Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
17°C
Времето Видин
24°C
Времето Сандански
19°C
Времето Плевен
23°C
Времето Пловдив
26°C
Времето Русе
25°C
Времето Сливен
26°C
Времето Шумен
27°C
Времето Хасково
26°C
Времето Варна
30°C
Времето Бургас
28°C

Това, в което вярваме, създава реалността ни

Негативните мисли са лукс, който не можем да си позволим
Прочитания: 2059  1 Коментар
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Чували ли сте се да казвате: “Искам да съм здрав, успешен, да имам хармонични взаимоотношения, да съм богат. Наистина искам!!! Но реалността е друга!”. Защо е друга?

Реалността отразява вярванията ни. Дори повече, вярванията ни са по-силни от реалността.


Това, което реално се случва в живота ни, е онова, в което наистина вярваме. Онова, което “върви на вътрешния екран”, което си казваме с вътрешния глас, докато изричаме на глас хубавите думи. 

Откъде се появяват вярванията ни? Усвоили сме ги безкритично от средата, в която сме израснали, от хората, които са ни отгледали, от значимите за нас личности. Без да сме проверили истинността на твърденията. Без да сме се питали това така ли е и защо е така. 

Вярванията ни са се появили и от интерпретациите на ситуациите, които са ни се случили като малки. Вярването е дошло от преживяването, от отношението и гледната ни точка върху събитието, но не сме се сетили да се попитаме този поглед реален ли е. 

Ще изброя някои ситуации и интерпретации, които могат да ни помогнат да открием своите ограничаващи вярвания.
Например, родителите оставят детето при бабата и дядото, за да отидат на работа. Детето интепретира ситуацията така: “Те ме изоставят и не ме обичат, отиват някъде, където им е хубаво без мен!”. През целия си живот се чувства изоставено, необичано, смята, че има нещо по-важно от него, че работата е първостепенна в живота. 

“Добрият човек винаги помага на хората”. Това вярване прави така, че фокусът на човек винаги е “навън”, към грижите и трудностите на другите. Такъв човек рядко ще се грижи за себе си. 
“Парите се печелят с много труд и мъка” - води до това, така да ги печелим в живота си.

“Имането не е като нямането”. Тук посланието е: не зная какво да правя с парите, които са в повече, които остават, след като съм покрил ежедневните и месечните нужди. Не зная как да ги управлявам, инвестирам, не зная как да се организирам, за да се развивам и умножавам богатството, не зная какво да правя с “излишното”. Чувствам се добре само с толкова пари, с колкото мога да покрия основните си нужди. 

Трудно ми е да избирам 
и планирам. Не мога да почивам и да се забавлявам.

Ако сме били свидетели на загуба, която се изживява дълго, мъчително и продължително, може да развием вярването, че този, който си е отишъл и вече го няма, е по-ценен от хората, които реално и пълноценно присъстват в дните и живота ни. 

Ако значимите ни близки са ни наранявали, то трудно ще допускаме до себе си хора, защото знаем, че любовта боли и няма да имаме доверие. На никого. И винаги ще се съмняваме. 

Ако сме чували изречения като: “Нищо не става от теб! Кой си ти? Никой!”, тогава неувереността ще е основно качество на личността ни.

Ако сме преживявали това най-близките ни да не чуват какво им казваме и какво искаме, тогава може да сме решили, че: “Моят глас и моята дума не означават нищо”. Тогава трудно ще заявяваме себе си, личната си граница и ще казваме какво искаме и от какво имаме нужда. И, разбира се, ще сме нечути, ще срещаме незаинтересованост - от себе си и от другите.

“Щастието трае кратко” ни води до дни, в които получаваме малко радост и рядко сме с пълно сърце.
Когато вярвам, че “няма за мен”, то няма да имам във всяка важна за мен сфера от живота - здраве, любов, взаимоотношения, работа, приятели, успех.
Ако сме се научили да се справяме сами и сме свикнали да разчитаме само на себе си, то трудно ще можем да получаваме, ще предпочитаме да даваме и в трудни дни ще сме сами. 
А ако с приближаването на Коледа се чуете да казвате: “Празниците са готвене, миене на чинии и слугинска работа” не се чудете защо се чувствате като Пепеляшка, ама вашата приказка не отива до кристалната пантофка.

“Всичко друго ми е наред, само това дето най го искам го няма” - случва точно такава реалност.

Ако сте чували някой от родителите си да казва на другия: “В живота пречка си ми ти” е възможно да искате споделена и взаимна любов, но дълбоко в себе си да вярвате, че партньорът е пречка за осъществяване на собствените цели. 

“Животът е борба”, превръща живота ни в бойно поле, изпълнено с препятствия и трудности. В крайна сметка сме уморени и смятаме, че случването с лекота става само на книга или в статиите на психолозите.
А може да имаме и взаимно изключващи се, противоречащи едно на друго вярвания. Например: за мен свобода означава да не съм обвързан, да реализирам себе си, да постигам целите си, да не съм ангажиран с партньор и отглеждане на деца, със семейство, защото те изискват грижа, време, внимание, пари. В същото време искам взаимна, истинска споделена любов.  В моите представи тя е обвързаност, ангажимент, присъствие. И тогава в реалността на живота ми ще има лични упехи, но няма да има партньор. Защото в моите представи аз не мога да сложа любовта и свободата една до друга.
Едно от любимите ми вярвания е: “Силният човек не плаче и не се страхува”. То води до потискане на емоции, но неискреност със себе си, до бягство от страха, до страх от страха. А истината е, че силният човек познава страха си и действа въпреки него.

Надявам се изброените примери да са провокирали вашите вярвания да излязат на повърхността. 

Какво да правим с тях сега?
На първо място е добре да знаем, че сме развили тези вярвания, когато интелектът ни още не е бил формиран.  На второ място е добре да помним, че вярванията управляват живота ни. Без значение дали искаме или не. Те са в подсъзнанието ни и се случват в живота ни. 

Трето, това е най-трудната част, наблюдаваме себе си - какво правя сега, какви мисли се въртят в главата ми, с каква нагласа тръгвам към предстоящото събитие или нов човек в живота си, как наистина се чувствам.  
Когато ежедневно си даваме сметка какво носим отвътре, тогава и ще разберем, какво излъчваме и какво си случваме. И ако не ни харесва, можем да изберем отговорността да сменим вярванията си. Като си измислим нови. Такива, в каквато реалност искаме да живеем.

Ще завърша днешната статия с благодарност към една харизматична, енергична, креативна, жизнерадостна и женствена жена, която ми разреши да споделя нейното ограничаващо вярване със света. Тя казва така: “Справям се с трудностите си сама, оцелявам, вечно прескачам препятствия, справям се с раздели и все нямам това, което искам, а хубавите работи траят кратко. Един ден осъзнах, че съм се разсърдила на живота, обърнала съм му гръб, навряла съм се в ъгъла и съм му рекла: “Мога да се оправя и без теб! Когато осъзнах това, се смаях от собствената си арогантност, високомерие, превзетост и надутост. И се учудих как въобще съм се справяла?!...”. 

Животът, здравето, любовта, богатството, изобилието чакат да се обърнем към тях, за да се изсипят в ръцете ни. Защо чакаме? Д-р Менис Юсри казва: “Нашето време и енергия са много ценни. Негативните мисли са лукс, който не можем да си позволим.”

Борянка БОРИСОВА, психолог



 1 Коментар
  1. zaveshtavamvizdrave.com 13.12.2016 10:37

    3 ПРАВИЛА ЗА ДА ИЗБЕГНЕТЕ И ПРЕМАХНЕТЕ ХЕМОРОИДИТЕ ... виж в сайта на "Завещавам Ви здраве"

Напиши коментар:

CAPTCHA