Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
15°C
Времето Видин
15°C
Времето Сандански
13°C
Времето Плевен
17°C
Времето Пловдив
15°C
Времето Русе
17°C
Времето Сливен
16°C
Времето Шумен
16°C
Времето Хасково
15°C
Времето Варна
17°C
Времето Бургас
15°C

Защо бягат децата от час?

Друга причина е, че не искат да учат - не виждат смисъла от това
Прочитания: 534  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
© Shutterstock

В днешната статия ще разгледам някои причини, поради които децата предпочитат да избягат от часовете в училище. Разделих ги в три подкатегории: първата включва взаимоотношенията, възникващи между самите ученици, както и между ученици и учители. Тук е цялата гама на отношенията - харесване, приемане, отхвърляне, обиди, унижения, тормоз, неглижиране, липса на доверие, интриги и двуличие между децата. Учениците са чувствителни и към отношението на учителите към тях. Втората включва естеството на учебния материал, интереса към него и начина на преподаване. Като трета ще маркирам оценките и наказанията, спазването на правила, нежеланието за полагане на усилия, писмените изпитвания (контролни, класни работи, тестове, матури)  и... желанието сутрин да си поспят.

Децата са чувствителни, отворени за хора и контакти, лесно раними, състрадателни, доверчиви. Когато навлязат в пространството на училището и неговия живот, наред с усвояването на знания по предметите, те са изправени пред различни по характер предизвикателства: 

• да намерят мястото си сред съучениците от класа и да го отстоят; 

• да общуват с другите деца, да създадат приятелства, да си намерят среда, в която да се движат; 

• да изберат - да се предпазят ли от негативните лидери в училище, или да ги последват; 

• да отработят стратегия на учене и успеваемост; 

• да представят себе си така, че да бъдат харесани едновременно и от съученици, и от учители;

• да получават високи оценки и да се чувстват “отличници”;

• да живеят без усещането, че си губят времето.

Колкото и да им се иска на учениците някой друг (родител например) да развие тези умения и да отстои гореописаните позиции, е необходимо всеки да ги отработи и отстои сам.

През различните възрасти и степени на образование (начална, прогимназиална, гимназиална) причините, поради които на учениците не им се ходи на училище, са различни. На първолаците им е трудно да се разделят с родителите, със защитения свят на семейството, в което са център на внимание, и с играта. Когато прекрачат прага на класната стая, в живота им се появяват ученето и домашните, правилата и спазването им. Правилата регулират поведението на хората, но в същото време  ограничават порива, ежеминутно “стоят на дневен ред”, а неспазването им води до последствия. Ежедневната дейност в учебните часове е трудна за децата, но на този етап те все още не мислят за бягства от час (в общия случай). При тях (на тази възраст) протестът от ученето, правилата и взаимоотношенията може да се наблюдава в поведението. Но с подкрепата на родителите и учителите, детето преминава прехода и се адаптира към училищния живот. 

 Харесването и приемането 

Тема, важна за училищния и личния живот. Ако детето не се чувства одобрено и прието от връстниците и учителите си в училището, в което учи, то страда, търси причината и тъй като ситуацията е болезнена за него - в някои случаи предпочита да избяга. Това, разбира се, не е решението. Когато бягаме от нещо, то ни връхлита с по-голяма сила. Наред с харесването и приемането, учениците споделят, че една от причините да не обичат да ходят на училище са взаимоотношенията им с връстниците. И то точно онези взаимоотношения, в които има обиди, унижения, тормоз, липса на доверие, интриги и двуличие. В прогимназиалния етап и в гимназиалния учениците имат нужда да споделят с връстници, да дискутират теми, които ги вълнуват, да съгласуват мнения. Когато в общуването със съучениците си срещнат присмех от тяхна страна, обида или се почувстват унижени, те се свиват, преживяват драматично случващото се и са склонни да генерализират станалото. Тоест да решат, че така ще се случва с всички хора, с които ще общуват и във всички сфери на живота.

Идва ред на 

нежеланието за полагане на усилия за учене 

Тази тема е свързана с постоянството, упоритостта, вниманието, концентрацията, ангажираността и отговорността към себе си. Човек има нагласа да живее на принципа на най-малкото съпротивление, ориентиран е към удоволствия и забавления. Не обича да полага усилия и често е склонен да се съпротивлява на новото и непознатото, прави го от страх и съмнение дали ще се справи, от една страна, а от друга - защото е по-удобно. Това важи и за децата. Ученето е свързано с усилия, повторения, обогатяване на знанията, разширяване на понятия. За да покрият държавните образователни изисквания по съответния предмет, е нужен ежедневен упорит труд, самодисциплина и силен мотив. И ако не е научен на труд и упоритост, ученикът няма как да се справи. Тук има и още една възможна причина за нежелание - ако детето живее в среда, в която неговите постижения не се ценят, в която знанието не е ценност. Тук е мястото и да спомена конкурентната среда, в която се случва всичко това. Когато един (или няколко ученици) от класа има свой личен мотив за успех, той задава темпото и става мерило за успеха на съучениците си. За съучениците му това са първите срещи с конкуренцията и те чертаят първите стратегии за справяне с нея - ще неглижират ли желанието за успех, или ще се увлекат от него?

Има и още една причина децата да не искат да учат - не виждат смисъла от това. За съжаление, това е така... За да убедим децата да учат и да стоят в училище, е необходимо да им обясним защо образованието е ценност и защо е такова за нас самите. С какво то е полезно за нашия живот. Каква практическа полза имаме от него. Това е мотивът... Важното послание, което родителите и учителите е необходимо да отправят към децата в този аспект, е, че 

информацията, която усвояват в училище, 

е основата на действия, които ще предприемат в посока постигане на значима цел. 

Да разширим разсъжденията тук:

Знанията по съответните предмети в училище запознават децата с областите на науката, които са в основата на различните професии. За да сме успешни в личния си живот, е необходимо да изберем професия, която отговаря на интересите ни, в чието развитие виждаме смисъл да полагаме усилия. Изборът на професия е свързан и с личния ни материален и финансов просперитет. Когато се ориентирам към професия, която за мен е значима и интересна, а любопитството ми е живо във всяка нейна сфера, то за да може ученикът да изучава въпросната наука на университетско ниво и да придобие възможността да упражнява професията, е нужно в училище напълно да усвои знанията с тази предметна област.

Неприятното преживяване при получаване на по-ниска оценка идва от категоричността на измерените постижения. Оценките са обратната връзка за това, което реално, в този момент ученикът може и е направил. 



Отношението на учителите 

Няма да отварям дискусията за учителите и качеството на образованието, за учебните програми и т.н. За друго ще пиша. И ще започна с изречение на ученик: “Когато родителите ми и учителят ми ме подкрепят, аз се чувствам много силен!”. Всеки човек, който е избрал професията си, вдъхновен от учителя си в училище, знае за какво усещане иде реч. За онова, което ни отнася в друг свят, когато учителят започне да разказва урока, да обяснява, да дава подробности, да ни посвещава в тайните на науката си, да ни открива детайли. И когато удари звънецът, са необходими секунди да се върнем в реалността на настоящия момент. Това е отношението на учителя към предмета. Но има и още едно, също толкова важно - отношението му към учениците. 

Учителите, които работят призванието си, умеят с един поглед да стигнат до душата на детето, могат да го усетят, да отделят от времето си да поговорят насаме, спазват конфиденциалността, виждат силните му страни, наблягат на ресурса, успяват да запалят искрата на интереса у него. Те дават на учениците си пространство да опитат, да повторят, да сгрешат, да научат, да експериментират, да усвоят и да се развият. Дават информация. Създават усещане за ангажираност. Насърчават. Признават успехите.


Борянка Борисова, психолог



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA