Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
14°C
Времето Видин
13°C
Времето Сандански
12°C
Времето Плевен
14°C
Времето Пловдив
18°C
Времето Русе
17°C
Времето Сливен
14°C
Времето Шумен
14°C
Времето Хасково
18°C
Времето Варна
21°C
Времето Бургас
19°C

Доц. д-р Христо Хинков: Безсъние и намалена работоспособност маскират депресията

Страдащите имат проблем с пиенето и са в по-висок риск от самоубийство
Прочитания: 610  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Всички имаме проблеми - финансови, лични, емоционални. Проблем е обаче, когато лошото настроение не ни напусне дълго време. Когато се вглъбим в отрицателната страна на нещата, гледаме само нея и игнорираме хубавите и положителните неща, които ни се случват или ни предстоят.

Депресията идва тогава, когато най-малко я очакваме, и понякога доста дълго не иска да ни напусне. Стремежът винаги да угодим на останалите около нас играе голяма роля за появата на тази ”гостенка”. Казват, че невинаги има причина за депресията - при някои хора е просто химически дисбаланс в мозъка, а понякога е последица от преживян стрес.

”Тревожността, депресиите и психичните разстройства зачестяват в началото на есента. Липсата на достатъчно светлина, падащите листа на дърветата и напрежението по време на работа са основните причини за минорните настроения в началото на сезона. Когато настъпи есента, мисълта за предстоящите студени месеци и отминалата лятна почивка е в състояние да помрачи всекидневието ви. Дори без да осъзнавате, есенната депресия е резултат на тези фактори, както и на променящия се цикъл на природата, към който организмът се опитва да се адаптира”, обяснява психиатърът доц. д-р Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.

- И докато се адаптираме към есенния сезон, вероятно ли е да се разболеем, доц. Хинков?
- Рисковите болести за есента са няколко вида, но всички са обединени от едно - провокирани са от неправилния начин на живот, отслабналия имунитет, разстройство в нервната система. Според статистика през есенните месеци освен от нервни и психични разстройства почти всеки човек над 30 години страда от 2 - 3 хронични заболявания. Най-податливи на нервно-психичните фактори са болестите на стомашно-чревния тракт. Сред тях през студените месеци често се обострят гастритът и язвата. Често тези проблеми на коремната кухина могат да се развият само за няколко часа - усеща се тежест в стомаха, киселини, гадене, повръщане.

- Можем ли да наречем есента типично депресивен сезон?
- Да, въпреки че сезонната депресия е свързана със светлината, която е най-малко през зимата. Дните стават по-къси, а има и психологически ефект от това, че идва краят на лятото, на ваканцията. Предстоящата зима ни плаши. Затова депресиите зачестяват през есента.

Есента е не по-малко рисков сезон за по-чувствителните хора.  Появата на меланхолия е продиктувана от промяната на климата -продължителни дъждове, заради които стоим в затворени пространства, листопадът като край на живота за премяната на дърветата, тежките мъгли.

В късната есен ярките летни цветове са заменени от сивкави и тъмнокафяви. Пренесени в градски условия, тези явления ги свързваме с нечистотиите по улиците, капещи покриви, неприятния мирис на влага. В допълнение дните стават по-къси, за сметка на дългите нощи. 

Възможността да стоим навън и да се радваме на слънцето намалява. Това може да е първата стъпка към депресивните състояния и черногледството. През есента се засилва честотата на паническите кризи. Повишената влажност, в допълнение с намаляване на слънчевите лъчи, 

влияе върху болните от паническо разстройство

Именно късната есен е сезонът, който може да ни превърне в доброволни затворници у дома. Тогава по-голяма част от хората, изпитващи паническа криза, решават, че ще се лекуват, стоейки си вкъщи, и така симптомите ще отминат от само себе си, без да осъзнават, че създават порочен кръг, който ще им бъде трудно да прекъснат.


Доц. д-р Христо Хинков

- Научи ли се българинът да търси помощ от психолог или психоаналитик при възникването на такъв тип проблеми?
- В българина открай време битува мисленето, че колкото и зле да се чувства, не трябва да ходи на психолог или психиатър,

за да не го "вземат за луд"

Напоследък обаче се забелязва известно зряло отношение не само на младите хора към собствените психични проблеми. Но те се борят с предразсъдъка - да не съм луд, че да ходя на психолог. И тъй като отстрани се вижда по-лесно, има един стремеж да се изпрати някой друг при специалиста - съпругата, приятелката. Най-често търсят помощ жените. Мъжете оставят посещението си при нас в по-краен случай. Причините се изследват трудно. В психотерапията е необходимо е да се говори много, да се мисли, за да доведе тя до необходимия резултат.

- Нима смяната на годишните времена влияят непосредствено на душевното ни здраве?
- Сезонните изостряния на психичните заболявания наистина съществуват. Не е задължително да са пролетни или есенни, има и летни. Трябва обаче ясно да се разграничава лошото настроение от патологията. Ако депресията излиза извън рамките на лошото настроение и е съпроводена от загуба на работоспособността, идеи за самообвиняване, разстройство на съня и др., трябва да се потърси помощ от специалист.

А просто лошото настроение не е чак толкова страшно, съществуват много начини то да се оправи. Психическите заболявания, както и много други, имат своя цикличност. При някои тя не съвпада с метеорологичните условия, а при други именно те изострят симптомите на болестта. Изобщо, ако човек вече десетки години е в добро настроение, то първата депресия, като правило, понася в късната възраст. На шега ние казваме, че това е разплатата за безпроблемния живот.

- Бързо ли се развиват депресивните състояния?
- Депресивните състояния се развиват по-често бавно - в хода на няколко седмици или месеци, често на фона на множество съпътстващи или предхождащи психотравми. Когато преобладават вегетативните симптоми - промени в апетита, неясни болкови оплаквания в различни органи и системи, неясни оплаквания от главоболие, пациентите провеждат множество консултации при различни специалисти, преди да бъдат насочени към психиатър.

Понякога на преден план са колебанията в настроението - неустойчиво настроение с преходи в раздразнителност или апатия и безудоволственост или пък пристъпи на немотивирана тревожност, стигаща до панически атаки. Тревожността и дискомфортът пък често стават 

причина за злоупотреби с алкохол или успокоителни

Първите алармиращи сигнали могат да дойдат и от страна на близките на пациента, които забелязват промяна у него. При комплексното лечение на депресиите от голямо значение е съчетаването на медикаментозното лечение с подходяща психотерапия. Изборът на подходящия антидепресант или комбинация от антидепресанти, понякога в съчетание със стабилизатори на настроението и атипични невролептици, е в основата на психофармакологичния подход при депресиите.



- Колко хора на земята страдат днес от депресия?
- По данни на Световната здравна организация - над 350 милиона души. Не мисля, че тя се е разпространила толкова много напоследък. По-скоро ние се научихме по-добре да я разпознаваме. Днес все повече се откриват скритите депресии. На тези депресии пръв обърна внимание известният руски лекар Дмитрий Плетньов. През 1935-а той открил, че депресията може да се проявява не толкова с понижено настроение, колкото с различни соматични еквиваленти. Човек го боли сърцето, страда от безсъние, импотентност, ходи по лекари, а те само вдигат рамене. А се оказва, че той има ларвирована депресия, която се проявява с различни увлечения. Например човек изведнъж започва да пие. След това също така внезапно спира и не може да разбере какво точно му се е случило.

- Когато говорим за засилване на депресивните състояния, за какви пациенти става дума?
- Има хора с диагноза, има и такива, при които се наблюдават колебания в настроението, тревожни състояния, които траят по-дълго време и които не се диагностицират, просто защото тези хора не достигат до специалиста, който да ги диагностицира. Такива хора предпочитат да ходят на работа, макар че им се намалява трудоспособността, както и качеството на живота. Целта на нашите проучвания е да открием какъв е процентът на хората с такива скрити заболявания, които не са стигнали до специалисти, защото безсънието и намалената работоспособност маскират депресията.

- Кои са първите симптоми, които не бива да подценяваме и да се обърнем към специалист?
- На първо място безсънието, лесната раздразнителност и усещането, че нещата, които някога са ни доставяли радост, вече не ни радват. Най-общо това са първите симптоми. Ако общопрактикуващият лекар е достатъчно доверен, бих препоръчал хората с такива оплаквания да се обърнат към него. Той може да се ориентира и да ги насочи към психиатър. За хората, които нямат страх от психиатрите, бих препоръчал директно да се обърнат към тях или пък към психолозите. Но психологът също ще ги насочи към психиатър, защото обикновено симптоми като безсъние, особено ранно събуждане, намалена виталност и работоспособност и други соматични разхвърляни оплаквания без ясна локализация могат да маскират депресия.

Не се лекувайте с алкохол и успокоителни

Депресивни състояния и проявления може да има всеки нормален човек, като реакция на житейски събития, например загуба на работа, на близък човек. Тогава най-често се проявява лесната уморяемост, налягат ни мрачни мисли, съпътства ни лошото настроение, имаме липса на енергия, усещаме телесна болка, идва промяна в апетита и съня, недоволни сме от работата си или от хората, с които живеем. Обхваща ни една несигурност, очакваме да ни се случи нещо лошо. Виждаме нещата в по-тъмни краски, отколкото са в действителност.
Едно от нещата, които човек може да направи, е да изследва себе си, да опознае по-добре емоциите си, да говори за проблемите си, защото депресията е свързана с премълчаването им.
Не се лекувайте с алкохол и успокоителни. Прекаленото пиене увеличава вероятността за развитие на депресия, а пиенето, съчетано с вече развита депресия, задълбочава симптомите и прави възстановяването по-трудно. Самолечението с алкохол не само не успява да намали депресивните симптоми, но може и да ги задълбочи и да допринесе за развитието на проблемна употреба на алкохол само по себе си. Страдащите от депресия, които имат проблем с пиенето, са в по-висок риск от самоубийство, брачни проблеми и развод, имат по-дълъг престой в болница и по-нисък шанс за справяне с депресията в бъдеще.


Люба МОМЧИЛОВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA