Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
17°C
Времето Видин
20°C
Времето Сандански
16°C
Времето Плевен
18°C
Времето Пловдив
20°C
Времето Русе
20°C
Времето Сливен
17°C
Времето Шумен
17°C
Времето Хасково
20°C
Времето Варна
19°C
Времето Бургас
20°C

А дали искам връзка?

Една от възможните причини да не срещаме подходящ партньор е, че искаме и държим на свободата си
Прочитания: 894  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Предизвикателството на днешния текст е да надникнем в себе си, за да открием истинската си нужда. 
Често чувам от жени: “Аз обичам себе си, искам да съм щастлива, да имам до себе си отговорен мъж, който да ме обича. Наистина вярвам, че това е възможно!!! Но къде е мъжът?!?! Защо не го срещам?!”.

Противоречивото намерение
Една от възможните причини да не срещаме подходящ партньор и да нямаме взаимна споделена любов е тази, че искаме и държим на свободата си. На това да не сме обвързани, да не се грижим за партньор, деца, семейство. Искаме във всеки един момент да можем да тръгнем след възможност, идея, предложение. Тоест искаме връзка, но искаме и липса на ангажименти. Искаме свобода.

От какво имам нужда?
Това е въпросът, който ни оставя притихнали. Може да кънти дни в сърцето и ума ни. Нека. Дайте си време (но не прекалено много, защото това ще ви разсее и “отвее” отговора). Когато успеем да чуем отговора, тогава ще имаме яснота накъде да тръгнем, каква стратегия на действие да създадем и ще предприемем конкретни стъпки да реализираме целта си.

Мога ли да “нося две дини под една мишница”?
Възможно е да имам вярване, че любовта, семейството, децата, кариерното развитие, парите, успехът, личното усъвършенстване и себепознание не могат да “вървят ръка за ръка”. Не могат да застанат заедно, едно до друго, в едно и също време. И като имам такова вярване, противопоставям семейното щастие на кариерното и личното развитие. Разделям ги, защото в моята представа са несъвместими.

Аз смятам (а и много от вас от опит го знаят), че семейството, професионалното и личното развитие могат да вървят паралелно. И случването е въпрос на желание, намерение, откровеност, планиране и отговорност. Когато едно мое желание е осъзнато и аз съм искрена в мотива си да го реализирам, когато откровено и честно заявя намерението си на партньора, децата и близките си, няма как да не получа подкрепа, разбиране и съгласие да осъществя избора си. Нали във взаимоотношенията ни има любов, разбиране, близост и доверие? От своя страна аз, разбира се, ще отвърна със същото отношение, когато партньорът (децата) пожелае същото. Това не означава всеки да прави каквото си поиска, неотговорно към другите. Това означава да го прави, изпълнявайки отговорностите, които има към тях.

Любовта, връзката и свободата
Ако аз във връзката съумея да обичам и присъствам, без да обсебвам и да позволя да бъда обсебена, ако оставям пространство на другия да бъде и реализира себе си, тогава връзката не е бреме, товар, ограничение. Нито за мен, нито за другия. И няма как да е, защото любовта не е това. Тя е топлина, свобода, вдъхновение, грижа, споделяне, отговорност, взаимност. 

Въпрос...
Мога ли да имам разбирането, че в живота има място за всичко, което искам, и че в деня има място за всичко ценно, нужно и важно за мен? 

Мога ли да повярвам, че...
Няма да бъда обсебен и ограбен от другия, от децата, от семейството, от роднините. 
Докато отглеждам децата си, кой ми пречи да се развивам? Кой планира и организира деня ми? Аз, нали? Докато се развивам в кариерата, партньорът ми защо да избяга от мен, ако с мен му е хубаво и истинско, ако разговорите ни са зареждащи и пълноценни, ако във времето ни заедно той се отпуска, чувства спокоен, приет, обичан, зарежда се и вдъхновява. С какво ще му попречи кариерното ми развитие? С това, че ще израсна повече от него? Заблуждаваме се. И приписваме на човека до нас ограничения, които той едва ли има. Ето една гледна точка. 
Ако аз се стремя към успех, реализация, благополучие и го правя по неагресивен, любящ начин; ако желанието ми да се развивам е свързано с това да живея по-добре, по-богато, интересно, приятно и пълноценно; ако в основата на действията ми не е желанието да доказвам на целия свят колко съм велика, а е свързано с това да се развивам и вървя напред, то аз ще увличам партньора си със своя стремеж. Той също ще има желание да живее, развивайки потенциала си и осъществявайки мечтите си. И ако във връзката ни има любов и свобода, приемане и разбиране, то няма да има конкуренция и съревнование. Ще има споделяне и развиване на талантите, качествата, уменията и експертността. 

Какво е за мен свободата? Това е въпросът...
Ще ви разкажа какво е за мен, а какво е за вас - ще откриете сами.
Аз съм жена, която обича своята свобода. И искам да имам семейство и дете. За мен свободата е качество на личността, а не статус в живота (обзързана, свободна, омъжена, вижда се с някого). Свободата е вътре в мен. Тя е мое състояние и моето отношение към себе си. Тя е моето пространство да творя, да  проявявам талантите си и да споделям себе си с хората. Свободата е моят отговор на въпроса: “Коя съм?”. Когато съм свободна и себе си, аз съм лъчезарна, любознателна, търся корена на нещата, нося въодушевление, запалвам другите и държа вниманието им. Върша работата си с ентусиазъм. Мога да увличам хората, добра съм в това да ги вкарам в настоящия момент и да ги подкрепя да осъзнаят истинското си чувство. Обичам да уча, да разширявам светогледа си, да откривам възможности и да се самообогатявам. Да, аз търся престиж. Имам вяра, вдъхновение, ентусиазъм към и за живота. Обичам промяната, защото тя ми дава себеразвитие и реализиране, движение и радост от това да присъствам и да съм. И като, и когато съм такава, мога да споделя себе си, да застана равностойно до мъж, който да се радва на това, което съм аз. И на присъствието ми. И да го желае. И да сподели себе си с мен.

Клишето
Жената: “Връзката означава жената да се грижи и подържа домакинството, да отглежда и възпитава децата. И това клише звучи в главите на много жени така: “Аз приключих всякаква лична дейност, Той и децата са най-важни и на първо място в моя живот и той е подчинен на тях”. 
Мъжът: “Край на купоните с приятели и веселите безгрижни мъжки екскурзии с екстремни преживявания. Каквото опитах с жените, опитах, свършиха палавите нощи... Трябва да си седна на... и да бъда сериозен. Забавлението приключи!”.

Никой не иска от нас да му подчиним живота си 
Нито партньорът, нито децата ни. Това е бреме. Ако наложим избора си върху най-близките си, той ще им попречи да живеят живота си свободно, без чувство за вина. Мъжът иска да вижда партньорката си уверена, реализирана, успешна, красива, не самонавряла се в задънена улица. Децата искат да виждат родителите щастливи. Жената иска партньорът й да продължи да бъде харизматичен, магнетичен, целеустремен, грижовен и отговорен. Никой не желае, не може и не трябва да носи отговорност за нереализираните мечти на другия. Ако се опитаме да прехвърлим отговорността за избора си върху най-близките си хора, ще ги загубим.

Свободата... законът за привличането... идеята за огледалата...
Ако наистина свободата е моето отношение към себе си, тогава ще срещна точно толкова ценящ свободата и отговорен към нея представител на другия пол. И това ще е моят партньор, с който можем заедно да стигнем далеч.

Борянка Борисова, психолог
 



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA