Таблетки или инжекции? Пред тази дилема, рано или късно, се изправят много от пациентите с диабет тип 2. И от това, доколко правилно е направен този избор, понякога зависи не само качеството, но също така и продължителността на живота на пациента.
Практиката показва: да се прехвърли пациент с диабет на инсулинови инжекции понякога е изключително трудно. Препъни камък са многото митове, витаещи около терапията с инсулин. Не само сред пациентите, но и сред лекарите.
 

Мит 1
Таблетките са по-удобни за прием

 
Наистина е така. Таблетните форми, някои от които стимулират производството на собствен инсулин (хормон, който понижава нивата на глюкоза в кръвта), а други премахват инсулиновата резистентност (устойчивостта на организма към него), наистина са по-удобни за прием. Но трябва да се разбере, че все някога ще настъпи този етап, когато инсулинът на пациента вече няма да бъде достатъчен и хапчета няма да могат да понижават нивото на глюкозата в кръвта.

Такава е природата на диабет тип 2: с течение на времето запасът от бета-клетките в панкреаса, отговорни за производството на инсулин, се изчерпват. Което веднага се отразява върху показателите на кръвната глюкоза. За това свидетелства такъв показател като гликираният хемоглобин (HbA1c), който отразява (но не е равен на него!) средното ниво на кръвната глюкоза в продължение на 3 месеца. Всички пациенти с диабет трябва редовно да си го изследват в лабораторията. Ако тази цифра надвишава допустимата стойност (до 6,5% при хора над 50 години, до 7% - при хора над 70 години и до 7,5% - при хора на възраст над 70 години) на фона на продължително лечение с максимални дози таблетни форми на препарата, две мнения няма: пациентът трябва да премине на инсулин. В идеалния случай – това са 30-40% от пациентите с диабет тип 2 като правило, страдащи от заболяването повече от 10 години, а дори и по-малко, тъй като не трябва да забравяме, че по начало диабетът не протича явно.

На практика, на инсулинотерапия в страната ни са приблизително 23% от пациентите с диабет тип 2, много от които преминават към него 12-15 години след началото на заболяването, когато нивото на кръвната глюкоза при тях вече е надхвърлила лимита, а стойностите на гликирания хемоглобин достигат 10%, че и по-горе. В същото време по-голямата част от тези, които са решили да преминат на инсулин, вече имат сериозни (на първо място - сърдечносъдови) усложнения на диабета. Експертите не крият: въпреки факта, че вече разполагаме с всички съвременни медицински технологии (включително - нови таблетни и инжекционни препарати, които понижават кръвната глюкоза само тогава, когато е необходимо), компенсацията на въглехидратните нарушения в нашата страна засега не достига до международните стандарти. Причините са много. Една от тях - страхът от инжекциите с инсулин при пациенти, които трябва да си ги правят до края на живота си.
 

Мит 2
Инсулинотерапията е пожизнена

 
Всъщност, от инсулина може да се откажете по всяко време. И... отново да се върнете към предишните си високи стойности на глюкоза в кръвта, риск да развиете животозастрашаващи усложнения. Между впрочем, при добре подбрана инсулинотерапия животът на диабетиците почти по нищо не се различава от живота на здрав човек.

А съвременните дозиращи устройства за многократно използване за въвеждане на инсулин, с възможно най-тънките игли минимизират неудобствата, причинени от необходимостта от постоянните инжекции.

При това инсулинотерапията се предписва не само на тези, при които собствените запаси от инсулин практически са изчерпани. Повод за временното му назначаване може да бъдат:

► възпаление на белите дробове, тежък грип и други тежки соматични заболявания, възникнали при пациент с диабет;

► противопоказания за назначаването на таблетни форми (например, ако човек има лекарствена алергия или проблем с бъбреците, черния дроб);

► желанието на пациента с диабет тип 2 да води по-свободен начин на живот или невъзможност да се спазва диета, заради ненормирано работно време и така нататък… 

Мит 3
Не е задължително спазването на диета

 
Всъщност, приемът на инсулин не означава отказ от балансирана диета, насочена към понижаване на захароповишаващия ефект на консумираната храна, а при наднормено тегло – от принципите на нискокалоричната храна.
Между другото, диета трябва да се спазва също така и защото, преминавайки на инсулин и подобрявайки нивото на глюкозата, много от пациентите започват да наддават на тегло. Но ако пациентът стриктно спазва предписанията на лекаря и се придържа към балансиран режим на хранене, теглото ще остане стабилно. А и инсулиновата доза няма да расте.
 

Мит 4
Инжекцията с препарат може да влоши състоянието на диабетика

Инсулинът може да влоши състоянието на пациенти с диабет. Всъщност до такова заключение стигат някои пациенти с диабет тип 2, погрешно свързвайки случайното съвпадение по време с усложненията на заболяването и преминаването на инсулинотерапия. Виждате ли, съседът преминал на инсулин и ослепял.
В действителност до такова развитие на нещата води не инсулинотерапията, а продължителното поддържане на високи нива на глюкоза в кръвта, фактически в условията на дефицит на инсулин, не компенсирано лечение.
Международната медицинска практика показва друго: качеството и продължителността на живот на пациентите с диабет тип 2, получаващи адекватно лечение (включително - инсулин) преди още да са развили сърдечносъдови усложнения, много често днес е дори по-високо от тези на относително здравите техните връстници.
 

---

Между другото:

Понижаване нивата на гликирания хемоглобин с всеки 1% намалява риска от развитие на такива усложнения при диабет тип 2 като:

♦ ампутация
♦ смърт от периферна артериална болест – с 43%
♦ микросъдови усложнения (очно, бъбречно заболяване) – с 37%
♦ инфаркт на миокарда – с 14% 
 
Милена ВАСИЛЕВА