Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
7°C
Времето Видин
9°C
Времето Сандански
6°C
Времето Плевен
7°C
Времето Пловдив
9°C
Времето Русе
9°C
Времето Сливен
6°C
Времето Шумен
6°C
Времето Хасково
9°C
Времето Варна
10°C
Времето Бургас
9°C

Агресията е скритата ни сила

Добре е да можем да погледнем без страх в себе си и без осъждане към другия
Прочитания: 884  1 Коментар
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Има ситуации и хора в живота ни, които “вадят” от нас неподозирани чувства - ярост, гняв, жестокост, желание за мъст, кръв, унищожение, разруха. И когато тези чувства бушуват в нас, а не искаме да причиняваме болка на другия/те, не искаме да обиждаме и рушим, не искаме да се самозакопаваме в депресия, се питаме какво да правим със себе си и с това, което вилнее в нас и не ни дава мира, как да се освободим и да върнем спокойствието си... 

Можем да опитаме да го преодолеем с пеене или рисуване, писане, работа с ръце. Можем да излеем част от мъката си там, но яростта, гневът и жестокостта остават нередуцирани, защото изкуството е съзидателност и креативност, а на нас ни се иска да водим война и да я спечелим. Можем да опитаме със спорт - бягане, бокс или с дейности от ежедневието - биене на възглавници или цепене на дърва, късане на тапети, къртене на плочки, за да канализираме разрушението в желана посока. Но... ако напрежението и желанието за унищожение стоят още в нас, то е защото още не сме приели (опознали, осъзнали) тази част от себе си. Колкото повече се опитваме да се освободим от яростта си и желанието си да рушим, толкова повече сякаш затъваме в тях. Стигаме до изтощение и/или отчаяние, но не и до укротяване на звяра в нас. 


Звярът в нас
Най-трудно ни е да повярваме, че го носим в себе си. Културата, възпитанието, социалните норми, собствената ни представа за себе си ни казват, че агресията не е приемлива в мирния свят и в живота на спокойния щастлив човек. Какво да я правим тогава, когато ври в кръвта ни и е просмукала всяка наша клетка? Как да се освободим от нея и да продължим живота си в мир със себе си и със света.

Приемане
Ще ви предложа кратък процес със затворени очи, целта на който е да се свържем с агресора в себе си, да го приближим, опознаем и приемем. Да видим какво има да ни каже. С кои наши действия по отношение на нас самите не е съгласен, за кои действия на другите си затваряме очите и отказваме да видим, че прекрачват личната ни граница и подлагат себеуважението ни на изпитание. Какво отключва желанието ни да унищожаваме и убиваме.

Затворете очи. С няколко вдишвания и издишвания балансирайте дишането. Свържете се със себе си. Потънете в себе си. Вдишайте и направете крачка към онази част от вас, която в момента е агресивна, враждебна, яростна. Приближете я. Останете до нея. Почувствайте я. Сега вашето собствено време и внимание са за нея, за да побъдете заедно... Как се чувствате до нея? Какви чувства изпитвате? Осъзнайте ги, назовете ги наум. Сега попитайте тази част от себе си: “От какво ме защитаваш, от какво ме пазиш, какво искаш да разрушиш, кога и къде предадох себе си, към какво си непримирима?”. И чуйте това, което тази част от вас има да ви каже. 


©Shutterstock

Останете още с тази част от себе си. 
Сега вижте и се свържете с безсилието си... и когато сте готови, го приемете. Кажете си - безсилен съм да променя този човек или ситуация... Безсилен съм да се справя с тази ситуация, не зная как... И когато го изречете, поемете въздух, надникнете зад безсилието, гнева, яростта, жестокостта, желанието да унищожавате и вижте, че зад тях, че в тях е скрита сила. Много сила. Ваша сила. Сила, с която може да преодолеете яростта и жестокостта си, сила, чрез която може да се справите с разрушението, което ви владее, сила, чрез която може да овладеете себе си и да излезете от драмата, депресията, яростта, разрушението, обидата и завистта. Вашата собствена сила, вашият ресурс да се справите с всяка ситуация в живота си... беше скрита в звяра, които не знаехте как да управлявате. До този момент. И сега, с любов към себе си, си кажете: “Приемам тази част от себе си. Тя е точно толкова важна, ценна и значима, колкото и добротата, любовта, съпричастността и талантите ми. И аз я приемам сега и съм в мир с нея”. И простете на себе си, че досега сте се плашели от нея, че сте я отричали, потискали и крили. Съединете се с нея. И я приемете осъзнато в себе си. 
От този момент нататък 

може да използвате ресурса и за случване на “чудеса” (на цели и мечти) в живота си...
Енергията и силата, които сме “заключили” в тази част от себе си, можем да употребим в съзидателни за себе си дейности тогава, когато сме осъзнали и приели тази част от себе си. След това прозрение се чувстваме още по-интегрирани и свързани със себе си. А както знаем, когато сме свързани със себе си, имаме яснота за това кои сме, какво искаме да правим, кой е пътят ни, кои са хората, с които искаме да бъдем. Когато сме свързани със себе си, познаваме личната си сила, вярваме в себе си и знаем, че можем да се справим, ако изберем да го направим. Когато познаваме агресивността и деструктивността си, тогава наистина можем да използваме ресурса им и да го употребим с полза за себе си. Можем да насочим тази лична енергия за това да заявяваме себе си и своите граници с любов, да се освободим от ограничаващите си вярвания, да променим поведенията, които не ни дават желания резултат, да постигнем целите, които желаем, да бъдем там, където искаме да бъдем, да имаме това, което ни прави щастливи. 

Колкото повече опознаваме скритата, тъмна част от себе си, толкова повече ресурс за справяне и съзидание откриваме. Защото, опознали разрушителя в себе си, сме още една идея по-цялостни. От тази гледна точка можем да си припомняме, че когато някой човек ни наранява и причинява болка, той всъщност ни показва нещо, което не знаем за себе си. И ако сме осъзнати за това, тогава ще приемаме трудностите във взаимоотношенията и събитията като обратна връзка за това, което имаме да отработим в себе си. 

Едва тогава ще можем да погледнем без страх в себе си и без осъждане към другия. Едва тогава ще имаме разбирането, че чуждите действия не определят нашите реакции. Защото те са резултат от това, което носим в себе си. Другият е такъв, какъвто е. Ако нашите действия към него са били продиктувани от любов, а не от желание да ни обича, харесва, избере и т.н., то тогава, когато този човек си тръгне от нас, няма да искаме да водим война с него, за да остане с нас. Няма да искаме да го убием, защото иска да бъде щастлив с други хора на друго място. Защото любовта е свобода, приемане, разбиране, даване. Ако действията ни наистина са били диктувани от любов, би трябвало да разберем другия, когато направи добър избор за себе си. Ако в действията ни към нас самите има любов, то тогава ще приемем това, което носим в себе си, без да се осъждаме, критикуваме и бичуваме. Нежността е действие и отношение не само към другите в живота ни, нежността и любовта са отношение, което е нужно да имаме и проявяваме към себе си.  Всеки ден. 

Борянка БОРИСОВА, психолог 
 



 1 Коментар
  1. zaveshtavamvizdrave.com 22.11.2016 11:49

    ... НИКОГА ПОВЕЧЕ ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ - прочети безлатно в сайта на "Завещавам Ви здраве"

Напиши коментар:

CAPTCHA