Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
14°C
Времето Видин
13°C
Времето Сандански
12°C
Времето Плевен
14°C
Времето Пловдив
18°C
Времето Русе
17°C
Времето Сливен
14°C
Времето Шумен
14°C
Времето Хасково
18°C
Времето Варна
21°C
Времето Бургас
19°C

Д-р Едуард Тилкиян: Зле лекувана хипертония води до бъбречни увреждания

Заради противовъзпалителни медикаменти имаме пациенти с тежки поражения
Прочитания: 495  1 Коментар
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

“Безразборният прием на нестероидни противовъзпалителни средства може да срине бъбреците ви! В нашата клиника постоянно лежат по двама-трима души, които са с тежки бъбречни увреждания по тази причина“, каза в интервю за в. “Доктор” д-р Едуард Тилкиян - специалист нефролог в Клиниката по нефрология в Университетска болница “Каспела” в Пловдив. Каква е тенденцията по отношение заболеваемостта от хронични бъбречни заболявания? Как се проявява хроничната бъбречна недостатъчност? Колко опасен е гломерулонефритът? Тези и още въпроси в медицинската област нефрология обсъждаме с д-р Едуард Тилкиян.
  
- Д-р Тилкиян, каква е тенденцията на заболеваемост от бъбречни болести - в България и в световен мащаб?

- И в България, и в световен мащаб бъбречните заболявания значително се увеличават, особено с нарастване средната продължителност на живота. И най-вече в по-развитите и цивилизовани страни. Забелязва се тенденция на промяна на характера на бъбречните болести, особено при по-възрастните пациенти. Като именно при тях зачестяват както най-характерните и най-често срещани бъбречни заболявания (уврежданията вследствие захарен диабет и артериална хипертония), така и доста от имунните заболявания. 

- А какви фактори са довели до такава тревожна статистика? Медицината напредва...
- Един от факторите е увеличаването на средната продължителност на живота. От тази гледна точка това не е тревожна тенденция. Ако хората живеят по-дълго, съответно се развиват и атеросклеротични процеси. Освен това те се развиват и в различните органи. Засягат се най-често сърце, мозък, но също така и бъбреците. Така че с нарастването на средната продължителност на живота се увеличават и бъбречните увреждания. Освен това съвременният начин на живот е свързан със значителна честота на артериалната хипертония. Тя сама по себе си също води и до бъбречни увреждания, които са в пряка зависимост от продължителността на живота и недобрия контрол на артериалната хипертония. 
За съжаление един не много висок процент от пациентите постигат добър контрол и съответно дълготрайната, лошо лекувана артериална хипертония води до бъбречни увреждания. Изключително висока е честотата и на захарния диабет като голям процент от пациентите със захарен диабет (над 40%) получават и бъбречни увреждания. Съответно най-голям процент от пациентите на хемодиализно лечение на този етап в света са именно болните със захарен диабет.

- Кои заболявания третира нефрологията?
- Нефрологията се занимава с бъбречните заболявания от страна на вътрешните болести. Когато заболяванията могат да бъдат повлияни чисто терапевтично и няма нужда от урологична намеса, се намесват нефролозите. Докато уролозите се занимават с пациентите, при които е необходима оперативна интервенция. 

- В какво се изразява хроничната бъбречна болест и трябва ли да се разграничава от хроничната бъбречна недостатъчност?
- Съвременното понятие за хронична бъбречна недостатъчност е всъщност хронично бъбречно заболяване. Т.е. хронична бъбречна недостатъчност е термин, който вече отива в историята. Защото всяка хронична бъбречна болест води до бъбречна недостатъчност в даден етап от своето развитие.
Според по-старите понятия се приемаше, че когато серумният креатинин се завиши над нормални стойности, говорим вече за хронична бъбречна недостатъчност. Сега съвременното схващане е, че когато има бъбречни болести, които трайно и хронично увреждат бъбреците, те се стадират най-добре чрез т.нар. гломерулна филтрация. Тя дава най-добра представа за степента на бъбречната увреда. И в един момент от  развитието на бъбречната болест, когато се увеличават и стойностите на серумния креатинин в кръвта при изследванията, започва да се говори за бъбречна недостатъчност. Но по-правилният термин е да се стадират хроничните бъбречни заболявания според нивото на гломерулната филтрация.

- А може ли да посочите симптоми на хроничната бъбречна болест, въпреки че тя означава редица бъбречни заболявания?
- Хроничните бъбречни болести са много разнородни по своята симптоматика. Симптомите на вече напредналите стадии на хроничните бъбречни заболявания се изявяват доста късно в развитието на болестта. И когато вече те са изявени - например честа умора, лош дъх в устата, гадене с много изразен анемичен синдром, това обикновено са късни прояви на хроничното бъбречно заболяване. Докато ранните прояви обикновено са свързани с естеството на самата бъбречна болест. Различните бъбречни заболявания дават различни симптоми в началните си стадии, докато самата бъбречна недостатъчност, когато даде симптоми, те са вече късна проява.

- Какво е характерното за гломерулонефрита? 
- Гломерулонефритът категорично е болест от областта на нефрологията. При хроничните бъбречни болести и въобще при гломерулонефритите проявите са повишено кръвно налягане, отоци, понякога поява на кръв в урината. В някои случаи може да има и общи прояви като отпадналост например. По-рядко може да има фибрилитет, но това обикновено се случва при пациенти, при които гломерулонефритът е вторична проява. При системни заболявания бъбреците също се засягат по типа на гломерулонефрита.



- Лесно ли се диагностицира и как се лекува? Може ли да се стигне до тежки усложнения?
- Много често гломерулонефритите могат да протекат със сравнително малко клинични изяви. Т.е. само с лабораторни промени, които, ако не се търсят активно, могат да бъдат пропуснати. При по-млади пациенти с повишено артериално налягане те могат да нямат никакъв друг клиничен симптом или проява. И тогава заболяването трябва да се търси активно - с изследвания на кръв и урина. 
Ако при тези болести не се вземат по-подробни изследвания, те много лесно могат да бъдат пропуснати и да се диагностицират  в стадий, в който могат да бъдат преодолени много трудно. По отношение на диагностиката, първо, лекарят трябва да се усъмни за наличие на гломерулопатия. След това единственият начин за точна диагноза на гломерулопатията е чрез бъбречна биопсия. 
Взема се материал от бъбрека, който се изследва хистологично. След това като се постави диагнозата, пациентите подлежат на лечение в зависимост от типа на бъбречното увреждане. Трябва да се има предвид, че гломерулонефритите са изключително разнородни като заболяване и като протичане. В някои случаи, особено при по-ранно диагностициране, може да има много добри резултати от лечението с почти пълно оздравяване или дълготрайна клинична ремисия. В други случаи лечението е доста продължително. Има и случаи за съжаление, когато лечението може и да не е много успешно, да се стигне до терминален стадий на бъбречна болест и до необходимост от хемодиализа и трансплантация.

- Наскоро прочетох, че едно бъбречно заболяване може да е началото на инсулт. Каква е конкретната връзка?
- Понякога хроничните бъбречни заболявания протичат с доста трудна за лечение артериална хипертония. Тогава може да се стигне и до мозъчен инсулт. Така че съвсем не е изключение при бъбречните болести да се случват не само инсулти, но и сърдечни инфаркти. Когато артериалната хипертония е резистентна към лечение, винаги трябва да се мисли за бъбречно заболяване. Защото ако то не се лекува адекватно, тогава много трудно може да се постигне успех и в лечението на артериалната хипертония. Масово артериалната хипертония лесно се повлиява от стандартните медикаменти. Но има ли бъбречно съучастие в артериалната хипертония, тогава  вече лечението й става много по-трудно. Необходимо е да се диагностицира какъв точно е бъбречният проблем и тогава да се повлияе артериалната хипертония. 

- Винаги ли хроничната бъбречна недостатъчност води до хемодиализа? 
- Когато имаме хронична бъбречна болест, тя неотклонно върви към бъбречно увреждане и в терминалния стадий достига до нуждата от хемодиализа. Всичко зависи от естеството на бъбречното заболяване. Има заболявания, които са тежки, агресивни и могат да доведат до терминален стадий на бъбречна болест 
Това, между другото, е по-правилният термин. Терминален стадий, при който има нужда от хемодиализа. Има агресивни заболявания, които бързо водят до терминален стадий на бъбречната болест. При други болести този процес е по-бавен, протича с години. В някои случаи заболяването може да продължи 5, 10, 15 години, докато достигне до терминален стадий на бъбречната болест. В други случаи процесът може да бъде още по-бавен, така че човекът да достигне нормална продължителност на живота, без никога да се наложи хемодиализа. Всичко зависи от естеството на заболяването.

- Какво ще кажете за профилактиката на хроничните бъбречни заболявания? В какво се изразява тя?
- Най-общо за профилактиката трябва стриктен контрол на артериалната хипертония и на захарния диабет. По отношение на другите бъбречни болести като имунните заболявания, каквито са гломерулонефритите, за тях профилактика е трудно да се прави. Профилактиката в такива случаи е един адекватно здравословен начин на живот. В тази връзка искам да отбележа, че при наличие на инфекция в организма, независимо къде е тя - било то гърло, зъб, пневмония и т.н., трябва много добре да се лекуват инфекциите. Защото гломерулонефритите, въобще имунните бъбречни болести много често са свързани с инфекция някъде в организма. Тя може да доведе до промени в имунната система, които да увредят по-нататък и бъбреците.

- Какво мислите за самолечението на хроничните бъбречни заболявания? Много хора злоупотребяват с аналгетици, антибиотици, диуретици, добавки, билки и прочее.
- Самолечението при хроничните бъбречни болести е изключително опасно. Особено когато се лекуват с нестероидни противовъзпалителни средства, които дори се рекламират по телевизията, че се продават без рецепта. Пак казвам, това е изключително опасно. При нас в болницата сме имали много случаи на пациенти с тежки бъбречни увреждания. Даже са стигали до хемодиализно лечение вследствие на безконтролен прием на болкоуспокояващи и нестероидни противовъзпалителни средства. Да не говорим, че има хора, които пият диуретици безконтролно независимо дали имат или нямат нужда от тях. Това също води до тежки, понякога невъзвратими бъбречни увреждания. Има и друг проблем, който не осъзнават. Някои пациенти смятат, че могат сами да излекуват инфекцията, без адекватен прием на антибиотик. И този антибиотик задължително трябва да е назначен от лекар, защото като си го “предпишат” сами, пак има много голям риск от увреждане. И понякога тези увреждания са невъзвратими. Държа да подчертая опасността от безконтролния прием на нестероидни противовъзпалителни средства, които се рекламират непрекъснато. При нас непрекъснато лежат по двама-трима души с тежки бъбречни увреждания по тази причина. В някои случаи успяваме да ги възстановим напълно, но в други случаи не се стига до същинско оздравяване.

Гладуването вреди на бъбрека 

Това заяви в интервю за вестника ни преди няколко месеца по повод Световния бъбречен ден проф. Боряна Делийска, д.м.н., началник на Клиниката по нефрология в Университетска болница “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Припомняме това нейно предупреждение по повод днешната тема и във връзка с въпроси, зададени от наши читатели. 
“Ние, специалистите нефролози, не препоръчваме гладуване - каза тогава проф. Делийска. - Някои пациенти, например един хипертоник с бъбречно заболяване, трябва да ограничи солта. Но ако е напреднало бъбречното заболяване, ако е повишен креатининът (важен показател на бъбречната функция), тогава нефрологът съветва пациента за най-точната диета. Но гладуването не помага в никакъв случай. То е огромен стрес за организма. Бъбрекът като всеки орган реагира на този стрес. Т.е., ако трябва да се спазва някаква диета, само компетентният нефролог би могъл да я препоръча. Това не е просто да забраним някаква храна на пациента. Диетата трябва да е индивидуализирана спрямо обичайните хранителни навици на болния човек. И там е мястото на добрия лекар, който да балансира - кое да намали или кое да увеличи като консумация. Лично аз в никакъв случай не препоръчвам гладуването. В нашата клиника сме имали пациенти в много тежко състояние, докарани на носилка вследствие някакви безумни диети с гладуване. И за съжаление понякога с неблагоприятен изход. Затова категорично не препоръчваме диета с гладуване при бъбречни болести.”   


Яна БОЯДЖИЕВА        



 1 Коментар
  1. Bennygut 20.09.2017 1:12

    order cialis doxycycline 100 mg medrol

Напиши коментар:

CAPTCHA