Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
24°C
Времето Видин
25°C
Времето Сандански
24°C
Времето Плевен
26°C
Времето Пловдив
26°C
Времето Русе
26°C
Времето Сливен
27°C
Времето Шумен
26°C
Времето Хасково
26°C
Времето Варна
26°C
Времето Бургас
27°C

Стеснителността пречи да живеем пълноценно

Стеснителният отказва да застане лице в лице със ситуация, която го плаши
Прочитания: 1009  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
© Shutterstock

Стеснителността е едно от преживяванията и поведенията, които ограничават живота ни и ни пречат да го изживеем пълноценно и с удовлетвореност. Нека се запознаем с нея.

Физиологични прояви

Смущение и секретоотделяне (потене, особено на крайниците; пресъхване на гърлото; непрекъснато преглъщане). Разширяване на периферните съдове - зачервяване на лицето. Стесняване на периферните съдове - побледняване. Смущения в говора и дишането, стягане в сърдечната област, обтягане на гласните струни с пресеклив говор, “спиране на  дъха”, заекване, затруднено дишане, промяна в гласа, едва чут, неразбираем говор. Схващане на мускулите - несръчност, колебания, преглътнато избухване, спъване, изпускане на предмети, загуба на равновесие. Треперене на ръцете. Контракции в сърцето: усещане, че сърцето спира, екстрасистоли.

След кризата: изтощение, обливане в пот, вялост, пасивност, продължително униние. 

Психологични прояви

Когато човек се притеснява, това се отразява на способността му за трезва преценка и полето на съзнанието се стеснява. Едно-единствено нещо, за което мисли и преживява човек, е засрамващото обстоятелство. Извън него той не знае, не вижда, не забелязва нищо. (Например: Говори пред публика, но не си спомня какво е казал.) При стесненото поле на съзнанието, незабавната реакция става невъзможна. Стеснителният се усеща парализиран. Умът му не се проявява или реагира нелепо. 

За сметка на това плашещото обстоятелство се откроява с безмилостна острота. Всичко се запечатва в мозъка на стеснителния: най-дребните подробности, най-незначителните думи. След което следва умствено “предъвкване”.  Идва ред на паника със силна потиснатост и усещане за задушаване. След паниката следва или не бягството. То може да е частично (скъсява обема на това, което има да казва). Може да се изрази в ступор и инертност. Същинско бягство рядко се случва. Но отблъсквайки желанието за бягство, стеснителният само засилва паниката си. В такива случаи всички “пътища за отстъпление” са прекъснати и той изпитва (усещането понякога наистина е болезнено) страха на хванато натясно животно. А разумът и интелектът са обвити в непрозрачна мъгла.

Стеснителният отказва да застане лице в лице със ситуация, за която предварително знае, че го плаши. Отказва да присъства на събрание, на вечеря, театър и т.н. И за да има “истинско” извинение, често се подсигурява с  физически неразположения: фалшива хрема поради съдоразширяване, стомашни болки поради контракции на епигаструма, сърдечни болки поради спазми в предсърдието.

В комбинация с гореописаното, стеснителността добавя към себе си и чувство за вина и самонаказание...

Кога най-често се появява стеснителността?

Когато човек в детството си не е поддържал нормални контакти, не е общувал естествено и непринудено. Ето някои разпространени случаи: Деца, твърде много закриляни от родителите си, които мислят, че “така трябва”.  Тези родители решават всичко вместо детето си. Деца, обезсърчени от твърде възрастна атмосфера, в която тяхната чувствителност не може да се развие (например, ако са отглеждани от възрастни жена и мъж). Деца, лишени от обич (или от показването й). Деца, лишени от разбиране - например, ако то е “идеалист”, но с родители “материалисти”. Деца с властни родители, които не търпят чуждата воля. Деца, чийто баща се смята за свръхинтелигентен и непрекъснато им го напомня.

Съществува и “локализирана” стеснителност. Стеснителен съм, защото съм кривоглед. Стеснителен съм, защото ми се струва, че всеки се заглежда в дългия ми нос. Стеснителен съм, защото съм нисък,... червенокос,... прекалено висок... Ако можех да си купя “Мерцедес”, нямаше да съм стеснителен. В училище все ми се подиграват, че съм от село.

Характерна черта на стеснителността е, че се проявява пред други хора. 

Много рядко стеснителност може да бъде проявена вкъщи. Според Пиер Дако, стеснителният се страхува от ирония и неразбиране. Чрез иронията човек казва точно обратното на онова, което иска да каже, с цел присмех или упрек. Иронията често симулира невежество - тя е лукава, хаплива и жестока. Иронията служи за отдушник на самата стеснителност. Тя може да бъде израз на възмущение или отчаяние. Доведена докрай, се превръща в сарказъм. Например:

Обръщаме се към стеснителен човек с думите: “Самообладанието ти е известно на всички”, “Нямах представа, че си  толкова стеснителен. Освен дето изпускаш всичко и се изчервяваш - хич не ти личи”. Иронията принизява, осмива и унижава човек. Поемайки иронията, срамежливият се превръща в обект в очите на другите - обект, когото наблюдават и чиито недостатъци са извадени на показ. Стеснителният обаче е неспособен да реагира на иронията, тъй като за това се изисква бързо приспособяване и светкавичен отговор. А неговите светкавични отговори могат да бъдат само гняв, обида или юмручен удар (агресия). Отговори, които той обикновено потиска, тъй като са израз на безсилието му!

Свръхемоционалност и стеснителност

За свръхемоционалност говорим, когато реакцията минава границата. Реакцията в този случай е несъразмерна с обстоятелството (човек се разтреперва при вида на паяк, друг се парализира от страх, ако чуе шум в тъмнината и др.). 

Следователно свръхемоционалността е: прекалено интензивен отговор на обстоятелството. Прекалено продължителен отговор на обстоятелството. Прекалено външен отговор на обстоятелството. Всички реакции на свръхемоционалността са пресилени. Прекален и пресеклив смях или плач. Зачервяване и побледняване. Обилно изпотяване. Спазми на лицевите мускули. Колики. Силно треперене на клепачите. Напълно разконцентриран поглед. Отсечени, спастични жестове.



Какво потиска страдащият?

Стеснителният човек е неспособен незабавно да отвърне на чуждото мнение и особено да даде единствения възможен отговор - да демонстрира силата и интелекта си. В този момент необходимата енергия се блокира и заедно с това се появяват тревогата и импулсивността. Отговорът и необходимата за отговора енергия се потискат.

Дотук разглеждахме стеснителния, на когото му личи, чиято стеснителност е видима за всички и е без маска. Нека сега да се запознаем  и с маскираната стеснителност.

Срамежливият страда, той търси разрешение, сигурност, спокойствие. Но е невъзможно да ги намери в себе си. Затова ще ги потърси отвън. 

Маскирана срамежливост е проявата на нехайство, грубост, безразличие, насмешливост, иронизиране, подиграване, присмиване. Колкото по-изразена е стеснителността, толкова по-силна е компенсацията. Един твърд, горд, сух, високомерен, презрителен, нетърпящ възражение човек, прекалено уверен в себе си, който не се колебае пред никакво ново обстоятелство, е маскиран срамежливец. Той вдъхва страх на подчинените си, а пред  по-високостоящите от него се смущава и свива.

Борянка Борисова, психолог



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA