Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
12°C
Времето Видин
11°C
Времето Сандански
8°C
Времето Плевен
9°C
Времето Пловдив
9°C
Времето Русе
10°C
Времето Сливен
4°C
Времето Шумен
5°C
Времето Хасково
9°C
Времето Варна
5°C
Времето Бургас
5°C

Д-р Аджит Кулкарни: Езикът на тялото е непознат

65% от информацията, която подаваме, е невербална
Прочитания: 601  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
© Shutterstock

“Съвременна комуникация без думи” - така е озаглавена най-новата книга за езика на тялото на българския пазар. Дело е на индийския лекар и преподавател по хомеопатия Аджит Кулкарни.

Над 20 години Кулкарни събира знания от цял свят за начина, по който използваме тялото си в общуването. Събира ги в 900 страници и стига до извода, че “езикът на тялото е най-универсалният език на света” - 95% от изразните му средства са еднакви навсякъде по света. 

Интересът на д-р Кулкарни към невербалната комуникация е провокиран от невъзможността да разчита само на думите при работата си с пациенти и студенти. След като разбира колко несъвършена е речта като изразно средство, започва да изследва жестовете и позите, за да разбере пълното послание, отправено към него като лекар и преподавател.

Д-р Аджит Кулкарни е лекар-хомеопат от Индия. Лектор е на редица международни семинари, ръководител на изследователски проекти в областта на хомеопатията, доказванията на нови лекарства, научен ръководител на студенти магистри и докторанти, носител е на наградата “Изключителни постижения в областта на хомеопатията” за 2011 г., присъдена от Асоциацията на магистрите хомеопати в Индия.


- Д-р Кулкарни, оригиналното заглавие на книгата ви е “Хомеопатия и език на тялото” - това са две различни науки, къде е пресечната точка между тях?
- Много съм щастлив, че книгата ми беше преведена и вече е достъпна за българските читатели. Книгата разглежда нашия индивидуален език - езика на нашите тела, езика без думите. Този език ние никога не спираме да го говорим. Дори когато мълчим, ние комуникираме. В света няма такова нещо като спиране на комуникацията. Затова посветих цялото изследване на този индивидуален език. 

Интересното е, че в хомеопатията ние изучаваме човека в неговата цялост, често търсим личността отвъд персонажа. Всяка личност има своите болни места. Не може да отделиш личността от тези “болни”  места. Те може да са физически, може да са емоционални, но няма как душата и тялото да бъдат разделени. Умът и духът живеят в тялото, а то от своя страна става все по-интелигентно в начина си на изразяване. То наследява опита на много, много поколения. Мъдростта, натрупана от хората през цялата им история, е отпечатана в езика на тялото. И на въпроса ви - затова езикът на тялото е много важен за нас, когато пред нас има пациент и ние трябва да разберем неговата личност и същност. Вербалният и невербалният език заедно ни дават ключа към разбиране на личността. 

- А какво се случва, когато думите и езикът на тялото говорят различни неща?
- За мен като терапевт тази ситуация е много интересна, защото тя по същество е нов симптом. Например, ако момиче удари шамар на приятеля си, но по много нежен и усмихнат начин. Теоретично това е противоречие. Но в реалността не е. Но, вижте, 

думите понякога са измамни 

Думите не ни дават силата да се изразим пълноценно. Не можем да заложим цялата си опитност, цялата си личност в думите. А понякога езикът на тялото е достатъчен, за да изрази най-дълбоките ни чувства.

Така че като терапевт, ако видя противоречие, това ме провокира да изследвам корените му, да отворя нов прозорец, за да погледна в дълбочина в душата на пациента. 

- Значи ли това, че книгата е подходяща и за хора, които не се занимават с хомеопатия или въобще не се интересуват от нея?
- Това не е книга за хомеопати, а за всяко човешко същество. Може да бъде полезна на професионалисти, на които се налага да работят с много хора - учители, журналисти, медици, бизнесмени, политици. Но по същество езикът на тялото е необходим на всеки от нас, защото 65% от информацията, която подаваме, е невербална, идва от тялото. Всъщност изговаряме под 40% от информацията. Ако не обръщаме внимание на останалите 65%, се лишаваме от огромна част от посланията на другите.

- А как направихте проучването си?
- Пациентите ме предизвикаха. Имах един интересен случай, с глухоням мъж и съпругата му. Всички негови жестове ми бяха превеждани от жена му. Като лекар и психолог се почувствах засрамен, че не го разбирам. Това беше за мен ключът към тази книга. 

- Колко време ви отне проучването?
- Четох, събирах информация, селектирах, редактирах и т.н., след това две години и половина всеки ден съм писал - 15 години работа. Това е сериозна книга. Имам повече от 45 книги за езика на тялото, от цял свят. И се опитах да напиша една различна книга. Исках да отида на друго ниво и да разгледам езика на тялото от гледна точка на личността, на емоционалността и душевността на човека. Защото е важен не отделният жест, а моделите, по които използваме езика на тялото - това е една цяла концепция. Знаете ли колко е интересно - има болести, които 

променят жестовете на тялото 

Целта ми не е била просто да селектирам някаква информация и да я издам с името си отгоре. Исках да дам нова гледна точка. Да можем да разберем по-добре вътрешния си свят и връзката от нашия вътрешен свят към света извън нас, посредством езика на тялото. Това прави човек по-осъзнат. А съзнанието е базата на комуникацията.

- Има ли разлика в езика на тялото в зависимост от националността. Например аз съм от България, а вие от Индия. Един и същ език на тялото ли “говорим”? 
- Има малки разлики в различните страни, в зависимост от обичаите, културните особености. Но по-голямата част, всъщност около 95% от изразните средства на езика на тялото, са универсални. Това е нормално - хората са комуникирали с езика на тялото милиони години, а думи използват едва от няколко хиляди.

Освен това при миграцията на народите жестовете винаги са били универсално средство за общуване. И още един много ярък пример - майката винаги разбира детето си, макар че в началото на живота то не използва думи. Защото това знание - как да използваме израза на очите си, мимиките на лицето, жестовете на ръцете - то е вградено в нас, ние го носим в генома си от самото раждане, та до края на живота си.

- Може ли този език да бъде научен, или трябва да се доверим на чувството, на инстинкта си?
- Трябва да бъде учен, защото много от него сме забравили. Отдали сме твърде голямо значение на думите. Думите са съществена част от нашето съвремие, 

времената се променят 

Затова е нормално да забравим, че думите понякога просто не са достатъчни, за да изразят целия ни вътрешен свят. Сами усещате, че животът ни днес е много по-динамичен от преди 20 години. А след 20 години ще бъде още по-динамичен. Хората искат нещо, което е бързо. А езикът на тялото може да ни помогне много в това отношение, може да спести много време във всекидневната ви комуникация. 

- Наскоро гледах телевизионен репортаж за начина, по който общуват младите хора. Те споделят, че им е по-лесно да си пишат във виртуалното пространство, отколкото да общуват лице в лице. Какво мислите за това явление?
- Всичко може да се научи с тренировки - включително езикът на тялото. Това е компетентност, която всеки има по рождение. Това е като да възродиш собствения си, индивидуален език. Този език е специфичен за човешките същества и характерен за тях. Така ако дълго време наблюдавате някого, вие вероятно ще разберете емоциите му, без да общувате вербално. Ако група млади хора започнат да си общуват активно, с времето ще се разбират, ще усещат комуникацията си много по-добре. Но за да се научат, първо трябва да “излязат”  от света на мобилните устройства. Да се научат да ползват ръцете си. Звучи странно, но въпросът какво правим с ръцете си, с пръстите си, е много значим. Това се наблюдава и при пушачите - когато изоставят цигарите, известно време не знаят какво да правят с ръцете си... Така че с тези млади хора е същото. 


Надежда Георгиева



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA