за възникване на това състояние не са добре изяснени, преобладава становището, че основна причина за появата и развитието му е неврогенна дисрегулация на долните пикочни пътища. Предполага се, че дисфункцията на мускулите на тазовото дъно, като резултат на нарушения в периферната инервация води до функционални и органични промени в долните пикочни пътища.
- Какви са проблемите в лечението на простатита?
- До момента лечението на хроничния простатит остава не напълно решен проблем. Нерядко подценяването му и шаблонното и едностранчиво лечение водят до сериозни неудачи с тежко отражение върху психиката и сексуалната активност на пациента. Заболяването се лекува трудно и продължително, поради недобре изучените причинни фактори и поради разположението на простатната жлеза ниско в таза и ограничения достъп на антибиотиците до простатната жлеза чрез кръвното русло. Допълнително лечението се затруднява от трудности при установяване на специфичния микробен причинител.
- Кои фактори трябва да се имат предвид, за да се подбере най-подходящото и максимално ефективно лечение за конкретния пациент?
- При избора на лечение трябва да се вземат предвид множество фактори като: вида на простатита, факторите за възникването му, продължителността на страданието, ефекта от предшестващо лечение и др.
Лечението трябва да е комплексно,
насочено към коригиране на нарушенията, довели до възникване на заболяването, повлияване на инфекциозния причинител и възпалителните процеси в простатната жлеза, подобряване на функцията на простатната жлеза, коригиране на психичните и сексуалните нарушения и активна профилактика на рецидиви на заболяването.
Препоръките към лекуваните пациенти преди всичко трябва да включват мерки за нормализиране на половия живот, подобряване на сексуалната култура и хигиена, своевременно лечение на различни инфекциозни и възпалителни заболявания, избягване на пикантни храни и алкохол, на застоял живот и практикуване на спорт, без прекомерни натоварвания.
При наличието на инфекциозен причинител задължително е прилагането на продължително антибиотично лечение. Съвременното становище по отношение на антибактериалната терапия на хроничния простатит е, че най-добрите резултати могат да се очакват от използването на антибиотици. В последно време приложение намира и използването на алфа1- адреноблокери, които повлияват болковия симптом и подобряват уринирането. Лечението с тези препарати трябва да продължи не по-малко от 3 месеца.
Комбинирането на антибиотичното лечение с физикални методи на лечение, диета, промяна в стила на живот, фитотерапия и подходящи хранителни добавки повишава лечебните резултати.
Милена ВАСИЛЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари