Компютърната пристрастеност може да предизвика убийствена агресия

15-годишно момче, пристрастено към компютърни игри, загубва контрол над действията си при поредната семейна разправия заради наложеното от родителите наказание една седмица да не сяда пред монитора. Младежът нападнал майка си с нож, като й нанася множество прободни рани. Жената умира от обилна кръвозагуба. Малко по-късно развилнелият се младеж ранил и баща си. Мъжът е закаран в болница в тежко състояние. Целият град е потресен от случилото се. Разследващите твърдят, че досега не са работили по толкова тежко престъпление. „Да, тази опасност е напълно реална: компютърните игри създават зависимост. Тя е свързана, от една страна, със стремежа към победа и преминаване на следващо ниво на играта. За тази цел се упражнява виртуална агресия, изразяваща се в убиване, стрелба, ръкопашен бой, при което противникът се унищожава.

Облъчването на мозъка с определени честоти действа на психиката като опиат. По-опасен е ефектът от облъчването на мозъка с определени честоти, които създават чувство за удоволствие и действат на психиката като опиат. Те се излъчват от екраните на устройствата и са модулирани в игри, реклами и други форми за пренос на информация. Известни са като психотронно оръжие, което прави човек агресивен и грубо-неадекватен в постъпките си. Тези форми на психотронно оръжие са разработвани в ерата на студената война с цел обезвреждане на противника без конвенционални средства. Днес могат масово да се прилагат под всякаква форма чрез електронни устройства и да дават същия ефект. От нас зависи доколко ще ограничим достъпа на децата си до такъв тип облъчване, преди да стигнат до крайности в отношенията си с околните. Освен това пристрастените към компютърните игри, увлечени в играта, стоят до късно, забравяйки, че е време за сън. Това е следващата голяма опасност, която може да ни причини зависимостта от компютърните игри. Защото, освен всичко друго, качественият нощен сън подпомага не само паметта, но и имунната система да „запомни“ ключовите характеристики на микробите, за да може да ги разпознае и атакува, ако в бъдеще попаднат в организма. Проучвания сочат, че паметта и имунната система функционират по подобен начин – като обработват информация. Както паметта, така и имунната система запазват първоначалната информация в краткосрочен план и с помощта на съня тя се „запаметява“ в дългосрочен план”, обясни експертът.
  
Имунната система създава „спомени” от бактерии и вируси
 
След проведено мащабно проучване учените стигат до заключението, че информацията се кодира, докато спим, за да не пречи на обработването на „спешната“ информация, когато сме в будно състояние. Имунната система създава спомени като събира фрагменти от бактерии или вируси, за да създаде трайна имунологична памет. Това й позволява да реагира, когато се сблъска с познати микроби. Причината, поради която капацитетът на краткосрочната памет и имунна система е ограничен, е необходимостта да се съсредоточим върху същественото и да се избегне претоварване. Според данните на различни проучвания в период след ваксинация се наблюдава дългосрочно увеличаване в броя на Т-клетките на паметта след дълбок нощен сън. Един от най-често срещаните фактори между паметта и имунната система е влиянието на хормона кортизон, който ни поддържа будни. По време на сън той е потиснат. Кортизонът потиска активността както в областта в мозъка, която се свързва с паметта, така и в имунната система. Когато спим, в мозъка ни се произвежда мелатонин -естественият хормон на съня. Недоспиването е свързано с недостиг на този хормон.

 
Милена ВАСИЛЕВА