Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Времето София
-4°C
Времето Видин
-4°C
Времето Сандански
1°C
Времето Плевен
-2°C
Времето Пловдив
2°C
Времето Русе
-7°C
Времето Сливен
-1°C
Времето Шумен
-2°C
Времето Хасково
2°C
Времето Варна
0°C
Времето Бургас
0°C

Рецептата на любовта

Трудно я намираме, защото не я разпознаваме
Прочитания: 1965  Няма коментари
Mеждуредие+- AРазмер на шрифта+- Принтирай
©Shutterstock

“Партньорство означава двама души да си говорят, да се обичат, да се подкрепят и да си вярват. И да нямат нужда от трети...”, казва една баба.

Няма да крия, че любовта е любима моя тема. За мен тя е основата, духът, състоянието и действието, “тайната съставка” във всичко. На отношението към себе си, на изборите, които правя, на начина, по който работя, на отношението към другите. Любовта е топлината, уютът и приемането, които давам на себе си и на хората... Любовта е смисълът и причината на живота. 


Любовта лекува, вдъхновява и освобождава. Любовта обезсилва страха, свързва ме със смелостта, дава ми сила да преодолея неувереността и болката, показва ми истината. Любовта е причината да искам да продължа напред.

В практиката си консултирам хора, които трудно намират любовта. И питат: “Защо? Как? Кога? Къде е? Има ли я?”.  Самата аз дълго “събирах” отговора и сега искам да го споделя: “Трудно намираме любовта, защото трудно я разпознаваме”. 

Много пъти съм си задавала въпросите: “Защо объркваме любовта? Коя е причината да се нараняваме взаимно? Защо трудно намираме подходящия партньор?”. 

Отговорът, който имам на този етап от живота си, е, че  в търсене на любовта, търсим и откриваме не партньор, а себе си. Срещаме се, запознаваме и опознаваме първо себе си, неразрешените си вътрешни кофликти, ограничаващите си вярвания,  моделите на любов, които сме усвоили от средата и близките си хора. И се опитваме да ги “напаснем” спрямо собствената си нужда. Отделяме време да гладим ръбове, защото не виждаме, или не искаме да видим, че формата не е нашата. И преминали през много болки и разочарования, изведнъж чуваме собствения си глас, който казва: “Чакай... това не е твоето. Спри, послушай се. Кажи честно на себе си какво искаш? Как искаш да се събуждаш сутрин? Какво да е отношението на другия към теб? Какво да е твоето към него? В какъв дом искаш да се прибираш? Какви взаимоотношения да имаш? Какво искаш да дадеш и да получиш? Чуй се... Какъв живот искаш да живееш?”.

И отговорът е... труден. Но може и да е лесен! Ако сме честни със себе си. Ако си разрешим да повярваме, че това, което наистина искаме и е възможно за нас, и го заслужаваме.
 “Съставките” на любовта 

Влюбеност, любов, взаимност. Доверие. Спокойствие. Грижа за другия, взаимна грижа за това между нас. Общи дейности. Общи цели. Уважение - към личността и интересите на другия. Общуване. Честност и искреност. Изразяване на чувства. Подкрепа. Флирт, обясения в любов и секс, романтични подаръци, срещи, пътувания. Свобода. Време заедно. Обща посока. Действие.

Аз
За да имам взаимна споделена любов, първо е нужно да имам открита, честна връзка със себе си и да се обичам. Да знам какво искам. Да мога да заявявам и отстоявам своите граници с любов. Това не означава да тропам с крак и да държа на своето, означава ясно да покажа кой/я съм. Ако например обичам да рисувам или да прекарвам време в планината, или да карам мотор и да чета научни списания -  да го кажа, защото това е важна за мен дейност, и ако не я заявя, а кажа нещо друго, после, когато съм във връзката и имам нужда да правя любимата си дейност в ежедневието, партньорът може да остане неприятно изненадан. А аз - да се чувствам неподкрепен и неразбран. И да не откривам време и пространство за себе си. Времето за любимана дейност не ограбва времето на двойката. Напротив, след нея, “нашето” време е още по пълно със съдържание.

Другия/Ти
Партньорът не идва в живота ни да запълни липсите ни. Да ни направи цялостни. Идва да сподели себе си с нас. Партньорът е онзи човек, който чувстваме близък, в чието присъствие сме свободни да бъдем себе си, с който можем и вършим ежедневните дейности, които съставляват живота ни. Той е този, в топлината на чиято прегръдка се отпускаме,  почиваме, зареждаме. Той е този, с когото обсъждаме как да случим плановете си и ги реализираме заедно. Той е този, в чието присъствие нямаме нужда от друго.

Накратко за съставките
Влюбени сме, и още по-хубаво, взаимно е. Сега идва въпросът имаме ли желание да живеем заедно, да споделяме дните си. Искаме ли да се прибираме в един и същ дом, да го създаваме съвместно. Искаме. Правим го. Ред е на доверието. Има ли го между нас? Можем ли да опазим спокойствието на другия, можем ли да му дадем пространство да бъде себе си, да осъществява себе си. Достатъчни ли сме си? Има ли трети във връзката. Има ли поглед навън? Не? Продължаваме нататък -  съхраняваме ли, опазваме ли, развиваме ли това, което е между нас? Има ли във взаимоотношенията ни грижа? Един за друг, за връзката? Имаме ли  общи дейности по дома, ежедневието? Защото, когато ги има, те ни сплотяват и градят връзката. Имаме ли общи цели - дом, деца? Осъществяваме ли ги, или всеки осъществява само своите и гледа в своята посока и тя не е обща?  Говорим ли открито и честно помежду си. Казваме ли си всичко? Споделяме ли си как се чувстваме, от какво се страхуваме, какви са плановете, целите, мечтите, интересите ни? Усещаме ли тази свобода в общуването - да можем да си кажем това, което ни вълнува, бушува, изгаря, въодушевява? Чуваме ли се, разбираме ли се? Тук не става въпрос за това да превърнем партньора си в свой терапевт или най-добра приятелка, иде реч за това, има ли честност и искреност между нас, автентични ли сме един с друг? Подкрепата. Получавам ли от партньора си подкрепа за важните за мен ситуации. Аз давам ли му такава, когато му е нужна? Има ли разбиране между нас за важното в живота на другия, за важното в общия ни живот. Даваме ли си? Балансът между даването и получаването и важен. Ако го няма, единият си тръгва. Обикновено този, който е получил повече. Проявяваме ли уважение един към друг, уважение  към личността и към интересите си? Или с времето ги пренебрегваме и омаловажаваме. Само да припомня, че интересите са един от факторите да се изберем. 

Свободата 
Любима тема в любовта. Свободата не означава да правя каквото си поискам, когато искам. Свободата е отговорност. Свободата е отношение към себе си. Когато аз съм свободен да бъда себе си, да проявявам себе си, да си “разрешавам” това, което искам и да го правя, тогава аз съм лек, опознал и реализиращ себе си човек. Аз зная стойността и същността на свободата и нуждата от нея. И зная, че и партньорът има нужда от свобода. За да бъде със себе си, за да се чуе, за да разбере щастлив ли е, върши ли това, което прави живота му пълноценен. Свободата не означава бягство от нас. Свободата пълни това между нас с любов, съдържание, взаимност и споделяне. Стигнахме до флирта, закачката, игривостта, палавите усмивки, погледите, пълни с копнеж и искри, обяснията в любов, романтичните вечери, срещи, изненади, подаръци и пътувания, блажен секс, неприличен секс, има смисъл и нужда те да продължават и да ги има в ежедневието. 

 “Аз” в “Ние”
За да подклаждам любовта във връзката, е нужно да бъда себе си, да продължавам да се развивам като личност и стойност. Да работя за собствената си увереност и реализация, да си поставям цели и да ги осъществявам. Да се грижа за здравето и външния си вид. 

И да не смятам, че другият “в кърпа ми е вързан” и е даденост.  Да не “проигравам” времето с него, а да се питам: “Какво мога да направя за мен и теб, за връзката ни, за да съхраня това между нас и дори повече - да го направя още по-хубаво?”.  

Любовта е даване и действие.

Борянка Борисова, психолог



 Няма коментари

Напиши коментар:

CAPTCHA