Д-р Сергей Бабин: Усещането за безпричинна тъга и тревога е депресия

В последно време се заговори дори за епидемия от депресия, което е доста тревожна тенденция. А ние като общество, пък и почти всеки от нас поотделно, сякаш неглижираме това състояние. Може би е крайно време да научим, че става дума за болест, която се лекува изключително трудно, в случай, че болният стигне до специалист. Не са редки вече случаите на самоубийства вследствие именно на депресия. Крайно време е да се научим как да помогнем на самите себе си, на близък човек, изпаднал в такова състояние.

В днешния брой сме подбрали най-интересното и полезното от интервю с руския психотерапевт и психиатър Сергей Бабин - доктор на медицинските науки, завеждащ на Катедра по психотерапия и сексология в Северозападния държавен медицински университет. 

- Д-р Бабин, вече започваме да си даваме сметка, че депресията не е това да ти е тъжно и някой да ти подаде ръка, а сериозно заболяване, което може да се случи на близък човек и да завърши със самоубийство. Обяснете как човек да разбере, че е болен и му е нужна помощ?
-  Действително депресията е един от най-разпространените проблеми в днешно време. Тя едва ли не догонва сърдечно-съдовите заболявания и скоро може да излезе на първо място. Депресията е синдром с различни прояви: от тежки депресивни психотични разстройства, когато е необходимо интензивно стационарно лечение, до нейните по-леки форми, които могат да се лекуват амбулаторно с помощта на психолог. Да, всеки може да изпадне в лошо настроение, всички сме живи хора, но това няма отношение към депресията. За нея се говори на първо място тогава, когато това състояние не е много свързано с някакви обичайни житейски проблеми. Т.е., проблемите ми са същите, каквито съм ги имал цял живот, но това, с което обикновено съм се справял сам, сега не мога да го преодолея. Често депресията се съпровожда с нежеланието да вършиш каквото и да било, когато човек не може да се справи с битовите и професионалните си задължения. Когато не му се иска да разговаря с близките си и рязко стеснява кръга от хора, с които да общува. Много често депресията може да се съпровожда с нарушения в храненето, с лош апетит, с отслабване и по-рядко - с преяждане. Болният престава да се интересува от неща, които по-рано са му доставяли удоволствие. Може да си каже: “Никога не ми е харесвало да работя, но редовно гледах мачовете по телевизията, а сега и това не ми се прави”. Това състояние може да се съпровожда с различни психосоматични оплаквания, защото все още в нашето общество не е прието да се оплакваш от психологически проблеми. Болният твърди, че го боли сърцето, главата, стомаха - това е някак си по-приемливо и може да предизвика съчувствие. Дори съществува специален термин - маскирана депресия, която 

протича като физическо страдание 

Такива хора се обръщат към терапевти, невролози, кардиолози, но не и към специалисти в областта на психологията и психотерапията.

- Хора на каква възраст страдат най-често от депресия?
- В различните възрастови групи се проявява по различен начин. Но е факт, че депресията подмладява: вече и при дванадесетгодишни деца могат да се открият прояви на болестта, тя често засяга хората в трудоспособна възраст, но, разбира се, може да се диагностицира и при възрастните. Няма някаква закономерност по показател възраст, но депресивното разстройство при подрастващите се различава от това, което виждаме при четиридесетгодишните. При подрастващите тя често изглежда като неправилно поведение: детето не се учи добре в училище, държи се дръзко с възрастните, но родителите не виждат в това поведение депресия. За възрастния човек е съвсем различно: може да се изрази в психосоматични страдания, може да се прояви като алкохолизъм. А самата депресия е усещането за безпричинна тъга, потиснатост и понякога тревога. Може и да се съчетаят тези три усещания. Сложно е да се обясни с думи.   

- А каква е причината за депресивните разстройства? Какво казва науката по въпроса?
- Няма еднозначна причина. В основата на депресията лежат биохимични промени на ниво главен мозък, те са проследени, затова действат лекарствата. Определени стереотипи от нашето мислене, които са заложени във възпитанието, също могат да доведат до депресия. Например т.нар. перфекционизъм, който се залага още от детството: “Ти трябва да бъдеш най-добрият”. Мъжът трябва да изкарва повече пари, жената - да бъде най-привлекателна. Това е опасно, защото не можем да бъдем съвършени във всичко. Когато детето, младежът порасне и се сблъска с реалността, той има избор: или да преразгледа своите възгледи (това е трудно обаче, защото му са набивани в главата от детството), или да си каже: “ако не се справя, значи съм лош”. Ето това е един от пътищата към депресията. И вероятно това си 

взаимодейства с биохимичните промени, 

но психологичните лечебни методи също действат.  
 

©Shutterstock

- Т.е. психотерапията действа само заедно с лекарственото лечение, така ли?
- Понякога двата метода вървят заедно, понякога не. За лечението трябва да говорим отделно, сега например са доста популярни транквилантите, но в последно време на пръв план излизат биодобавките, които въобще нищо не лекуват: може и да имат еднократен успокояващ ефект, но толкова. Истината е, че тези препарати всъщност са седативни, т.е. потискащи. А депресията и без друго е вътрешна потиснатост, а болният допълнително приема химически препарат, който още повече го потиска. Това означава, че човекът може и да се почувства добре, но след продължителен прием на седативни средства, състоянието му ще се влоши. Много е трудно да се каже кой трябва да лекува депресията. На Запад я лекуват и терапевтите, и специалистите по вътрешни болести, и невролозите. При нас лекари с тези специалности все още не знаят и не умеят да го правят. Антидепресантите са психотропни препарати, които имат определени показания и дозировки. Смята се, че съвременните методи за психотерапия понякога са не по-малко ефективни, а дори и повече в някои случаи от медикаментите.„

Освен това една трета от пациентите не се поддават на медикаментозно лечение. Всеки случай трябва да се разглежда индивидуално. Ако при мен дойде човек в тежко състояние с достатъчно изразена депресия и се налага бързо да му помогна, аз вероятно ще използвам медикаменти, освен психологично лечение. Ако пациентът ми се контролира малко или много, опитва се да се справи сам, иска да успее, тогава може и да не му предпиша лекарства или ако му предпиша, ще е минимално. Но искам да кажа, че не бива да се страхувате от тези лекарства. В хората се е загнездила представата, че антидепресантите почти винаги са наркотици. Отчасти това е изкуствено създадено впечатление. От друга страна, фармакологичните компании рекламират своите препарати, защото имат изгода от това, за да ги купува населението, а лекарите да ги предписват.  

Наскоро бяха публикувани резултати от изследвания, според които

от десет рецептурни препарати, които най-често изписват лекарите в Америка, три са психотропни

И един от тези три е антидепресант. Това може би е другата крайност. От друга страна, пак ще кажа, не трябва да се страхувате. Сега вече има много специалисти - психиатри, психотерапевти, психолози. 

- Д-р Бабин, има ли някаква статистика за това кои повече страдат от депресия, мъжете или жените?
- Жените по-често търсят психологична помощ, но е трудно да се каже кои повече боледуват. Смятам обаче, че по принцип няма голяма разлика. В нашето общество специално мъжете по-трудно биха се решили да потърсят помощ от специалист. Затова те по-често се алкохолизират. И още едно наблюдение: жените в депресия правят по-често опити за самоубийство, при мъжете в депресия обаче тези опити по-често са сполучливи, грубо казано. 

- Ако близък човек боледува от депресия как да разберем, че това не е просто умора? Аз например виждам как мой добър приятел не отговаря на телефона си, с никого не общува...
- Трябва да създадем, да изработим някаква отзивчивост, но и деликатност към близкия човек. Имайте предвид, че в такова състояние поведението на близкия ви човек се променя необяснимо. Например аз съм се скарал с приятелката си е затова съм тъжен и намръщен - това е разбираемо. Но ако съм се скарал с приятелката си, след това сме се сдобрили, а аз продължавам да съм тъжен - това вече е проблем. Или са минали няколко месеца от раздялата, но аз продължавам да съм също толкова тъжен - това пак е проблем. Или при мен всичко е наред с приятелката ми, въобще с момичетата, но аз казвам: “Оставете ме, нищо не ме интересува” - ето такова поведение трябва да ви подскаже, че този човек има нужда от помощ. И още - когато обикновени, всекидневни неща започнат да му омръзват. Той избягва общуването, отказва се от обичайните си интереси, променя поведението си.
   
Яна БОЯДЖИЕВА