Факт е, че съвременните деца започнаха да четат далеч по-малко от своите връстници от предишни поколения. Причината е в технологиите, които буквално заливат техния живот. Увлечени в таблетите и смартфоните, малчугните не познават прекрасния свят, който е скътан между кориците на книгите. А ние, техните родители, мечтаем да го споделим с тях. Но как да го направим?
Днес ще споделим опита на родители, успели да помогнат на своите деца да обикнат да бродят из необятната шир на книжния океан.
Първо. Необходимо е да приучим детето да общува с книгите от младенческа възраст. Дори когато се намира в майчината утроба! Четенето не трябва да е само средство, умиротворяващо детето преди сън, да бъде забавно развлечение. Започваме с малко – разглеждане на ярки картинки, после научаваме и разиграваме приказки и след това го учим да чете.
Второ. Никога не бива да насилваме детето. Ако не обича да чете, това не значи, че непременно ще бъде двойкаджия. Всеки живее собствения си живот, има своите увлечения и децата след 5 годишна възраст вече са способни да определят какво им харесва. Секретът не е в това да го научим да чете, когато е още невръстно, а да предизвикаме у него положителни емоции от самия акт на четене. Необходимо е то да изпитва удоволствие.
Трето. Нужно е да четем заедно. При това не забравяйте, че детето може да формира собствен вкус! На някои са по душа поетичните стихове, на други – кратките разкази, а на трети – дългите четива.
Четвърто. Ограничете времето, прекарано пред екрана на компютъра или телевизора. Не го лишавайте напълно от това развлечение, но го поставете в границите на разумното.
Пето. Иска ми се да кажа, че четенето за детето трябва да е приключение или игра. Покупката в книжарницата може да се превърне в търсене на съкровище, тоест книга, която е интересно да бъде прочетена. А процесът на четене непременно трябва да включва детската активност – рисунки, моделиране, фантазия, която да „пренапише“ края на повествованието. Така, освен любов към четенето, развиваме и творческото му въображение и себеизявата.
Днес ще споделим опита на родители, успели да помогнат на своите деца да обикнат да бродят из необятната шир на книжния океан.
Първо. Необходимо е да приучим детето да общува с книгите от младенческа възраст. Дори когато се намира в майчината утроба! Четенето не трябва да е само средство, умиротворяващо детето преди сън, да бъде забавно развлечение. Започваме с малко – разглеждане на ярки картинки, после научаваме и разиграваме приказки и след това го учим да чете.
Второ. Никога не бива да насилваме детето. Ако не обича да чете, това не значи, че непременно ще бъде двойкаджия. Всеки живее собствения си живот, има своите увлечения и децата след 5 годишна възраст вече са способни да определят какво им харесва. Секретът не е в това да го научим да чете, когато е още невръстно, а да предизвикаме у него положителни емоции от самия акт на четене. Необходимо е то да изпитва удоволствие.
Трето. Нужно е да четем заедно. При това не забравяйте, че детето може да формира собствен вкус! На някои са по душа поетичните стихове, на други – кратките разкази, а на трети – дългите четива.
Четвърто. Ограничете времето, прекарано пред екрана на компютъра или телевизора. Не го лишавайте напълно от това развлечение, но го поставете в границите на разумното.
Пето. Иска ми се да кажа, че четенето за детето трябва да е приключение или игра. Покупката в книжарницата може да се превърне в търсене на съкровище, тоест книга, която е интересно да бъде прочетена. А процесът на четене непременно трябва да включва детската активност – рисунки, моделиране, фантазия, която да „пренапише“ края на повествованието. Така, освен любов към четенето, развиваме и творческото му въображение и себеизявата.
;void(0);){kind=link}
Коментари