Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
7°C
Времето Видин
9°C
Времето Сандански
6°C
Времето Плевен
7°C
Времето Пловдив
9°C
Времето Русе
9°C
Времето Сливен
6°C
Времето Шумен
6°C
Времето Хасково
9°C
Времето Варна
10°C
Времето Бургас
9°C

Димо Жечев: Излекувах емоциите си и отслабнах 25 кг

Обикновено зад лакомията стоят гняв, нужда от любов, от почивка...
Прочитания: 747  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Димо Жечев завършва геодезия в УАСГ. В търсене на вътрешна хармония минава през кратко обучение по хомеопатия, курсове по йога, лечение с прана. През 2005 г. за първи път се среща със света на индийския учител Ошо, като участва в семинар “Семейни констелации”.

Силата на изживяванията в тази терапия отваря нова страница в живота му. Участва в множество Ошо-терапии и медитации, включително обучение по методите “Семейни констелации” и “Шаманско лечение”. През 2009 г. завършва двегодишно обучение по метода “Ошо ребалансинг”, което поставя началото на работата му с хора. Участието му във “Фридъм процес” през 2010 г. променя драстично живота му - отслабва с 25 кг, създава и започва да води първия си семинар “Усещане за храна”. После създава и други семинари от същото семейство - “Усещане за пари”, “Усещане за интимност”, “Усещане за живот”. 


Ето какво сподели Димо за причините за наднорменото тегло, връзката между храненето и емоциите, специално за в. “Доктор”.

- Димо, бихте ли разказали как започнахте да се занимавате с разкриването на връзката между емоции и хранене?
- Аз съм терапевт, който се занимава основно с потиснатите емоции у хората - с това как можем да намерим начин да ги открием и човекът да ги преживее, така че да се освободи от тях. Защо е необходимо да се освободи от емоциите си човек? Ами защото, ако не е свободен от тях, не е свободен и в живота си. Когато емоциите са потиснати, седят някъде в нас и ни управляват тайничко. Карат човека да яде повечко, да прави други вредни неща. Много хора знаят, че не е добре да се преяжда вечер, но знанието не ги възпира да изсипят съдържанието на половината хладилник в корема си, след което да се чувстват зле. Всичко се повтаря на следващия ден, човек се зарича, че повече няма да прави това, но продължава...

Кое е по-силно - умът или емоциите? Защо човек постъпва по този начин със себе си? Защото емоциите са по-силни от ума и логичните доводи, особено ако са неосъзнати. Често не осъзнаваме емоциите, които ни тормозят. Ние притежаваме този прекрасен инструмент, наречен ум, чиято основна функция е да ни държи далеч от страданието и болката. Умът ни защитава толкова много, че не ни позволява да живеем. Това се случва често в нашето задоволено и защитено общество. Ние не сме заплашени да умрем от глад, студ, липса на подслон. И тъй като основните страхове на човека липсват, се явяват други - основно страхът от отношенията с другите хора. 

- Все пак, какво препоръчвате на хората, които идват при вас с желанието да нормализират теглото си?
- Има милиони съвети какво трябва да се яде и какво не трябва. 

Всички препоръки са много логични, 

но помага ли това наистина? Ако погледнем, колкото е по-информирана една нация, тя е толкова по-затлъстяла. Аз избягвам да уча хората на конкретни съвети, защото както казах, всеки знае, че не трябва да яде след 22 ч. вечерта, но го прави. А причината да го прави, е, защото емоциите му са такива. Затова на семинара, който правя - “Усещане за храна”, много повече говорим за емоционалната страна на храненето. 
Изследваме емоциите си чрез специални упражнения, които ни позволяват да ги видим. Около храненето е пълно с емоции.

Имаме любими храни, защото да речем баба ни или майка ни ги е приготвяла някога за нас. Днес ние се тъпчем с тях, защото искаме отново да усетим емоцията от любовта и вниманието на баба например, когато ни е гостила с тези храни. На семинара не става въпрос за калории, съчетаване на храни и диети. Напротив - аз карам хората да донесат неща, които харесват да ядат и те накрая ги изхвърлят. 
Това, което липсва на повечето от нас, хората, е зрялост да поемем отговорност за това, което се случва. Ако шоколадът ти е любима храна, можеш да осъзнаеш и поемеш отговорност защо това е така - дали защото тялото ти има нужда от шоколад, или той задоволява някаква твоя вътрешна потребност и нужда? Ако искаш да тормозиш тялото си, защото то няма нужда от шоколад всеки ден, бъди осъзнат, че го правиш и поеми отговорност за действието си.

- Това значи ли, че не бива да имаме любими храни? 
- Нямам нищо против храненето, напротив - то носи огромно удоволствие. Имам против това, че ядем, без да осъзнаваме защо го правим. В огромната част от случаите 

ядем не защото това е нужно на тялото ни 

Знаете, че човек може да живее пълноценно само с 10% от обичайно приеманата храна през деня. Това е истинската нужда на тялото ни, за да живее. Всичко останало, което поглъщаме, е излишък и злоупотреба. Емоциите ни също имат нужди, но те не би следвало да се задоволяват чрез храненето. Ако човек е гладен за прегръдка, нежност и внимание, трябва да получи точно това. Колкото и сладолед да изяде, няма да се почувства прегърнат. 

- Има ли храни, които все пак препоръчвате да не се консумират?
- Не, няма такива храни. Съветвам хората да си зададат въпроса: “За какво съм гладен?”. Защото не става въпрос какво ми се яде в момента, а какво ми липсва. Гладът, който изпитваме, много често не е за ядене, а за други неща. Може да ни липсва любов, внимание, почивка, време за себе си... 

Обикновено зад глада стои гняв. Тази емоция е заклеймена у нас. Нашето общество не възприема гнева като нещо нормално. Като го потиснем в себе си, всъщност го живеем постоянно. Гневът е един от най-големите дарове, които имаме. Гневът е най-силната енергия и най-положителното нещо.

Трябва да се научим да го усещаме в тялото си и да осъзнаем какво ни кара да правим. Тогава можем да се освободим от него чрез тялото - дали човек ще тича, скача, танцува, вика, блъска - за всеки е различно. Опасно е гневът да се обърне към нас самите, защото след време това става причина за болести. 

- Бихте ли споделили вашата история, свързана с наднорменото тегло?
- Аз свалих 25 кг за 2 месеца, само изследвайки и освобождавайки се от потиснатите си емоции. Не съм се ограничавал в храненето, не съм си забранявал каквото и да било, но 

престана да ми се яде в един момент 

Ядях по една шепа череши на ден през този период. Признавам, малко хора познавам, които да са свалили толкова много килограми само чрез работата с емоциите. Хубавото при мен е, че не само ги свалих, но не ги и върнах за 6 години. Дадох си сметка тогава, че с купищата неща, които знам, за това какво и как трябва да ям, не бях постигнал никакъв ефект. А бях опитал различни диети и режими на хранене. 

Понеже в този период от живота си вече осъзнавах колко силно ми влияят емоциите, си казах, че е крайно време да видя какво ме кара да ям. Какъв е вътрешният ми глад и за какво е. Отне ми 2-3 месеца да изследвам за себе си това нещо, отначало нищо не усещах и не разбирах. Постепенно започнах да осъзнавам нещата - защо в даден момент преяждам, защо ям сладолед и т.н. Тогава си насочих енергията към това как мога да преживея тези потиснати емоции. В един момент храненето загуби значимостта, която имаше преди това. Остана единствено храненето на ниво телесна необходимост. 

Аз живеех с идеята, че съм дебел още от детството си. Връщайки се назад и поглеждайки обективните фактори, всъщност разбирам, че не е било така, но усещането ми винаги е било, че съм дебел. Килограмите ги качих, след като завърших училище.

Вече знам, че ако човек нормализира емоционалното си състояние и теглото ще бъде оптимално за него - дали ще отслабне, или ще напълнее - това е индивидуално. На семинара идват и хора, които са твърде слаби. 

Става въпрос за това да опознаем себе си, да бъдем себе си, да си признаем от какво имаме нужда и да намерим начин да си го дадем. Да си зададем въпроса “За какво съм гладен?” и да се “нахраним” със съответното нещо, а не с шоколад например. Гладът в малка степен е за храна. В основата си гладът е за много други неща, за които вече говорихме. Важното е да разберем какво ни липсва.    
 
Маргарита БЛАГОЕВА



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA