Защитното поведение ни пази от болката и разочарованието!
За да се защитаваме, носим този плътен „костюм“ и той сраства с нас, идентифицираме се с него
Случвало ли ви се е да сте били сами дълго време и изведнъж в живота ви да се появи човек (от противоположния пол), с когото ви е приятно, леко, можете да си говорите, споделяте спонтанно и без задръжки, срещате разбиране и подкрепа. Постепенно се увличате, искате да сте заедно, ставате заедно... И изведнъж този човек “обръща плочата” - започва да ви отбягва, държи ви на дистанция, появяват му се важни ангажименти - работни, приятелски, роднински...
Започвате да имате усещането, че сте “на повикване”, че ви отделя време и ви допуска до себе си, когато той пожелае, че той определя кога да се виждате, колко време да бъдете заедно и какво да правите, докато сте заедно. Имате чувството, че точно толкова силно, колкото допреди дни ви е говорел, увличал, привличал, искал, търсел, сега със същата сила бяга от вас. Тъкмо решите да се впуснете в това преживяване и другият се втурва наобратно.
Защо се получава така, че когато най-сетне решим да се отпуснем и впуснем в една връзка, другият вече е решил да си тръгне от нея? Ето какво сподели по тази тема психологът Борянка Борисова.
Нека започнем по-отпреди. Да видим какво ни колебае да се впуснем в преживяването да имаме партньор, какво ни държи на разстояние? Защо дълго време не срещаме подходящ партньор? Как така искаме да имаме партньор, връзка, а нямаме? И защо като го срещнем, той бяга или осъществява спрямо нас “наказателни акции”. Защо не се получават взаимоотношенията и имаме чувството, че се провалят? И защо дълбоко у себе си имаме усещането, че това вече ни се е случвало и преди и че този човек се държи с нас като... някой от родителите ни (или като човекът, който ни е отгледал)?!
Най-трудно за разбиране и приемане в тази ситуация е, че ние сами определяме поведението на другия човек спрямо нас.
Наистина ли правим така, че другият да ни отблъсне? Наистина ли правим така, че другият да иска да си тръгне от нас? Как се получава така, че хем искаме да имаме партньор и връзка, да сме обичани и да обичаме, хем правим така, че отблъскваме този човек и той пожелава да си тръгне? Как и защо не виждаме, че сами провокираме това у него, а се чувстваме пренебрегнати, отхвърлени, нежелани?
Схемата е проста. Когато влезем във взаимоотношенията, партньорът ни постъпва с нас така, както е постъпвал с нас човекът, който ни е отглеждал, полагал грижи за нас през първата година от живота ни. И ние реагираме на поведението на партньора си, така, както сме реагирали към този човек. Ако човекът, който ни е отглеждал, е бил тревожен, загрижен, уплашен и по-рядко е обръщал внимание на нуждите ни, то ние сме си създали нагласата, убеждението, вярването, че не сме ценни и значими, че има нещо по-важно от нас за този човек. И живеем убедени, че другият (впоследствие партньорът, приятелят и т.н.) няма да откликне на нуждите ни. И още нещо - когато сме бил малки, сме имали нужди, които не сме могли да задоволим сами. Но е трябвало да се справим със ситуацията. И сме се справили, но по детски.
Научили сме се да оцеляваме
и да се свързваме с хората от позицията на детето, което не се чувства в безопасност.
И когато в живота ни се появи човек, който ни привлича и иска, а и ние искаме да ни бъде партньор, реагираме от позицията на детето, което не е в безопасност. В нас започват да бушуват въпросите: “Как да съм сигурен, че това е човекът? Това любов ли е? Как да разбера, че получавам любов? Как да видя, че получавам любов?”.
Изникват и още въпроси от тази ситуация: “Как да си върна чувството за сигурност и безопасност? Как да съм сигурен, че ще оцелея? Как да убедя детето в себе си, че е в безопасност? Как да разпозная, че съм в безопасност? Какво е за мен да получавам любов? Защо се самоизмъчвам и продължавам да стоя в несигурността? Как да се отворя да приемам? Как да си стъпя на двата крака и да гледам на света и на живота от позицията на възрастен, и да не реагирам от позицията на дете, което не се чувства в безопасност? Как да не бъда инкогнито в живота и във връзките си? Как да се свържа с другите и да общувам без страха, че ще ме отхвърлят?”
Как...
...Чрез самонаблюдение, осъзнаване и предприемане на ново поведение.
Да забавим за малко темпото и да си припомним следното.
Откакто сме започнали живота си, имаме и положителни, и негативни преживявания. И ги носим в себе си. И се справяме с тях. Когато сме преживели нещо неприятно, ни е заболяло и сме създали реакция и поведение, с които да се защитим и да се предпазваме в бъдеще в подобни ситуации. Защитното поведение ни предпазва от страх, болка, мъка, разочарование, нараняване. Ден след ден, за да се защитаваме, ние проявяваме тези поведения, носим този плътен защитен костюм и той сраства с нас. До такава степен, че се идентифицираме с него и преставаме да го забелязваме. И го носим и проявяваме дори и тогава, когато в ситуацията, в която се намираме, няма реална опасност.
Но идва ден, в който искаме да направим нещо, което отдавна желаем, да сбъднем своя мечта, да изживеем пълноценна връзка. Тогава започваме да правим каквото смятаме за необходимо, но мечтаното не се случва. Правим нов опит, но няма резултат. И пак, и пак. Действаме, но няма резултат... Защо? Защото действаме чрез защитното си поведение, а то ни пази както от негативното преживяване, така и от хубавите неща, които искаме да ни се случат.
Какво да направим? Ще го кажа отново - да се самонаблюдаваме, да осъзнаваме и предприемаме ново поведение.
Първо е необходимо да видим защитите си
Защо? Защото те не работят за нас. Пречат ни. Ние смятаме, че ни пазят и привидно е така, но всъщност ни пречат да изживеем и осъществим това, което искаме. Как да постъпим, за да ги видим? Когато една ситуация се повтаря в живота ни, това, което можем да направим е да се самонаблюдаваме - какво правим и как се чувстваме в тази ситуация. И да го видим, да сме честни със себе си. Това е болезнено преживяване. Боли. Защо да преминем през това болезнено преживяване? Защото така събличаме костюма и имаме възможност да го “видим”. Когато се самонаблюдаваме, се дистанцираме от защитното поведение и имаме възможността да го видим и осъзнаем. Когато правим така в трудни за нас ситуации, започваме да осъзнаваме, да виждаме, кое съм аз и кое е защитното ми поведение. Когато свалим защитния костюм, виждаме себе си, дори си спомняме мечтите си. Когато прилагаме ново поведение (например говорим откровено за начина, по който се чувстваме) и повтаряме новото поведение (въпреки, че ни е страх да го направим), тогава, от позицията на автентичността си, се свързваме с хората и осъществяваме това, което искаме, получаваме го. Например, ново поведение може да бъде: “поемане на риск да обичам”, да покажа чувствата си, да назова страховете си, да поискам подкрепа и да я получа, да се отворя и да я приема.
Ще цитирам д-р Менис Юсри, който казва на жените в такава ситуация така: “Позволи на някого да те прегърне! Особено на мъж!”
Разказ от първо лице: “По-лесно ми е да съм наблюдател на живота, да се пазя, да страдам. Защо ми е трудно да стана да се заявя, да се изразя, да танцувам, да пея, да присъствам, да се свържа. Дълбоко в себе си се чувствам неуверена, несигурна, непълноценна, объркана. Обичам да стоя сама вкъщи, затворена в своята чувствителност. Не допускам да ме видят слаба, стеснителна, несигурна, неуверена, уязвима. Аз правя всичко сама. Не искам да завися от друг. Особено от мъж! Справям се сама! Не казвам: Аз се чувствам слаба, имам нужда да ме прегърнеш. Аз си тръгвам, за да не си тръгне той. А отвътре крещя: “Не искам да си тръгвам! Искам да остана!”. Аз няма да отида при него. Не искам да му се натрапвам. А искам той да ме обича... Не мога да поема риска да покажа нуждата и слабостта си. И си тръгвам. Виря глава и се справям сама. Не мога да си позволя да изгубя контрол. Не мога да се покажа слаба и да поискам. Не мога да кажа, че нямам и да поискам. Не мога да взема...”.
Когато се чувстваме уязвими, когато изпитваме страх или очакваме да бъдем отхвърлени, е добре да надникнем в себе си, да видим кога и защо сме се почувствали така, да видим как се защитаваме в тази ситуация и да се оставим на партньора си (или на друг близък, значим човек) да ни поведе и изведе от ситуацията. Да му позволим. Да му се доверим. Да се доверим на любовта му към нас. Да рискуваме да свалим защитния костюм. В тази ситуация, в която се чувстваме слаби, работещо поведение е да се доверим на друг, който е неуязвим, балансиран, проявява към нас любов, подкрепа, твърдост, който в такава ситуация е осъзнат.
Борянка Борисова
Започвате да имате усещането, че сте “на повикване”, че ви отделя време и ви допуска до себе си, когато той пожелае, че той определя кога да се виждате, колко време да бъдете заедно и какво да правите, докато сте заедно. Имате чувството, че точно толкова силно, колкото допреди дни ви е говорел, увличал, привличал, искал, търсел, сега със същата сила бяга от вас. Тъкмо решите да се впуснете в това преживяване и другият се втурва наобратно.
Защо се получава така, че когато най-сетне решим да се отпуснем и впуснем в една връзка, другият вече е решил да си тръгне от нея? Ето какво сподели по тази тема психологът Борянка Борисова.
Нека започнем по-отпреди. Да видим какво ни колебае да се впуснем в преживяването да имаме партньор, какво ни държи на разстояние? Защо дълго време не срещаме подходящ партньор? Как така искаме да имаме партньор, връзка, а нямаме? И защо като го срещнем, той бяга или осъществява спрямо нас “наказателни акции”. Защо не се получават взаимоотношенията и имаме чувството, че се провалят? И защо дълбоко у себе си имаме усещането, че това вече ни се е случвало и преди и че този човек се държи с нас като... някой от родителите ни (или като човекът, който ни е отгледал)?!
Най-трудно за разбиране и приемане в тази ситуация е, че ние сами определяме поведението на другия човек спрямо нас.
Наистина ли правим така, че другият да ни отблъсне? Наистина ли правим така, че другият да иска да си тръгне от нас? Как се получава така, че хем искаме да имаме партньор и връзка, да сме обичани и да обичаме, хем правим така, че отблъскваме този човек и той пожелава да си тръгне? Как и защо не виждаме, че сами провокираме това у него, а се чувстваме пренебрегнати, отхвърлени, нежелани?
Схемата е проста. Когато влезем във взаимоотношенията, партньорът ни постъпва с нас така, както е постъпвал с нас човекът, който ни е отглеждал, полагал грижи за нас през първата година от живота ни. И ние реагираме на поведението на партньора си, така, както сме реагирали към този човек. Ако човекът, който ни е отглеждал, е бил тревожен, загрижен, уплашен и по-рядко е обръщал внимание на нуждите ни, то ние сме си създали нагласата, убеждението, вярването, че не сме ценни и значими, че има нещо по-важно от нас за този човек. И живеем убедени, че другият (впоследствие партньорът, приятелят и т.н.) няма да откликне на нуждите ни. И още нещо - когато сме бил малки, сме имали нужди, които не сме могли да задоволим сами. Но е трябвало да се справим със ситуацията. И сме се справили, но по детски.
Научили сме се да оцеляваме
и да се свързваме с хората от позицията на детето, което не се чувства в безопасност.
И когато в живота ни се появи човек, който ни привлича и иска, а и ние искаме да ни бъде партньор, реагираме от позицията на детето, което не е в безопасност. В нас започват да бушуват въпросите: “Как да съм сигурен, че това е човекът? Това любов ли е? Как да разбера, че получавам любов? Как да видя, че получавам любов?”.
Изникват и още въпроси от тази ситуация: “Как да си върна чувството за сигурност и безопасност? Как да съм сигурен, че ще оцелея? Как да убедя детето в себе си, че е в безопасност? Как да разпозная, че съм в безопасност? Какво е за мен да получавам любов? Защо се самоизмъчвам и продължавам да стоя в несигурността? Как да се отворя да приемам? Как да си стъпя на двата крака и да гледам на света и на живота от позицията на възрастен, и да не реагирам от позицията на дете, което не се чувства в безопасност? Как да не бъда инкогнито в живота и във връзките си? Как да се свържа с другите и да общувам без страха, че ще ме отхвърлят?”
Как...
...Чрез самонаблюдение, осъзнаване и предприемане на ново поведение.
Да забавим за малко темпото и да си припомним следното.
Откакто сме започнали живота си, имаме и положителни, и негативни преживявания. И ги носим в себе си. И се справяме с тях. Когато сме преживели нещо неприятно, ни е заболяло и сме създали реакция и поведение, с които да се защитим и да се предпазваме в бъдеще в подобни ситуации. Защитното поведение ни предпазва от страх, болка, мъка, разочарование, нараняване. Ден след ден, за да се защитаваме, ние проявяваме тези поведения, носим този плътен защитен костюм и той сраства с нас. До такава степен, че се идентифицираме с него и преставаме да го забелязваме. И го носим и проявяваме дори и тогава, когато в ситуацията, в която се намираме, няма реална опасност.
Но идва ден, в който искаме да направим нещо, което отдавна желаем, да сбъднем своя мечта, да изживеем пълноценна връзка. Тогава започваме да правим каквото смятаме за необходимо, но мечтаното не се случва. Правим нов опит, но няма резултат. И пак, и пак. Действаме, но няма резултат... Защо? Защото действаме чрез защитното си поведение, а то ни пази както от негативното преживяване, така и от хубавите неща, които искаме да ни се случат.
Какво да направим? Ще го кажа отново - да се самонаблюдаваме, да осъзнаваме и предприемаме ново поведение.
Първо е необходимо да видим защитите си
Защо? Защото те не работят за нас. Пречат ни. Ние смятаме, че ни пазят и привидно е така, но всъщност ни пречат да изживеем и осъществим това, което искаме. Как да постъпим, за да ги видим? Когато една ситуация се повтаря в живота ни, това, което можем да направим е да се самонаблюдаваме - какво правим и как се чувстваме в тази ситуация. И да го видим, да сме честни със себе си. Това е болезнено преживяване. Боли. Защо да преминем през това болезнено преживяване? Защото така събличаме костюма и имаме възможност да го “видим”. Когато се самонаблюдаваме, се дистанцираме от защитното поведение и имаме възможността да го видим и осъзнаем. Когато правим така в трудни за нас ситуации, започваме да осъзнаваме, да виждаме, кое съм аз и кое е защитното ми поведение. Когато свалим защитния костюм, виждаме себе си, дори си спомняме мечтите си. Когато прилагаме ново поведение (например говорим откровено за начина, по който се чувстваме) и повтаряме новото поведение (въпреки, че ни е страх да го направим), тогава, от позицията на автентичността си, се свързваме с хората и осъществяваме това, което искаме, получаваме го. Например, ново поведение може да бъде: “поемане на риск да обичам”, да покажа чувствата си, да назова страховете си, да поискам подкрепа и да я получа, да се отворя и да я приема.
Ще цитирам д-р Менис Юсри, който казва на жените в такава ситуация така: “Позволи на някого да те прегърне! Особено на мъж!”
Разказ от първо лице: “По-лесно ми е да съм наблюдател на живота, да се пазя, да страдам. Защо ми е трудно да стана да се заявя, да се изразя, да танцувам, да пея, да присъствам, да се свържа. Дълбоко в себе си се чувствам неуверена, несигурна, непълноценна, объркана. Обичам да стоя сама вкъщи, затворена в своята чувствителност. Не допускам да ме видят слаба, стеснителна, несигурна, неуверена, уязвима. Аз правя всичко сама. Не искам да завися от друг. Особено от мъж! Справям се сама! Не казвам: Аз се чувствам слаба, имам нужда да ме прегърнеш. Аз си тръгвам, за да не си тръгне той. А отвътре крещя: “Не искам да си тръгвам! Искам да остана!”. Аз няма да отида при него. Не искам да му се натрапвам. А искам той да ме обича... Не мога да поема риска да покажа нуждата и слабостта си. И си тръгвам. Виря глава и се справям сама. Не мога да си позволя да изгубя контрол. Не мога да се покажа слаба и да поискам. Не мога да кажа, че нямам и да поискам. Не мога да взема...”.
Когато се чувстваме уязвими, когато изпитваме страх или очакваме да бъдем отхвърлени, е добре да надникнем в себе си, да видим кога и защо сме се почувствали така, да видим как се защитаваме в тази ситуация и да се оставим на партньора си (или на друг близък, значим човек) да ни поведе и изведе от ситуацията. Да му позволим. Да му се доверим. Да се доверим на любовта му към нас. Да рискуваме да свалим защитния костюм. В тази ситуация, в която се чувстваме слаби, работещо поведение е да се доверим на друг, който е неуязвим, балансиран, проявява към нас любов, подкрепа, твърдост, който в такава ситуация е осъзнат.
Борянка Борисова
;void(0);){kind=link}
Коментари