Как се казваше онзи германец, който на времето ми взе акъла?

Болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906 г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име. Най-често настъпва в възраст над 65 години, но нейните признаци могат да се проявят и разпознаят далече по-рано. Ранната диагностика позволява да се започне борба с болестта по-рано, а това означава да се смекчат проявите й в бъдеще. Това пък води до продължаване живота на пациентите и подобряване на съществуванието им.
 
Първи признак - Апатия
Много често апатията е знак за предстоящо развитие на болестта. Ако вие внезапно престанете да участвате в общи дела, което по-рано ви се е удавало с лекота, ако се отказвате от различни развлечения, като ходене на кино или срещи с приятели, то това може да бъде свидетелство за  
 
Втори признак - Промяна в отношението към хигиената или външния вид
На най-ранните стадии от болестта се наблюдава загуба на интерес към собствената външност. Пълвият признак често прераства във втори – промяна в навиците и на начина на живот като цяло. Някои пациенти забравят да се мият или да се срешат сутрин, даже могат да носят една дреха в продължение на много дни.
 
Трети признак – депресия или безпокойство
 Човек започва често да забравя, неспокоен е и депресивен. По повод последното лекарите са раздвоени – следва ли да се счита депресията за причина за старческото слабоумие или тя е едно от проявленията на болестта на Алцхаймер.
 
Четвърти признак - Оплаквания от влошаване на зрението
 У много пациенти се наблюдава такъв симптом. Всъщност реални органични отклонения няма и в случая става дума за затруднения при обработката на визуалната информация.
 
Учените отбелязват, че стареенето на организма води до различни нарушения на здравето. Но когато тези нарушения продължават да се усложняват и заплашват да станат необратими, непременно трябва да се направи консултация с лекар, който ще установи най-доброто лечение.