Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
17°C
Времето Видин
24°C
Времето Сандански
19°C
Времето Плевен
23°C
Времето Пловдив
26°C
Времето Русе
25°C
Времето Сливен
26°C
Времето Шумен
27°C
Времето Хасково
26°C
Времето Варна
30°C
Времето Бургас
28°C

Най-често нямаме време за... себе си

Затова пък винаги са ни под- ръка редица оправдания и извинения
Прочитания: 774  1 Коментар
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

Когато се разболеем или сме в много трудна житейска ситуация, отиваме при съответния специалист, за да ни помогне да се излекуваме и да продължим напред. И... чуваме информация, която вече знаем. Препоръките, съветите, техниките, които ни дават, не изглеждат никак сложни за прилагане, само че е нужно да ги правим ежедневно. И възмутено казваме: “Нямам време!”. Ето и “разширението” му: “Нямам време да спортувам, да правя гимнастика, да се разхождам, да си взема по-продължителен душ, да отида на масаж. Нямам свободни дни, за да посетя семинара, който отдавна провокира интереса ми. Денят се изнизва неусетно, вкъщи е лудница и не мога да правя релаксиращо упражнение, нито да поспя, да хвана плетката, да попея, да танцувам. Нямам време!”.

Всъщност не довършваме изречението. А то е: “Нямам време за себе си”.
Оправдания и извинения... Винаги ги намираме, за да не се свържем със себе си, за да избягаме от онова, което сме натикали дълбоко в душата си, защото боли. Или така си мислим. Не искаме да го видим какво е, страхуваме се от него. А то е ценно. И ни прави силни и устойчиви.

Не, че имате нужда, но ще ви дам няколко идеи за намиране на време. Не е нужно да се разболеем, за да се спрем и да се чуем, да си обърнем внимание? Нали?! Затова... Ако пуша или често преглеждам социалните мрежи в телефона си, мога да “засека” колко минути на ден отделям в тези дейности. И да ги заменя. Три цигари време мога да заменя с няколко физически упражнения за раздвижване на тялото. 

Ако често пия кафе с Марчето, (която не е най-добрата ми приятелка и не е човек, който ме зарежда и вдъхновява), мога да използвам това време в четене на книгата, която отдавна събира прах върху шкафчето ми. Времето, в което предъвквам до изтощение ситуациите в работата си, мога да оползотворя за релаксиращо упражнение, което отнема 20 минути. 

Уикендът с “приятели” 
мога да заменя със семинар за себепознание и лична ефективност, който ще ми даде нови гледни точки и стратегии на поведение. Манипулациите с дистанционното на телевизора вечер преди сън, мога да превърна в разговор с партньора и вълнуващ последващ секс. 

Ако се хващам, че обсъждам със съседа другите съседи, мога да преразпределя това време в минути за самовдъхновяващо въртене на велоергометъра. Разговорите, в които коментирам дъжда, облаците, слънцето, мъглите, превръщам за разговор с детето, партньора или близките. А бърборенето с приятели, в което анализирам, докато парализирам “кашата в душата”, съвсем спокойно мога да трансформирам във време за разговор със себе си. 

Минутите, в които негодувам от всички и всичко в живота си - стават минути да видя всичко, което имам и да благодаря за него. 

Трудно е “да обърнем палачинката”, но не е невъзможно. Нужно е да сме “будни” и осъзнати, да го искаме. Да, по-лесно е да говорим дълго с някого, да описваме ситуации и да анализираме, вместо да останем в тишина и да се свържем със себе си и с чувствата си. Времето, в което сме сами, по-често ни плаши. Човек се страхува от самотата си. Не я иска. А тя дава толкова много. В тишината на самота, вътрешният глас е ясен. И има за нас ценни послания. 

Времето със себе си
Първото, което изплува, когато сме сами, са чувствата. Някои от тях е болезнено да доближим, разпознаем и назовем. Нужна е смелост да ги видим, докоснем, признаем, да си “разрешим” да са в нас. Истината е, че когато се осмелим да го направим, позволим си да останем в тях и да ги изживеем, те преминават и си отиват. Олеква ни. И продължаваме живота си пълноценно напред, още по-богати, защото сме по-свързани със себе си. 

Аз насърчавам хората да се престрашат да пишат, когато са сами. Чрез писането се свързваме със себе си, с онези части от нас, останали недокоснати и непризнати. Когато започнем да описваме чувствата си, те излизат на повърхността, осъзнаваме ги и ги освобождаваме. Когато изпитвате тъга, гняв, мъка, ярост, самота, безизходица, когато сте загубили посоката или сте се разболели, можете да седнете и да “излеете” свободно чувствата, които изпитвате.

Не се цензурирайте. Оставете думите да се леят. Бъдете открити и искрени. Това е шанс да “дадете думата” на вътрешния си глас, на същността си, на реалността си, на сърцето си. Възможно е да се изненадате от това, което имате да си казвате. Със сигурност ще имате прозрение и посока в края на писането. А след това преживяване никога вече няма да се чувствате сами, самотни, неразбрани, необичани и ничии. 

В трудна ситуация вече ще имате инструмент за свързване, постигане на яснота и намиране на решение. И вече ще намирате време за себе си. Защото, след като отделите време за себе си, ще имате такова и за всички важни хора и дейности в живота си.

Едно от прозренията 
Аз съм със себе си. Аз съм себе си. Уморен/а съм. Искам да ме оставят на мира. Всъщност, искам да оставя себе си на мира. Днес, в този момент си разрешавам да съм тъжен/а, гневен/а, объркан/а... Приемам себе си такъв/а какъвто съм сега. И съм в мир с това свое чувство, с този момент от живота си, приемам го такова, каквото е. Приемам и всички части от себе си, и всички свои емоции. Те са. Те съм аз. Оставям всичко такова, каквото е, без да се упреквам и без да се опитвам да го променя. Приемам всяка част от себе си, без да я осъждам. Защото това съм аз. Тук и сега. В този момент. Той няма да се повтори. Днешният ден също. И аз. Понякога ще се развивам и променям, друг път ще стоя на едно място, а после ще продължавам. Аз съм това, което съм, във всеки момент от живота. И с това съм ценен - за себе си и за света.
 

Упражнение
Отделете няколко минути. Вдишайте и издишайте, свържете се с дишането си. Усетете къде има напрежение в тялото ви и го издишайте. Съсредоточете се в сърцето си. Почувствайте как то се отваря при всяко вдишване и при издишване освободете напрежението, събрало се в него.
Продължете така няколко минути.
Усещате ли това пространство. Пространството на сърцето. Какво усещате? Долавяте ли дълбочината на чувството? Кое е чувството? Вдишвайте и издишвайте без усилие и се потопете в сърцето си, погледнете себе си, живота си  и света през него.
Когато се почувствате готови, отворете очи
.


Сърцето е нашият истински Аз. В него са нашите страст, болка, радост, любов, желания, копнеж, благодарност. То откликва на всички наши чувства. Сърцето е мощно. Не спира, работи без почивка през целия ни живот. Когато спре, си отиваме от този свят.

В часовете на самота, в часовете, в които имаме време за себе си, проникваме в сърцето си и разговаряме с него. Това ни прави свързани, чувствителни, уверени, силни, уязвими, смели, истински. 

Когато гледаме на себе си и на света през сърцето, тогава хората и животът гледат на нас през любовта.

Ще намирате ли време за себе си?

Борянка БОРИСОВА, психолог
 



 1 Коментар
  1. zaveshtavamvizdrave.com 13.12.2016 10:30

    3 ПРАВИЛА ЗА ДА ИЗБЕГНЕТЕ И ПРЕМАХНЕТЕ ХЕМОРОИДИТЕ ... виж в сайта на "Завещавам Ви здраве"

Напиши коментар:

CAPTCHA