Главоболието, усещано като напрежение в черепната кухина, започва с напираща болка. Тя възниква вероятно заради високо напрежение в кръвоносните съдове. Синхронно с главоболието се наблюдава силно пренапрягане на черепната мускулатура, на мускулите в областта на раменете, тила и шийните прешлени. Често главоболието възниква в житейски ситуации, при които човек е под голямо физическо и психическо напрежение, защото към него има прекалено високи изисквания (например на работното място).
“Пътят нагоре” е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на горния полюс на човешкото тяло - главата. Зад главоболието откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, опитващ се да наложи своята воля. Амбициите и стремежът за власт твърде лесно се изкачват в главата, защото когато човек възприема само рационалното, разумното, интелектуалното и се е посветил на тях, губи връзка с чувствата, с долното, със своите корени - с нещата, които дават опора в живота. Главата на този човек “ще се пръсне”.
Човек притежава два центъра - сърце и мозък - чувства и мислене. Ние, живеещите днес, развихме в особена степен мозъка и често пренебрегваме сърцето. Правим всичко възможно да вземаме разумни решения. Но не бива да забравяме за баланса. Нито един от двата центъра на човека не е по-добър или по-лош, не бива да вземаме решение в полза на единия център и за сметка на другия. Нужно е да се стремим към равновесие.
Какво влагаме в дейността на нашия разум?
В повечето случаи използваме рационалните си мисловни функции, за да подсигурим своя “аз”. Опитваме се все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за да изградим превъзходството на своя “аз”. Но тук ни чака провалът. Главата не бива да се прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото и без сърцето. Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените. Човек, който следва своята глава, изкачва шеметни височини, без да е закотвен в долното. Не е чудно, че в такъв случай главата бучи. Тя бие тревога.
Главата реагира с болка най-бързо от всички органи.
Тя е най-чувствителна и първа предупреждава. Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, че го насочваме неправилно, че преследваме съмнителни цели. Тя бие тревога, когато си блъскаме главата с безплодни разсъждения над измислени ситуации в живота ни, каквито изобщо няма. Човекът не може да се подсигури в нищо по време на своята материална форма на съществуване. Всеки опит в тази посока е излишен...
Може да ви звучи вече познато, но нека пак да кажа, че човек винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща, докато тя “бръмне”. Напрежението се намалява с отпускане, което е друга дума за пускам (на свобода). Когато главата бие тревога чрез болката, е време човек да се освободи от магарешкия си инат на “аз искам”, от всяка амбиция, която го тласка нагоре, от всяко твърдоглавие или вманиаченост. Време е за поглед надолу, време е за корени. Ако години наред притъпявате предупрежденията на болката в главата, то си “слагате главата в торбата”.
Главоболието при мигрената обикновено е в едната половина на черепната кухина и може да се придружава от проблем със зрението, стомаха, червата (повръщане и диария). Пристъпът трае няколко часа, съпътстван е с депресивни настроения и раздразнителност. При кулминацията на мигренозния пристъп човек иска да е сам, в тъмна стая и на легло. Разликата между мигрената и главоболието е, че при мигрената след първите спазми се стига до силно разширяване на кръвоносните съдове в мозъка. Гръцката дума за мигрена е хемикрания, полуглавие, което ни насочва към едностранчивостта на мисленето на човека с мигрена.
Докато страдащият от главоболие с напрежение в черепната кутия се опитва да измести главата си от тялото, човекът с мигрена се опитва да измества една тема от тялото в главата и да я изживее там. Тази тема е сексуалността. Мигрената е сексуалност, пренесена в главата.
В сферата на сексуалността на отворите на тялото се отрежда голяма роля (“любов” означава “допускам до себе си”, на физическо равнище това се осъществява там, където тялото може да се отваря - уста, влагалище, анус).
Изчервяваме се от срам (в ситуации, които имат сексуален отенък), мъж с проблеми в ерекцията често мисли и говори за секс (темата от долу се е изместила горе), а ако по време на сексуален акт мисли за ерекцията, такава... няма. Утоляваме глада си за любов през устата с храна и дори сме ненаситни. Мигрената говори за проблем със сексуалността.
Някои жени с мигрена напълно избягват темата за сексуалността, твърдейки, че изобщо не ги интересува и засяга. Други излагат на показ своите многобройни сексуални връзки. Не признае ли човек, че има проблем със сексуалността, го изтласква в главата като мигрена.
Мигренозният пристъп е оргазъм в главата. Протичането е идентично. Кръвта нахлува в главата, създава се чувство за притискане, напрежението се показва и преминава във фазата на отпускане. След пристъпа чавек изпитва наслада от чувството за облекчение. И предпочита да бъде в тъмна стая, в леглото... сам. Напомня сексуалната тема, нали? Да, понякога е трудно да признаем... Съпътстващите симптоми дават още няколко щриха в картината. Запек. Човек е затворен отдолу. Това означава, че той не иска да види нищо от това, което не осъзнава.
Мигрената показва конфликт между нагон и мислене, между долу и горе, между корем и глава. Използваме главата, за да решим в нея проблеми, които се решават само на друга плоскост. Мисленето изглежда на човека по-безопасно и незадължаващо, отколкото действието. Но мисленето не трябва да замества действието, нито е добре то да е без мислене. Човек има тяло, за да се осъществява чрез него.
Когато една представа в ума на човека не се превърне в дело, неизбежно се блокира някоя от четирите области: мислене-вегетативна система-нерви-мускули и с течение на времето се стига до симптом.
Човекът с мигрена блокира своята сексуалност на нивото на представата, за да се научи да вижда своя проблем там, където всъщност е, за да отведе това, което се е качило в главата му, обратно на мястото му - долу.
Борянка Борисова, психолог
“Пътят нагоре” е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на горния полюс на човешкото тяло - главата. Зад главоболието откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, опитващ се да наложи своята воля. Амбициите и стремежът за власт твърде лесно се изкачват в главата, защото когато човек възприема само рационалното, разумното, интелектуалното и се е посветил на тях, губи връзка с чувствата, с долното, със своите корени - с нещата, които дават опора в живота. Главата на този човек “ще се пръсне”.
Човек притежава два центъра - сърце и мозък - чувства и мислене. Ние, живеещите днес, развихме в особена степен мозъка и често пренебрегваме сърцето. Правим всичко възможно да вземаме разумни решения. Но не бива да забравяме за баланса. Нито един от двата центъра на човека не е по-добър или по-лош, не бива да вземаме решение в полза на единия център и за сметка на другия. Нужно е да се стремим към равновесие.
Какво влагаме в дейността на нашия разум?
В повечето случаи използваме рационалните си мисловни функции, за да подсигурим своя “аз”. Опитваме се все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за да изградим превъзходството на своя “аз”. Но тук ни чака провалът. Главата не бива да се прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото и без сърцето. Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените. Човек, който следва своята глава, изкачва шеметни височини, без да е закотвен в долното. Не е чудно, че в такъв случай главата бучи. Тя бие тревога.
Главата реагира с болка най-бързо от всички органи.
Тя е най-чувствителна и първа предупреждава. Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, че го насочваме неправилно, че преследваме съмнителни цели. Тя бие тревога, когато си блъскаме главата с безплодни разсъждения над измислени ситуации в живота ни, каквито изобщо няма. Човекът не може да се подсигури в нищо по време на своята материална форма на съществуване. Всеки опит в тази посока е излишен...
Може да ви звучи вече познато, но нека пак да кажа, че човек винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща, докато тя “бръмне”. Напрежението се намалява с отпускане, което е друга дума за пускам (на свобода). Когато главата бие тревога чрез болката, е време човек да се освободи от магарешкия си инат на “аз искам”, от всяка амбиция, която го тласка нагоре, от всяко твърдоглавие или вманиаченост. Време е за поглед надолу, време е за корени. Ако години наред притъпявате предупрежденията на болката в главата, то си “слагате главата в торбата”.
Главоболието при мигрената обикновено е в едната половина на черепната кухина и може да се придружава от проблем със зрението, стомаха, червата (повръщане и диария). Пристъпът трае няколко часа, съпътстван е с депресивни настроения и раздразнителност. При кулминацията на мигренозния пристъп човек иска да е сам, в тъмна стая и на легло. Разликата между мигрената и главоболието е, че при мигрената след първите спазми се стига до силно разширяване на кръвоносните съдове в мозъка. Гръцката дума за мигрена е хемикрания, полуглавие, което ни насочва към едностранчивостта на мисленето на човека с мигрена.
Докато страдащият от главоболие с напрежение в черепната кутия се опитва да измести главата си от тялото, човекът с мигрена се опитва да измества една тема от тялото в главата и да я изживее там. Тази тема е сексуалността. Мигрената е сексуалност, пренесена в главата.
В сферата на сексуалността на отворите на тялото се отрежда голяма роля (“любов” означава “допускам до себе си”, на физическо равнище това се осъществява там, където тялото може да се отваря - уста, влагалище, анус).
Изчервяваме се от срам (в ситуации, които имат сексуален отенък), мъж с проблеми в ерекцията често мисли и говори за секс (темата от долу се е изместила горе), а ако по време на сексуален акт мисли за ерекцията, такава... няма. Утоляваме глада си за любов през устата с храна и дори сме ненаситни. Мигрената говори за проблем със сексуалността.
Някои жени с мигрена напълно избягват темата за сексуалността, твърдейки, че изобщо не ги интересува и засяга. Други излагат на показ своите многобройни сексуални връзки. Не признае ли човек, че има проблем със сексуалността, го изтласква в главата като мигрена.
Мигренозният пристъп е оргазъм в главата. Протичането е идентично. Кръвта нахлува в главата, създава се чувство за притискане, напрежението се показва и преминава във фазата на отпускане. След пристъпа чавек изпитва наслада от чувството за облекчение. И предпочита да бъде в тъмна стая, в леглото... сам. Напомня сексуалната тема, нали? Да, понякога е трудно да признаем... Съпътстващите симптоми дават още няколко щриха в картината. Запек. Човек е затворен отдолу. Това означава, че той не иска да види нищо от това, което не осъзнава.
Мигрената показва конфликт между нагон и мислене, между долу и горе, между корем и глава. Използваме главата, за да решим в нея проблеми, които се решават само на друга плоскост. Мисленето изглежда на човека по-безопасно и незадължаващо, отколкото действието. Но мисленето не трябва да замества действието, нито е добре то да е без мислене. Човек има тяло, за да се осъществява чрез него.
Когато една представа в ума на човека не се превърне в дело, неизбежно се блокира някоя от четирите области: мислене-вегетативна система-нерви-мускули и с течение на времето се стига до симптом.
Човекът с мигрена блокира своята сексуалност на нивото на представата, за да се научи да вижда своя проблем там, където всъщност е, за да отведе това, което се е качило в главата му, обратно на мястото му - долу.
Борянка Борисова, психолог
;void(0);){kind=link}
Коментари