Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
17°C
Времето Видин
14°C
Времето Сандански
12°C
Времето Плевен
15°C
Времето Пловдив
17°C
Времето Русе
15°C
Времето Сливен
17°C
Времето Шумен
16°C
Времето Хасково
17°C
Времето Варна
19°C
Времето Бургас
19°C

Имам достатъчно, ЗА ДА ЖИВЕЯ ДОБРЕ

Притежаваме необходимия ресурс в себе си, енергия и сила, за да постигаме целите си
Прочитания: 1058  1 Коментар
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай

“Достатъчно ми е. Имам всичко, което ми е необходимо, за да се чувствам добре, удовлетворен/а и щастлив/а. Имам ресурс и сили, за да се справя с всяка ситуация и да постигна всяка своя цел”. Мога ли да погледна на себе си и живота си от тази позиция? Да видим...

Защо понякога не мога?
Умора, безпокойство, тревога, несигурност, бързане, съмнение... Познати човешки състояния в динамичните съвременни дни. В главите ни, в душите ни, в сърцата ни препускат въпросите: “Ще се справя ли? Ще се проваля ли? Ще успея ли? Ще ме одобрят ли? Ще ме харесат ли? Ще стане ли? Ще имам ли? Ще ме обичат ли? Ще боли ли? Ще кажа ли? Ще ми се случи ли? Хубаво ли ще  е? Ще бъда ли щастлив?”.

Опит за баланс
Ако от едната страна на везната в себе си, сложим съмненията, нека от другата да поставим следните разсъждения: “Имам достатъчно. Здрав/а. Имам работа и доходи. Имам занимания, с които си осигурявам допълнителни приходи. Имам приятели. Имам среда, в която споделям интересите си и получавам разбиране. Имам семейство. Всички са здрави, имат своите занимания. Имам дом. Жив съм и от мен зависи в живота ми да има цвят, любов, страст, радост, топлина, свързаност и взаимност”. 

Какво ми пречи? 
Умора, преумора, нямам време... Закъде съм се забързал? Какво искам да постигна? Колко искам да спечеля? За какво искам да ги похарча? На кого искам да се докажа? Кой искам да ме похвали? Заради какво съм “натиснал педала” докрай? С кого сравнявам успехите си? Чия мечта искам да сбъдна? Чий живот искам да живея? Кое е това, заради което не се оставям намира? Кое е това, за което се осъждам и критикувам? Какво искам? За какво ми е? От какво имам нужда?...

Стоп! Пауза Рестарт
Имал ли съм успехи досега? Как ги постигнах? Благодарение на кои свои качества, умения и знания се справям в трудните моменти? 

Прозрението
Имам необходимия ресурс в себе си, имам енергия и сила, за да постигна целите и да живея добре в момента. Нужно е само да мога да ги видя и използвам пълноценно и по предназначение. И да го правя в своя ритъм. Ако съм загубил своя темп, е нужно само желание да го доловя отново и да го последвам. Защо? Защото тогава живея и работя с лекота. И успявам във всичко. И ми е хубаво със себе си, а на околните им е хубаво с мен.

Фокусът “Тук и сега”
Животът ни е в настоящето. В този момент. Често се разсейваме и губим фокус и енергия, защото сме в миналото (“преди и тогава”) или в бъдещето (“някога, някъде”). Когато гледаме в миналото, живеем с онова, което вече е било, но сега не е. То е като с обувките. Ако на 15 години съм носил 35-ти размер, сега няма как да ги обуя на крака си, който вече е номер 37! Пък и модата им е отминала... Днес имам различни цели и нужди, и съм в друга реалност. Фокусът в бъдещето от своя страна е като опит да скоча от първия на третия етаж - без стълби и асансьор. Няма как да стигна отведнъж до желаното, ако не вървя стъпка по стъпка, ако не развивам нужните нови умения и не си осигуря необходимия ресурс. 
Когато не виждаме това, което имаме в настоящия момент, чуждата трева е по-зелена, а ролята на жертва по-близка,  подхранваме гнева, недоволството и неудовлетвореността си. 
А истината е, че тук и сега имаме всичко нужно, за да реализираме плановете си - за деня и за настоящия период от живота си. И сега е подходящият момент. Нужно е само да го видим.
“Да бе, да! Ама аз искам да става по моя начин!”.

Защо се появява контролът?
За да ни покаже, че в нас живее страхът, че няма да се справим и няма да постигнем желания резултат. Това, което е нужно да припомняме на себе си в такъв момент, е: “Имам достатъчно сили и енергия, знания и умения. Имам! И мога да се справя!”.
Наистина имаме. И знанията, и уменията. Ако не ги виждаме, ако не ги осъзнаваме, ако сме в трудна ситуация, е необходимо да запазим самообладание, да се центрираме в себе си, да се свържем с реалните си умения за справяне. Въпрос: “Наистина ли някой с нещо ме застрашава?”. Страхът от сега ли и или е от някаква ситуация в миналото, в която не знаех как да се справя? Има ли сега реална опасност да загубя нещо? Съществува ли възможност нещо да спечеля?”. 
Отговор: “В миналото не знаех как да постъпя, но се научих и сега знам!”. Затова е нужно да отворим очи и да видим настоящия си реален опит.  

Страхът от влизащото в живота
Заради болката, разочарованията, “провалите”, “разделите”, загубите е възможно да се страхуваме от идващото в живота ни. И се пазим от него. Разбира се, така се пазим от новото, приятното, обогатяващото, развиващото. Затваряме се, за да не бъдем наранени, но се затваряме и да получим желаното. 

Доверието
Как да разпозная това, което идва към мен? Като му “разреша” да дойде и изживея това, което ми носи.  Разпознаваме радостта, любовта и успеха, нали?  
Когато осъзнаем, че тук и сега имаме достатъчно, спираме да препускаме. Извършваме работата си със спокойствие, влагаме творчество, изживяваме радостта от свършеното и се наслаждаваме на резултата. Когато прозрем, че имаме достатъчно сила и енергия за всичко, неувереността спира да ни безпокои и случваме желаното. Имаме време да се наслаждаваме на живота, на себе си и ценните си хора. 

Упражнение
Настанете се удобно и се свържете с дишането си, дишайте минута-две и оставете мислите да преминават свободно през ума. Сега съсредоточете вниманието си в дланите на ръцете. Стиснете силно дланите и пръстите в юмрук и си представете, че в тях държите болката, разочарованието и страха, които сте преживели някога. Със следващото вдишване изразете намерение да ги пуснете да си отидат завинаги от вас, да се освободите от тях. И отворете дланите и пръстите. Вече ги няма... размърдайте полека тялото, станете бавно и леко започнете да изтръсквате тялото от всичко, което ви пречи, тежи, спира, държи на едно място. Сега го направете по-енергично. 
Скачайте, тръскайте ръце, ритайте с крака. Правете го до усещането за лекота. Спрете и усетете тялото олекнало, освободено от товара на болката и миналото. Седнете, затворете очи, дишайте, докато дишането и тялото се успокоят, и се свържете със знанията, уменията и успехите, които имате и си кажете: “Мога да се справя с всяка ситуация. Мога! Зная как!”. С това утвърждение продължете деня. 


Борянка БОРИСОВА, психолог



 1 Коментар
  1. zaveshtavamvizdrave.com 22.12.2016 9:28

    ... НИКОГА ПОВЕЧЕ ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ - ето как: http://goo.gl/r1XBG8

Напиши коментар:

CAPTCHA